Часовник?

[Мария Николова]

Майка ми сигурно никога нямаше да ми купи часовник, пък и не ми е било тръпка.
Но ми купи. Защото търговският пътник, чичо Емил, който зареждаше дюкяна й с парфюмерия и козметика директно от Париж, трябваше да посрещне бебе след месец, а парите не стигат. И той попита госпожа Стефанка не желае ли да ми подари един хубав дамски часовник. Продаваше часовника на жена си. Правоъгълен, с почти златно покритие и кожена каишка. И само за хатъра на очакваното бебе майка попита колко струва. Не помня колко, но помня, че майка добави нещо отгоре - подарък от нея за бебето.
Може би часовникът е бил подарен от предното поколение, защото мине не мине месец, аз съм при часовникаря. Накрая отказах да го носа на часовникар. После получих съветския часовник. И той си изкара колкото му е писано и вече не съм купувала часовник.
В дрогерията на майка ми имаше часовник с махало и две вратички - горна и долна за махалото. Той смени 4 адреса и сега пенсиониран лежи на една маса по гръб в градинския гараж. Другият стенен часовник беше без стъкло, кръгъл, около 25-30 см. в диаметър и стоеше в кухнята на майка. И той там лежи. Но на по-високо място. До сърпа.

[mima74]

Навремето имаше едни с калкулатори за учениците, ако ги помните… Между другото в нас наскоро ми се мерна един такъв и от чисто любопитство реших да му сменя батериите, за да видя дали още работи и познайте – работи. Сигурно е на повече от 20 години…