Пастелната градина на ann

[Мария Николова]

ann, ако аз бях Alnwick rose, щях да пищя "искам в земятаааа!".
В саксията температурната амплитуда е едва поносима за градински китки и кореновата им система е много притеснена.
Може и да греша - не съм розарка.

[ann]

Анн, прекрасни рози, съвършени храсти

чух за Дарби, ти така извика че нямаше начин да не чуя. Чудех се какво липсва на тази прекрасна и балансирана градина, нещо сякаш ми убягваше, пък то било Дарби. Ееее, ами какво ще правиш по-натам, освен текущата поддръжка, щото ти съвършенството си го постигнала.

Разкажи моля те сега за всички грижи, които полагаш за тези великолепни остинки? Най-вече подробно за резитбата, храстите са ти наистина изумително красиви

Calico,

за остинките правя само само стандартните неща, обсъждани във форума, но недостатъчно (за което се укорявам).
Например не торя по схема, а май само веднъж , понякога с гранулиран тор за рози, понякога с Яра Мила. Даже не позаравям гранулките, както е редно, само ги наръсвам около корена.
ЗНАМ, че трябва да се тори по-често, с превес на конкретни елементи според времето на вегетация и да се следва правилен ритъм, но работата ме поглъща - бизнесът ми е в летен курорт и заминавам сутрин, връщам се ок. 23 ч. Дори не виждам, че някоя вече е болна например. Т.е. след април-май грижите ми са редки и хаотични.
Не се харесвам в това отношение, признавам.

Така че ето накратко:

Торене - март-април и мисля, че се е случвало през лятото, ако се сетя;
Поливането - рядко, но обилно. И тук съм несериозна - не помня кога кой беше поливан, просто в някакъв момент се сещам, че май е време и вземам маркуча ;
Рязане - февруари-нач. на март. Режа както ти и другите майстори са ме учили - ок. 1/3 отгоре, всичко, което е тръгнало да се кръстосва вътре и толкова. Тук признавам, че съм много неуверена и направо получавам сърцебиене докато обикалям около голите клони и се опитвам да реша . Изнервям се много
Пръскане - превантивно с нещо с желязо и понякога с инсектицид. По-активно - когато дойде напастта. Нямам големи проблеми, освен с Jude - всяка година има ръжда , която хващам късно.

Това е основното за грижите, а розите изглеждат така прекрасни, просто защото са създадени прекрасни, заложено им е да са такива и заслугата е знаете на кого, да е жив и здрав

[ann]

Прави сте, виждам, че не е добре, цветовете са малко и са дребни. Мислех, че не я подхранвам достатъчно.

Calico,
сложих вече Moonstead в друга такава саксия

[ann]

Calico,
пита какво още имам да правя.

Ето за следващото лято:

1. Двата бели айсберга отиват до задната ограда, което място се вижда много ясно отвсякъде, вкл. от пътя. Беше неоформено до сега, а има нужда от цвят и обем;
2. Пред тях ще бъдат 2 бр. Шекспир, които 3 години вече се мъчат на старото си място и си пречат със смокинята;
3. На арката - 2 броя Дарби;
4. Залагам си да се погрижа по-добре за будлеите - още са малки и нищо не се вижда от тях. Има и там за разместване и наместване;
5. Имам недообмислена редица от Madam Alfred Carrier, Falstaff, жълта текома и две сини будлеи - те са наредени покрай друга ограда и ще трябва да им обърна внимание;
6. Имам имам да дооформям ъгли и обмислям какво да сложа пред редицата туи, за да направя релеф и там. Мисля за високата вербена, перовския или даже да разместя леко самите туи напред;
7. Трябва да намеря постоянното място на ливадните цветя и треви;
8. Имам да огъвам и навеждам WOH;

Като свърша всичко това, вероятно пак няма да съм доволна и ще имам още проекти

[Тутти]

Много се надявам както успяваш да ги възпитаваш Остинките, да успееш да направиш двата Darby на арката. При мен и двата, предвидени да се катерят, тръгнаха да се качват по конструкцията, но съм сигурна, че заслугата не е моя. Чиста случайност, защото тази роза си има собствени намерения. Ако успееш, ще бъде емблематично, както Джуд и WOH са при теб.

[renimoss]

Привет, Ann!
Покрай дискусията в темата за остинките пак се поразходих из приказната ти градина и ми направи впечатление, че в началото си засадила Mme Alfred Cariere, а после не я споменаваш никъде. Каква е съдбата й, как се държи при теб? Пък и ако я покажеш ...

[ann]

Рени,
имам я, но нямам снимки.
Местих я веднъж и сега е до оградата, едно лято е изкарала там, т.е. още се установява.
В момента има храстовидна форма и не е тръгнала да се превръща в катерач. При мен ще трябва да се насочва хоризонтално, а не нагоре, но понеже има меки и гъвкави клони, не би трябвало да е проблем.
Впечатления до момента - боледува доста, най-вече брашнеста мана и въшки. Цветовете са много нежни, млечно-розови и дребни , но го отдавам на младостта и.
Цветът на листата и клонките е светло-зелен, прекрасно допълва деликатните цветове.

[ann]

И не знам дали изобщо беше разумно да я садя там или където и да било другаде - при мен няма много място.
На кратко разстояние от нея съм сложила един Фалстаф , до него - жълта текома, а след нея - пурпурна будлея.
Растения сега са малки и скромни, но късно си дадох сметка, че разстоянията между тях са направо нелепи и след 2 години ...не ми се мисли.
Доколкото знам Mme Alfred Carrier става към 6 м, текомата - грамадна. Надявам се да търпят редовно рязане.

[calico]

Ан, мадам Алфред ще ти се разрасне, ако има опора. Ако няма и я режеш, може да се държи като висок и широк храст с меки клони. При нея проблема при разрастването е, че вади клони откъдето се сети по старите клони и не знаеш кой клон ще тръгне да става основен. Иска доста прочистване на страничните на всеки основен клон, ако можеш да го правиш, в смисъл, ако имаш достъп. При мен до петата си година все я хващаш брашнестата мана, вече нищо й няма.

[renimoss]

Благодаря за споделеното! При теб не мръзне и ще стане както я искаш. При мен всяка година мръзне младия прираст и не успява да покаже целия си цъфтежен потенциал. Но пък какъв фин аромат имаааа ..