Улица 5, номер 21
- Emilly1212
- Кафе машина
- Мнения: 4357
- Регистриран на: Май 10, '15, 21:16
- Местоположение: Троян
- Дал благодарност: 1656 пъти
- Получил благодарност: 585 пъти
Re: Улица 5, номер 21
Радост от няколко дена искам да вляза тук и да ти пиша...изпитвам невероятно чувство, когато вляза в твоя двор и видя с какъв ентусиазъм, желание и любов правите всичко! Възхищавам се на постигнатото и се радвам на снимките, личи си колко обичаш всичко това. Ще стане каквото искаш - и ще бъде ваше, ще си спомняте какво е било и колко красиво е станало.
А хората...нямам думи. И аз се гневя от такива неща. Искам всеки да вижда красотата, която виждаме ние, да пази и да цени това, които ние или друг сме създали.
С нетърпение очаквам още снимки!
А хората...нямам думи. И аз се гневя от такива неща. Искам всеки да вижда красотата, която виждаме ние, да пази и да цени това, които ние или друг сме създали.
С нетърпение очаквам още снимки!
Най-важните неща на този свят са онези, които нямат етикет с цена, защото колкото и много да струват, не могат да бъдат нито купени, нито продадени!
Нашето любимо място - Emilly1212
Нашето любимо място - Emilly1212
- радост-31
- Виенско кафе
- Мнения: 341
- Регистриран на: Мар 10, '16, 08:26
- Местоположение: Трилистник, Пловдив
- Дал благодарност: 79 пъти
- Получил благодарност: 249 пъти
Re: Улица 5, номер 21
Това е радостта ми от вчера - очичките изглеждат обещаващо. Надявам се да успея да се порадваме на зениците им още това лято.
Сега розичките отново са под бутилката , но им отворих капачката. Сега съм си набелязала още няколко , но се колебая кои да избера. За мен розите са просто част от градината, а не нейната цялост. Не залагам на тях като основен вид, а просто като пълнеж. Знам, че рискувам да бъда линчувана от розарките, но все пак трябва да има и някоя черна овца във форума.
Отново млечката от Люб е на преден план. До сега не бях забелязала красотата и, макар че е много разпространена.
Лизимахията показва жълтите си листенца под мулча. Мислех си, че съм я изгубила, а тя се оказа костелив орех. Искам да направи едно голямо петно под жълтата и зелената роза.
В очакване съм и шибоят да избухне тези дни. В бабината градинка имаше много от него.
Сега розичките отново са под бутилката , но им отворих капачката. Сега съм си набелязала още няколко , но се колебая кои да избера. За мен розите са просто част от градината, а не нейната цялост. Не залагам на тях като основен вид, а просто като пълнеж. Знам, че рискувам да бъда линчувана от розарките, но все пак трябва да има и някоя черна овца във форума.
Отново млечката от Люб е на преден план. До сега не бях забелязала красотата и, макар че е много разпространена.
Лизимахията показва жълтите си листенца под мулча. Мислех си, че съм я изгубила, а тя се оказа костелив орех. Искам да направи едно голямо петно под жълтата и зелената роза.
В очакване съм и шибоят да избухне тези дни. В бабината градинка имаше много от него.
- радост-31
- Виенско кафе
- Мнения: 341
- Регистриран на: Мар 10, '16, 08:26
- Местоположение: Трилистник, Пловдив
- Дал благодарност: 79 пъти
- Получил благодарност: 249 пъти
Re: Улица 5, номер 21
Добро утро, прекрасна Емили! Благодаря ти, че отново ми беше на гости! Прекрасни думи си изрекла по мой адрес, за което сърдечно ти благодаря. Някак в реалния свят не съм забележима и общоприета личност, но тук, във форумния се чувствам на мястото си. А когато намирам съмишленици съм нещо средно между приказен герой и кино звезда! Чакам те отново на кафе! И Моля те, не забравяй да показваш какво се случва около бялата ограда в небесата.
Вече осъзнах, че страдам от една неизлечима болест - споменомания. Вчера пак си купих цвете за спомен от една доста голяма победа на личния, душевния и професионалния фронт. Победа 3 в 1 заслужава рододендрон. Моята градинка също.
Защо точно рододендрон ли? Ами и аз като жабата вдигнах крак като видях , че подковават вола. Толкова красиви рододендрони видях из форумите градини и реших да се впиша и аз в обстановката с един. И само ако оцелее... Ще има зарододендроняване и в моята градина.
Не е от тези със синята кръв, но и лилавото е цвят, който ми харесва.
Цветен ден , цветенца и до скоро!
Вече осъзнах, че страдам от една неизлечима болест - споменомания. Вчера пак си купих цвете за спомен от една доста голяма победа на личния, душевния и професионалния фронт. Победа 3 в 1 заслужава рододендрон. Моята градинка също.
Защо точно рододендрон ли? Ами и аз като жабата вдигнах крак като видях , че подковават вола. Толкова красиви рододендрони видях из форумите градини и реших да се впиша и аз в обстановката с един. И само ако оцелее... Ще има зарододендроняване и в моята градина.
Не е от тези със синята кръв, но и лилавото е цвят, който ми харесва.
Цветен ден , цветенца и до скоро!
- Emilly1212
- Кафе машина
- Мнения: 4357
- Регистриран на: Май 10, '15, 21:16
- Местоположение: Троян
- Дал благодарност: 1656 пъти
- Получил благодарност: 585 пъти
Re: Улица 5, номер 21
Такова слънчице си Радост! С такъв заразителен ентусиазъм пишеш...много ти се радвам!
Честита ти нова придобивка! Много да му хареса при теб и да му осигуриш компания!
Често ще идвам при теб с огромно удоволствие!
На нашата оградка й предстои сериозен ремонт, ще показвам.
Честита ти нова придобивка! Много да му хареса при теб и да му осигуриш компания!
Често ще идвам при теб с огромно удоволствие!
На нашата оградка й предстои сериозен ремонт, ще показвам.
Най-важните неща на този свят са онези, които нямат етикет с цена, защото колкото и много да струват, не могат да бъдат нито купени, нито продадени!
Нашето любимо място - Emilly1212
Нашето любимо място - Emilly1212
- радост-31
- Виенско кафе
- Мнения: 341
- Регистриран на: Мар 10, '16, 08:26
- Местоположение: Трилистник, Пловдив
- Дал благодарност: 79 пъти
- Получил благодарност: 249 пъти
Re: Улица 5, номер 21
Емили, ако имаш път из пловдивско с удоволствие бих изпила и едно истинско кафе с теб!
Мислех си,тази сутрин да ви разказвам други неща, но мартенския сняг ме провокира. А и темата, която захванах при Малката Ида не ми дава да дишам. Всяка пролет ми е едно такова тегаво. Липсва ми родния дом. Липсва ми аромата на нацъфтяла кайсия и палачинки в едно.
Знам, може би си мислите за някой палат , но не е. Не беше! Една малка кирпичена къщичка в центъра на Пловдив, а пред нея половината град и Стара планина. А в моите очи беше царство на вълшебства, игри и пакости. Бях един Патиланчо от женски пол, а баба все ми се караше, не ме налагаше.
Баба Марта се е разлютила,
пак си скубе белите коси .
Не! Този път не би простила
на сечковците новите бели.
Цяла нощ изпили са до дънце
онази сладка и червена кръв
Не е останала капка винце !
Пил е този кой заварил пръв.
И тупала си бабата юргана -
налагала го с много гняв
А при нас тук долу на земята
без време пада мокър сняг.
Така разказваше ми баба ,
когато питах я защо
кайсията е вече нацъфтяла,
а снегът завива я... Дано
някоя от тези пъпки
покаже воля да живее.
Докато пролет с бавни стъпки
дойде и слънцето изгрее.
С опит да е в рима ви разказах версията на баба защо вали сняг през пролетта.
Мислех си,тази сутрин да ви разказвам други неща, но мартенския сняг ме провокира. А и темата, която захванах при Малката Ида не ми дава да дишам. Всяка пролет ми е едно такова тегаво. Липсва ми родния дом. Липсва ми аромата на нацъфтяла кайсия и палачинки в едно.
Знам, може би си мислите за някой палат , но не е. Не беше! Една малка кирпичена къщичка в центъра на Пловдив, а пред нея половината град и Стара планина. А в моите очи беше царство на вълшебства, игри и пакости. Бях един Патиланчо от женски пол, а баба все ми се караше, не ме налагаше.
Баба Марта се е разлютила,
пак си скубе белите коси .
Не! Този път не би простила
на сечковците новите бели.
Цяла нощ изпили са до дънце
онази сладка и червена кръв
Не е останала капка винце !
Пил е този кой заварил пръв.
И тупала си бабата юргана -
налагала го с много гняв
А при нас тук долу на земята
без време пада мокър сняг.
Така разказваше ми баба ,
когато питах я защо
кайсията е вече нацъфтяла,
а снегът завива я... Дано
някоя от тези пъпки
покаже воля да живее.
Докато пролет с бавни стъпки
дойде и слънцето изгрее.
С опит да е в рима ви разказах версията на баба защо вали сняг през пролетта.
- радост-31
- Виенско кафе
- Мнения: 341
- Регистриран на: Мар 10, '16, 08:26
- Местоположение: Трилистник, Пловдив
- Дал благодарност: 79 пъти
- Получил благодарност: 249 пъти
Re: Улица 5, номер 21
Тези снимки са от там, от моето местенце. Това е последната пролет на кайсията. Тогава баба вече беше покойница, а нейн достоен заместник в градинарстването беше моята вуйна.
Цветен ден, цветенца и до скоро!
Цветен ден, цветенца и до скоро!
- радост-31
- Виенско кафе
- Мнения: 341
- Регистриран на: Мар 10, '16, 08:26
- Местоположение: Трилистник, Пловдив
- Дал благодарност: 79 пъти
- Получил благодарност: 249 пъти
Re: Улица 5, номер 21
Днес официално кодът е снежно! Отварям тази сутрин очи и виждам нови 5 см навсякъде ! Винаги съм се възхищавала на тази нежна белота , но не и днес! Затрупаните пролетни цветя и замръзналите плодни пъпки ме прекършиха.
Ето този детски спомен не ми се искаше да видя.
Искам си моята бяла пролет - по белята от нацъфтелите дръвчета. Опияняващея аромат на нацъфтелите сливи, зюмбюли и теменуги ми липсва. Май и надеждата ми липсва, че тази година ще дочакаме плод от нашите кайсии и новата праскова. Черешите ми се виждат по-назад в развитието си и ми се иска да изтраят.
Вятърът си играе с цветовете на игликите и изглежда сякаш треперят от студ. А тишината бива пресечена от веселата песен на лястовичките. Слушали са се малките птичета в топлото си гнездо, точно под стрехата на стълбището. Казват ми " Ще дойде пролет! Не тъжи! ".
Цветен ден, цветенца и до скоро!
Ето този детски спомен не ми се искаше да видя.
Искам си моята бяла пролет - по белята от нацъфтелите дръвчета. Опияняващея аромат на нацъфтелите сливи, зюмбюли и теменуги ми липсва. Май и надеждата ми липсва, че тази година ще дочакаме плод от нашите кайсии и новата праскова. Черешите ми се виждат по-назад в развитието си и ми се иска да изтраят.
Вятърът си играе с цветовете на игликите и изглежда сякаш треперят от студ. А тишината бива пресечена от веселата песен на лястовичките. Слушали са се малките птичета в топлото си гнездо, точно под стрехата на стълбището. Казват ми " Ще дойде пролет! Не тъжи! ".
Цветен ден, цветенца и до скоро!
- Гео, граф
- Наркоман
- Мнения: 15820
- Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
- Местоположение: София-Подуенската градинка
- Дал благодарност: 711 пъти
- Получил благодарност: 1479 пъти
Re: Улица 5, номер 21
Не тъжи, Радост ! Растенията не са толкова крехки, колкото ни се струват. Ще оцелеят. Е, може и да няма плод тази година или да е малко, но все пак е март, а не май, нали ! И, за да те поуспокоя, цитирам теб самата (много е хубаво стихотворението )
радост-31 написа: ↑Мар 22, '18, 07:57 ... И тупала си бабата юргана -
налагала го с много гняв
А при нас тук долу на земята
без време пада мокър сняг.
Така разказваше ми баба ,
когато питах я защо
кайсията е вече нацъфтяла,
а снегът завива я... Дано
някоя от тези пъпки
покаже воля да живее.
Докато пролет с бавни стъпки
дойде и слънцето изгрее.
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
- радост-31
- Виенско кафе
- Мнения: 341
- Регистриран на: Мар 10, '16, 08:26
- Местоположение: Трилистник, Пловдив
- Дал благодарност: 79 пъти
- Получил благодарност: 249 пъти
Re: Улица 5, номер 21
Добро утро, Гео! За мен е чест да прочета толкова мили думи от твоя страна по мой адрес! Благодаря ти, че ми беше на гости. Ще се радвам , отново да ме посетиш!
- радост-31
- Виенско кафе
- Мнения: 341
- Регистриран на: Мар 10, '16, 08:26
- Местоположение: Трилистник, Пловдив
- Дал благодарност: 79 пъти
- Получил благодарност: 249 пъти
Re: Улица 5, номер 21
За първи път от много време насам отворих очи и видях светли петна в небето. Предстои изгрев. Ураааа! Слънцето ще се покаже. От когато я чакам тази слънчева и топла пролет. Нежната, любящата и страна през последния месец така упорито бягаше от нас.
И още една изненада от последните няколко дни. Тази иглика си има дълга история - преди доста години я подарих на вуйна . Тя я засади в градинката си и иглика та полудя - от нея излязоха много, много бебета . Досещате се, че някои от тях дойдоха и при мен, а сега видях това - едно от коренчетата е кичесто . До сега всичките са били с прости цветове.
Мастилените също навдигат главиците. От всички те най-трудно се адаптираха към новото място . Розетките им са единични и слабо развити.
Червените, виолетовите и обикновените жълти полудяха на новото си местенце.
И още една изненада от последните няколко дни. Тази иглика си има дълга история - преди доста години я подарих на вуйна . Тя я засади в градинката си и иглика та полудя - от нея излязоха много, много бебета . Досещате се, че някои от тях дойдоха и при мен, а сега видях това - едно от коренчетата е кичесто . До сега всичките са били с прости цветове.
Мастилените също навдигат главиците. От всички те най-трудно се адаптираха към новото място . Розетките им са единични и слабо развити.
Червените, виолетовите и обикновените жълти полудяха на новото си местенце.