Градината, която "ме е намерила" (както рече един приятел)
- Angelina_S
- Кана кафе
- Мнения: 646
- Регистриран на: Авг 16, '11, 10:07
- Местоположение: София, кв. Княжево
- Дал благодарност: 118 пъти
- Получил благодарност: 86 пъти
Re: Градината, която "ме е намерила" (както рече един прияте
Ей, живи да сте! Благодаря, прегръщам ви!
В момента животът ми протича в пеене и организационна работа, но... "между капките" отделям по някоя минута и за градината. Та в събота с една американска мома залагахме резници от рози. Все мислех, че това е тръпка, която няма да ме споходи повторно, а и при мен рози много-много не вървят, заради големите сенки и принципно поройните дъждове, които валят в полите на Витоша (когато валят). Но, така или иначе, стъблата киснеха в коритото на чешмата вече десетина дни, подбрах си сортовете, които са най-устойчиви на петносване и дълго задържат цвят и... като се хванахме с момичето - етикетчета, почвена смес, подбиране на места, където пластмасовите бутилки няма да ми влизат "в кадър", та ги заложихме, до тъмница чак. Доволна съм!
Не съм качила снимки (шишета, кво да им гледа човек), но сега се завтичам към темата за растения от Пландорекс, че има една хортензия, дето ми вади душата с памук и трябва да ѝ отдам заслуженото!
В момента животът ми протича в пеене и организационна работа, но... "между капките" отделям по някоя минута и за градината. Та в събота с една американска мома залагахме резници от рози. Все мислех, че това е тръпка, която няма да ме споходи повторно, а и при мен рози много-много не вървят, заради големите сенки и принципно поройните дъждове, които валят в полите на Витоша (когато валят). Но, така или иначе, стъблата киснеха в коритото на чешмата вече десетина дни, подбрах си сортовете, които са най-устойчиви на петносване и дълго задържат цвят и... като се хванахме с момичето - етикетчета, почвена смес, подбиране на места, където пластмасовите бутилки няма да ми влизат "в кадър", та ги заложихме, до тъмница чак. Доволна съм!
Не съм качила снимки (шишета, кво да им гледа човек), но сега се завтичам към темата за растения от Пландорекс, че има една хортензия, дето ми вади душата с памук и трябва да ѝ отдам заслуженото!
- Daniela Pargu
- Чист кофеин
- Мнения: 5264
- Регистриран на: Яну 29, '17, 20:53
- Местоположение: В.Търново
- Дал благодарност: 88 пъти
- Получил благодарност: 98 пъти
Re: Градината, която "ме е намерила" (както рече един прияте
Вече видях хортензията - страхотна е
Но ... снимката с двата бора и хамака ---
Никак не е понеделнишко! Но като знае човек,че някъде е такава красота - действа релаксиращо
Но ... снимката с двата бора и хамака ---
Никак не е понеделнишко! Но като знае човек,че някъде е такава красота - действа релаксиращо
- Angelina_S
- Кана кафе
- Мнения: 646
- Регистриран на: Авг 16, '11, 10:07
- Местоположение: София, кв. Княжево
- Дал благодарност: 118 пъти
- Получил благодарност: 86 пъти
Re: Градината, която "ме е намерила" (както рече един приятел)
То... иде другата вече.
Благодаря, Кайра!
Не можах да отговоря тогава поради една съществена причина. Сега, като видях поздравителната картичка и се връщам пак там. В края на декември миналата година приспахме кучето. Изживяхме го като невъобразим шок и бяхме буквално покосени от скръб. Дезориентирахме се за датите и всъщност пропуснахме да посрещнем новата година. Оказа се, че аз съм извадила пуйката да се размразява на 31 декември, мислейки, че е 30-ти. Един комшия, тръгнал на пазар, подметнал на мъж ми през оградата, че е Нова година. И той се връща вътре и пита: "Верно ли?" Трябваше да си погледнем датите на компютрите, за да се уверим, че не е грешка. И я посрещнахме без трапеза, само на ядки и шампанско.
Та сега му е ред да подновя присъствието си в темата с този екземпляр тук:
Дайо, лабрадор по майчина линия. Баща – прелетял неизвестно откъде, понеже майката е някаква супер селекция и много строго е била държана зад решетки и "под ключ", но явно нещо се е объркало.
Той е и основната причина тази година да зарежа всякакви бордюри и градински фасони, защото, докато още нямаше всички ваксини, за да можем да го омаломощаваме с разходки из гората, естествено, беснееше из двора. И, сетете се, какъв му беше първият приоритет? Да ми скубе растенията!
Така де, като ме види, че щъкам с разни саксийки, в момента, в който затъпкам с длани корените на новото цветче, той минава след мен – аф! със зъби – и го вади с корените! А после и го поразмята из моравата, за по сигурно. И аз... седях, вайках се, гледах безпомощно, па накрая зарових томахавката и си рекох: "Догодина."
Сега вече е повъзмъжал, има си собствен дом, разхождаме го с километри, белким поизчерпим част от лудата му енергия, разбира от дума (въпреки, че пак, ако не го изловя навреме, минава и "хрупа" ниските клони на храстите и ги прави на цепленки после).
Та това беше по "кучешка линия", възцари се едно градинско безвремие (бездействие).
Да не говорим, че това "лято" ни удави от дъждове. Мислех да каня хора в градината, ама то освен "на рафтинг", на друго не ставаше да ги привикам. До средата на август на пръсти мога да броя дните, в които можеше да се стъпи вътре. Хостите станаха на парцали, от голите охлюви, а и от няколко слаби градушки.
И за капак, апаратът ми се повреди непоправимо в края на юли. Дори не можах да снимам как магнолията цъфтя през август. Ще трябва да се престраша и да хвана професионалната "пушка" на щерката, с която тя не си "играе" баш в моята градина.
Та сега, като си правя равносметка на всичко дотук, викам си: "Нов сезон, нов късмет!"
И обнадеждено почвам да чертая планове занапред.
Благодаря, Кайра!
Не можах да отговоря тогава поради една съществена причина. Сега, като видях поздравителната картичка и се връщам пак там. В края на декември миналата година приспахме кучето. Изживяхме го като невъобразим шок и бяхме буквално покосени от скръб. Дезориентирахме се за датите и всъщност пропуснахме да посрещнем новата година. Оказа се, че аз съм извадила пуйката да се размразява на 31 декември, мислейки, че е 30-ти. Един комшия, тръгнал на пазар, подметнал на мъж ми през оградата, че е Нова година. И той се връща вътре и пита: "Верно ли?" Трябваше да си погледнем датите на компютрите, за да се уверим, че не е грешка. И я посрещнахме без трапеза, само на ядки и шампанско.
Та сега му е ред да подновя присъствието си в темата с този екземпляр тук:
Дайо, лабрадор по майчина линия. Баща – прелетял неизвестно откъде, понеже майката е някаква супер селекция и много строго е била държана зад решетки и "под ключ", но явно нещо се е объркало.
Той е и основната причина тази година да зарежа всякакви бордюри и градински фасони, защото, докато още нямаше всички ваксини, за да можем да го омаломощаваме с разходки из гората, естествено, беснееше из двора. И, сетете се, какъв му беше първият приоритет? Да ми скубе растенията!
Така де, като ме види, че щъкам с разни саксийки, в момента, в който затъпкам с длани корените на новото цветче, той минава след мен – аф! със зъби – и го вади с корените! А после и го поразмята из моравата, за по сигурно. И аз... седях, вайках се, гледах безпомощно, па накрая зарових томахавката и си рекох: "Догодина."
Сега вече е повъзмъжал, има си собствен дом, разхождаме го с километри, белким поизчерпим част от лудата му енергия, разбира от дума (въпреки, че пак, ако не го изловя навреме, минава и "хрупа" ниските клони на храстите и ги прави на цепленки после).
Та това беше по "кучешка линия", възцари се едно градинско безвремие (бездействие).
Да не говорим, че това "лято" ни удави от дъждове. Мислех да каня хора в градината, ама то освен "на рафтинг", на друго не ставаше да ги привикам. До средата на август на пръсти мога да броя дните, в които можеше да се стъпи вътре. Хостите станаха на парцали, от голите охлюви, а и от няколко слаби градушки.
И за капак, апаратът ми се повреди непоправимо в края на юли. Дори не можах да снимам как магнолията цъфтя през август. Ще трябва да се престраша и да хвана професионалната "пушка" на щерката, с която тя не си "играе" баш в моята градина.
Та сега, като си правя равносметка на всичко дотук, викам си: "Нов сезон, нов късмет!"
И обнадеждено почвам да чертая планове занапред.
- venetka70
- Кафе машина
- Мнения: 3610
- Регистриран на: Май 21, '15, 12:17
- Местоположение: Белица, Силистра / Пловдив /Момчиловци / Чирчик, Узбекистан и накъдето ме отвее вятъра
- Дал благодарност: 23 пъти
- Получил благодарност: 36 пъти
Re: Градината, която "ме е намерила" (както рече един приятел)
Леле, Ангелинко!!! Останах без думи.
Разгледах албума от 2018, сърцето ми спря и ... не ще да тръгне.
Зелено, красиво, невероятно
Браво! Много, много да ви радва кученцето. Големи бели са, но нищо не може да се измери с радостта, която доставят домашните любимци.
Разгледах албума от 2018, сърцето ми спря и ... не ще да тръгне.
Зелено, красиво, невероятно
Браво! Много, много да ви радва кученцето. Големи бели са, но нищо не може да се измери с радостта, която доставят домашните любимци.
Flowerlover
Иногда вовремя сделанные шаги меняют походку всей жизни!!
Иногда вовремя сделанные шаги меняют походку всей жизни!!
- Angelina_S
- Кана кафе
- Мнения: 646
- Регистриран на: Авг 16, '11, 10:07
- Местоположение: София, кв. Княжево
- Дал благодарност: 118 пъти
- Получил благодарност: 86 пъти
Re: Градината, която "ме е намерила" (както рече един приятел)
Ей, Вени, благодаря ти! Прегръдки от мен, от кучето и от цялата градина!
Не знам от кой сезон да почна да я описвам. Ще карам хронологично.
Ранна до същинска пролет
Мале, то това, споделянето на снимки от Google+ албуми е станало още по-мъчително преживяване. Малките снимки не водят към големи.
Спирам засега, че ако се увлека, наистина ще си дойде Новата година...
Не знам от кой сезон да почна да я описвам. Ще карам хронологично.
Ранна до същинска пролет
Мале, то това, споделянето на снимки от Google+ албуми е станало още по-мъчително преживяване. Малките снимки не водят към големи.
Спирам засега, че ако се увлека, наистина ще си дойде Новата година...
-
- Наркоман
- Мнения: 11640
- Регистриран на: Дек 13, '09, 08:51
- Дал благодарност: 86 пъти
- Получил благодарност: 62 пъти
Re: Градината, която "ме е намерила" (както рече един приятел)
Много красиво,както винаги и въпреки дъждът .
Искам да те попитам конкретно за минзухарите -косите ли я тази полянка ?
Съжалявам за кучето ти !И аз треперя за нещо подобно и е гадно.
Искам да те попитам конкретно за минзухарите -косите ли я тази полянка ?
Съжалявам за кучето ти !И аз треперя за нещо подобно и е гадно.
-
- Кафеджия/Кафеджийка
- Мнения: 1078
- Регистриран на: Яну 18, '17, 07:56
- Дал благодарност: 24 пъти
- Получил благодарност: 5 пъти
Re: Градината, която "ме е намерила" (както рече един приятел)
Много красиво,Ангелина! Твоята градина е голямо вдъхновение за мен ! Надявам се новия сезон на повече снимки и на кученцето и на прекрасната градина!
- Гео, граф
- Наркоман
- Мнения: 15866
- Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
- Местоположение: София-Подуенската градинка
- Дал благодарност: 832 пъти
- Получил благодарност: 1672 пъти
Re: Градината, която "ме е намерила" (както рече един приятел)
В цялата снимкова ''суша'' фотките ти ми дойдоха баш на място, мадам Гинче ! Направих серия от тях във фейса и ще имам с какво да сменям корицата сума време
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
- venetka70
- Кафе машина
- Мнения: 3610
- Регистриран на: Май 21, '15, 12:17
- Местоположение: Белица, Силистра / Пловдив /Момчиловци / Чирчик, Узбекистан и накъдето ме отвее вятъра
- Дал благодарност: 23 пъти
- Получил благодарност: 36 пъти
Re: Градината, която "ме е намерила" (както рече един приятел)
И аз като Либрето ми е много интересно това с минзухарите. Сподели моля те....
Flowerlover
Иногда вовремя сделанные шаги меняют походку всей жизни!!
Иногда вовремя сделанные шаги меняют походку всей жизни!!