Експериментът или Цвете върху купчина строителни отпадъци

[polyabs]

Теди, като вляза тук и все едно съм в приказка, картините, пейзажите, духа, думите ти, всичко е приказно!

[Noel]

Душата си, чедо, като хляба да я чупиш и да я раздаваш! Душата е за даване. От тоя по-арен дар под цялото небе нема! Ни къщя, ни имане. Душа! У другия човек парче сладост да туриш, па и в горчиво време да му е убаво! Кога назаде поглед обърне, усмивка да си спомня и мраз в гърди му да се стапя. Тъй тряба, чедо. Да те запомнят с даване, че който дава, надпреваря Живота. В памет живееш ли, и да те нема, пак нейде блещукаш. Звездица ке си остала някому да светиш.

- Валентина Йоргова, " Гласове в тихото "



Мишините кандилки.Когато нещо ти е дадено от душа-пребъдва.Друго,дадено за престиж,от его,инертно-то линее,умира.По дарените ни китки разбираме кой какво ни е дал с нея.

Поли виждаме само това,което носим в себе си.Другото не го разпознаваме.Приказката е в теб,прекрасна.

[Малката Ида]

Слънчо,сигурно знаеш...колко си права!

[Noel]

Слънчо,сигурно знаеш...колко си права!

Моята истина е твоята истина.Без думи,отвъд въображението....стъкълца в очите,един ритъм повече,синхроничност.
Малечка,ти си знаеш
Време е да си спомним кои сме и за какво сме тук.Голямото събуждане.Изборът да се изразяваме,истинските ни таланти.
Да избереш себе си.Без пестене.

[Малката Ида]

И да се раздадеш,без остатък!

[Noel]

Неделно.

[Noel]

[Оля]

Феята на тревите ...много ти отива!

[Еличка]

[marillia]

Благодаря отново за споделеното късче!!!