Голяма слабост са ми часовниците, но не обичам да колекционирам. То и няма как на този етап от живота ми т.е. с тези финанси, защото харесвам от няколко години един, който е 17 000
Но както казах са ми слабост и парите са без значение, ако ги имам бих ги дала
Първият ми часовник беше руски със сртелкички, но голямата радост беше като ни купиха електронни часовници от виетнамците. Еднакви на мен и на сестра ми, баба ми даде парите, че бяха доста скъпи за онова време. И пишеше, че са до 50м, но на сестра ми се удави при първото влизане в морето. Ужас! Сестра ми плаче, а баща ми обяснява, че понеже не е била на 50м дълбочина в морето, затова така е станало
Някъде по това време баба ми, същата на която съм кръстена, каза че ще ми подари нейния, когато в 4 клас донеса бележник със шестици
Тогава оценките и бележниците бяха от 4 клас, не като сега още от първи. И аз зачаках.....Станах 4клас, а тя реши, че съм малка за това руско "бижу" и се отметна! Като отида в гимназия! Влязох и в гимназия и пак се отметна! На бала щяла да ми го подари!!!!!
На бала, разбира се ме молеше да сложа руското бижу, което категорично отказах! Как да не се нагиздя с тоя ретро соц боклук!
Първото ми гадже ми подари будилник Касио, който още имам и който всички квартири ме е следвал. После двамата си взехме един много шарени часовничета Q&Q, които бяха супер сполучлива марка, а и дизайн. Сестра ми ми подари за 20ти рожден ден един мнооого мечтан Суотч. После смених няколко, които много много не помня. И след това, пак любим ми подари този, с които съм до днес! Армани
Много си го обичам и доста години си го нося! Преди няколко години си купих един от чужбина, но така си седи в кутията. Много, много рядко за по-специални поводи, го слагам
Вкъщи имам във всяка стая часовник. В кухнята ми е много готин, със зеленчуци за всеки час
Абе, обичам часовници! Голяма слабост са ми! Някой ден ще отида в Швейцария, но ме е страх, че удар ще поуча пред някоя витрина