Улица 5, номер 21

[радост-31]

Добро утро, цветенца! По закон градинарски неделята си е ден за работа. Но аз съм хитра и винаги си открадвам първите минути на деня за кафе с цветята ми.



Една прекрасна медуница от Люб ме радва ! Благодаря ти!
А след кафето идва време и за същестената част - облагородяването. Вече строежът приключи и сме на тема детайли. Понеже снимките ми са изчезнали ще карам отначало.





Така започна първата ни среща с "фермата" и теренът пред нея.

[радост-31]

След това покрай ремонтите на къщата пейзажът стана лунен.





Като за финал си стана истински кошмар. Никой не успя да преглътне грозната гледка и за това започна голямата промяна - на етапи разбира се. Толкова много труд ни отне цяла година, има и още много да се желае, но ни трябва време .

[радост-31]

Разчистването на терена започна на 8 май миналата година . Наложи се освен боклуците да се свали и нивото на места с над 30 см, защото се оказа насип със сгур, примесен с безброй строителни е битови отпадъци. Освен грозно си беше и опасно за боси крачета.







На 30 май след много труд и десетки ремаркета земна маса се сдобихме с тази тепсия - беше най-голямата победа, която бяхме вкусвали. Но! Подаръкът си е подарък! Големият ни син поиска райграс за рождения си ден, а до тогава имаше само 4 седмици .

[радост-31]

Ето така започна утрото на 28 юни - беше затревено успешно и навреме! А жегата остави новото ни райско кътче неизползвано.



Жаркото слънце се решава със сянка. За това удължихме съществуващата конструкция и добавихме 7 нови лозичка и две дръвчета.

[радост-31]

Лозичките са си наше производство - тази е от миналодишен резник. А овошките ги взехме готови.









Прекрасни снимки! Две отрудени мъжки ръце засаждат лозичка през март на фона на сочна зелена трева ! Идилия! Е, да ама не! Изобщо не е честно! Когато другите работят аз намирам време да ги щракна. Но мен никой не се сеща да ме документира! Това си е направо стратегия от страна на ММ.

То за сега не си личи мащабния ни замисъл - всяко нещо си иска време. За финал установихме, че и нашата къща започва да прилича на истинските селски къщи, но от онези хубавите! Започнахме да трупаме спомени и прекрасни преживявания на едно място, което до скоро ни беше много чуждо. Започнахме да превръщаме къщата на баба Янка Кузмановата в наш дом! Странно е как се променят нещата. А докато снимах всичко това обяснявах на мъжа ми :"Представи си как след 100 години внуците ни отварят фейса и започват да разказват на децата си :Виж как прадядо ти е създал тази градина от нищото за да може ти сега да играеш тук и да си хапваш грозде! "
Надявам се да успеем да възпитаме добре своите наследници за да има смисъл всичко това!
Цветен ден, цветенца! До нови срещи!

[katina]

Голямо БРАВО на вас, Радост! Млади хора и с такова желание да създавате дом на село! Не е лесно, но радостта от всяка малка стъпка е голяма, още повече, когато трудолюбивите ръце са четири. Разходката с кафе преди работа е най-сладка и задължителна

[mim]

Радост, много работа сте свършили, браво!
"Има време за всяко нещо", "време за събаряне", "време за градене", "време за обичане"!
Душа да е широка и сърце да е голямо!
Успех в това приятно начинание!

[радост-31]

Катина, Мим, благодаря ви за милите думи. Стараем се много да подреждаме нещата по нашите вкус и мярка, но когато ръцете са само три [ моята едната не я броя - тя или е с прахосмукачката, или с черпака ] си става бавничко. А и всичко си иска време да отлежи.
Тази пролет и цветната част в трите градинки е доста по обещаваща. Доста цветя пренесох от градинката си в Скутаре. Но се оказа, че си имам и наследство.



Тези прекрасни ароматни теменужки се оказаха съвсем на мястото си . Много харесвам синьото им килимче, а през останалото време са правят прекрасни зелени петна под високите растения и възпрепятстват никненето на трева.



А тук тепърва ще чакам пъстро цветните от МГХ. Тя ми ги изпрати през пролетта на 2016 и аз ги насадих в квартирата. Преместих ги тук през декември , а зимата тогава беше свирепа - всичко замръзна още на другия ден. След това и два месеца над 50 см сняг. .. Когато се разтопи нямаше и следа от тях. После изведнъж се показаха няколко цветчета, а сега са доста се разрастнаха и дори семента от тях са се пренесли из целия двор.



И за финал слънчевата млечката от Люб!
Цветен ден, цветенца и до скоро!

[clock]

Радост, разказвай още, моля те, показвай! Винаги ми е много интересно когато има преди и сега. Свършили сте толкова работа, чудеса сте направили и още ще правите. Знам колко е трудно да се съобразяваш с дадености и колко усилия коства да преоформиш всичко по твой вкус. Но вие с твоят мъж сте страхотен екип и няма начин да не се справите!
Показвай, показвай, моля те!

[радост-31]

Благодаря ти за насърченията, клок ! На моменти ми е доста отчайващо. Представите и мечтите ми се разминават с действителноста. Знам, че всичко се променя - ние го променяме по нашенски, но с темпото на охлюв.



Знам, че много от нещата не зависят от нас - например да пораснат лозите и дърветата, да се сгъсти тревата, да пораснат и децата. .. Опитвам се да гледам само напред и да създавам основите на бъдещия рай за нас.
Ето още малко преди и след на едно и също място, снимано в средата на март в три поредни години.







В моите очи има огромна промяна, за чуждите - не знам.

Цветен ден, цветенца и до скоро!