Градината ми стигна вече до средата.../или поне се надявам/

[roselover]

Повечето от вас познават градината ми. Знаете, че имам красиви розови храсти и много недовършени и незапочнати обекти и пространства. Знаете и че съм общо взето лаик по отношение на градинарството. Системността не е сред плюсовете ми, нито задълбоченото изучаване на това изкуство. Адмирации и респект към доста от момичетата във форума, които обратно на мен се занимават сериозно с тази дейност. Благодарение на тях този форум е истинска градинарска енциклопедия. При мен нещата са правени по интуиция и системата "проба-грешка", а в последните няколко години, откакто се регистрирах във форума, започнах и да се образовам по малко. Дай Боже, един ден когато помъдрея, да успея да създам такива ландшафтни шедьоври като Иса, Люб, Саша, Дал, Калико, Нини, Юлето.... Има естествено още много имена за изреждане, но с тези градини съм по-запозната.
Самата истина е, че откакто съм тук при вас, получавам голяма морална подкрепа и страхотен стимул да довърша до край градината си. Ясно ми е, че постоянно ще я променям, аз съм такава, но поне да я променям от довършеният и вид нататък .
Ще опитам накратко да я представя от самото начало, а после ще ви затрупам с питанките как да довърша местата, които ми "вадят очите".

[roselover]

Нашата история започва от зимата на 2003г. Няколко месеца след сватбата, двамата със съпруга ми са нанесохме в наше си жилище - къща с дворен парцел общо декар, накрая на селото, на ъгъл, със страхотна гледка към Родопите от едната страна и Тракийското поле от другата. Къщата беше строена през 70-те и никой не беше живял в нея, нямаше пътеки, нито ограда,съответно и парцелът беше целият обрасъл с бурени. За мен обаче това беше най-прекрасното място на света - защото си беше нашият дом и знаех, че един ден ще придобие вида, който имах в представите си. Към онзи момент двамата току-що си бяхме взели държавните изпити, обичахме нощния живот, киното, почивките и екскурзиите. От градинарство си нямахме понятие. Изведнъж се се оказахме с този огромен за представите ни двор, който явно трябваше да правим нещо в близките години, още повече, че забременях и трябваше да създадем безопасно място за игра.
И, така се започна:
За съжаление нямам снимки само на градината от онзи период. Ето ни с първото ни дете. Зад гърба ми е мястото където днес е голямата поляна с райграс, розариумът , тайното кътче и арките на Венера. Ще се ориентирате по "красивият" стълб за високо напрежение, който присъства неизменно на повечето ми снимки

Две години по-късно реших да направя розариума. Първо засадих розите, а площадката и конструкцията ми направиха после. Това бяха първите ми купешки рози - всички до една от Флоров.







След година и половина вече имах по-обилен цъфтеж и бях невероятно щастлива! От тук вече започна лудостта ми.



Това е задната част на двора, където днес е по-голямата част от розите ми.

[Гео, граф]

Розе, от обяд чакам продължението ! Пусна фитила и изчезна ... Само дебна дали ще мръдне темата. Айде, давай нататък, че нямам търпение как ще продължи историята. И не я карай вкратце, а с всички подробности моля ...

[bell]

Стаили сме дъх и мълчим в очакване

[roselover]

Докато предната част на двора започна да придобива някакъв вид, то задната продължаваше да си пустее. Имаше доста насипани гранитни камъни около парцела ни и започнахме да ги нахвърляме за бъдещ алпинеум. Тогава обаче пренебрегнах съветите, които четох че изложението трябва да е южно и направих нашия с тъкмо обратен наклон, в резултат на което цветята не цъфтяха на там където исках . В последствие, няколко години по-късно в горният край на алпинеума направих "тайното кътче", за да мога все пак като седна да виждам цветята. Между временно освен на рози, станах почитател и на магнолии и се сдобихме с няколко.
2011 г.
Преди



През 2009г. , разглеждах чуждо списание и там имаше прекрасна градина с рози. Замислих се, че не съм виждала да се продават тук такива. Междувременно вече имахме второ дете. В този период градината я бях позарязала. Имах две малки деца, които доста се разболяваха, върнах се на работа, където позицията ми беше доста отговорна ... направо беше лудница около мен. В крайна сметка, напуснах работа, защото реших, че на този етап ми трябва нещо по-леко като работа, за да мога да обърна повече внимание на децата и семейството ми като цяло, а после ще имам цял живот да работя колкото си искам. Чудейки се с какво да се занимавам, ми хрумна недообмислената идея да отглеждам рози за разсад. И съответно от онези хубавите рози, които бях видяла в списанието, а тук ги нямаше. Започнах едно ровене по чужди сайтове, за да открия, че 50-тината ЧХ-та, които имам са нищо, а какви рози има по светаааааа . Това беше и времето, когато разбрах какво означава ЧХ , пък то имало даже и други видове - флорибунди разни, че и старинни, а да не говорим за онези вълшебни Английски рози, на онзи Остин. И така след обсъждане със съпруга ми решихме да жертваме една определена сума и аз да си харесам най-хубавите рози, да ги поръчаме от Англия и... да видим. В краен случай щяхме да си останем просто с красива градина .... както и стана. Това ровене по сайтовете беше прекрасно. Нищо не знаех за характера на отделните рози, пишех си с админите на Биалес, Фрайерс и Остин, за да им обясня какви климатични условия имаме и те да ми дадат насоки какво точно ми трябва. В крайна сметка поръчката ми се състоеше от предложени от тях рози и такива, които просто ми грабнаха окото. Денят преди рожденият ми ден в края на ноември дойде първата пратка рози - от Фрайерс. Бях в екстаз! Целият Рожден ден прекарах в градината, беше кално, мокро, земята сбита като камък, но аз бях неземно щастлива! Засадихме всички 40 рози още същия ден. Нямах предварително подготвени дупки, нямах и предварителен план кое къде ще засаждам . В деня на пристигането начертах схематично кое къде ще бъде и това е. На практика градината се нагласи към розите, а не обратното, както би трябвало да бъде. Поради тази причина до ден днешен още размествам рози.

[roselover]

Основното правило, което следвах при засаждането беше да има поне метър разстояние между отделните рози. Ако на етикетът пишеше, че става голяма 90/120 см., аз я смятах, че при мен ще стане поне 120/150 , все пак тук е страната на розите, а там в Англия я видят слънце половината сезон, я -не. Оказах се права, дори доста от видовете станаха по-големи и от очакванията ми.
Ето снимки от първият им цъфтеж - 5 месеца след засаждането, май 2010г.

Започна облагородяването на задния двор.

Греам Томас

Геоф Хамилтън

на заден план Бел Амур, пред нея Бургундито

Междувременно старият розариум, вече с 4-годишни рози, изглеждаше така

предната част

гърба

[roselover]

Общо розите, които получих от Англия, от двете пратки Биалес и Фрайерс /за съжаление моята банка имаше проблем с тази на Остин и техните видове ги заявих от предните две фирми/ наброяваха към 80. От които 20+ катерача, 10-на старинни, ЧХ-та и Флорибунди носителки на награди и 7 остинки. Докато търсех от къде да намеря повече информация за розите ми попаднах на този форум. Януари 2011 се регистрирах и това беляза началото на едно съвсем ново отношение към градината ми. До тогава просто имах хубави рози. От онзи момент нататък, реших да правя градина. Като вашите . Тук открих хора, които също като мен са готови да посветят много време и средства за следване на същата мечта. От всичките ми познати аз бях единствената с градинарски "наклонности" и не мога да опиша с думи какво означаваха за мен първите позитивни или негативни постове за градината ми - нямаше значение какви са - важното е, че отразяваха МНЕНИЕ, за нещо, което ме вълнуваше, а нямаше с кого да споделя. Извинявам се за мелодраматичният тон, който достигнах, но наистина е важно за мен.
И така, да се върна към същността. Подстрекавана от форума 2011 г, вече се заех по-сериозно да снимам и показвам.
Ето как изглеждаше тогава:





"временно " сложената за подпора стълба на Къптейн Кристи



"Тук ще има ъглова метална конструкция, а розите по края са катерачи"... обяснявам на фотографа

всичко е игра, а тук година по-късно ще се появи "Венчето"

началото на май 2011

[roselover]

Ще продължа по-късно...

[Deleted User 1445]

И аз като Гео чакам този разказ за появата на най-вълшебната розова градина, която съм виждала на живо
Давай повече снимки Розичке

[ivanina]

Браво Розе , браво младо момиче ! Отглеждаш си малките бебенца , садиш си цветя и оформяш прекрасна градина и гориш от желание за още и още цветя - това е възхитително! Но не бързай да доведеш градинката си до пълен завършен вид - остави място и за НОВИТЕ си мечти ,ще има много такива - повярвай ми ,нека да има малко свободно местенце и за тях ...моите поздравления!