Re: Новият терен
Публикувано на: Сеп 22, '18, 20:18
Повредата била по-голяма. В понеделник ще търси в Сливен части за ремонта.
Да търсиш човек с резачка в почивен ден е нещо, което никому не пожелавам...
Поне 20 разговора направих ... от нийде взорът надежда не види...
Сашо, моят приятел-съсед и той звъни и пита - нищо!
Камък върху камък не оставих и накрая отидохме да търсим същия човек, който на времето отряза госпожица Пауловния Томентоза. Вече бях нарязала и и пренесла всичко свалено преди повредата. За по-малко от 30 мин., бавно и спокойно майсторът под такъв ъгъл режеш клона и го оставяше да се смъкне надолу от собствената си тежест, че падаше точно на предвиденото място. За всеки случай бях покрила с кашончета най- близките цветя отвъд бетоновата пътека. Имаше връхчета на клончета, тупнали върху кашонче.
Сашо не спря да отнася клони и парчета дебели стебла. Вярно, не са сортирани, а каквото хване на куп. Важното е, че клечка не остана накрая на мястото! Жена му Анелия, моята съседка приятелка, събира паднали по пръстта здрави ябълки, аз откъснах две ябълки от върха, сега дошъл ниско до коленете ми. Събирах натъртените ябълки за зайците на майстора. Направих няколко фотки.
Накрая изметох хвръкналите отвъд мрежата стърготини. Утре ще събера с търмъка листата и ще обработя мястото за хеме полянка 2 !!!
Като погледнах през прозореца, видях такъв простор! Виждах за пръв път зебрината и пампайката!
Снимки после.
Да търсиш човек с резачка в почивен ден е нещо, което никому не пожелавам...
Поне 20 разговора направих ... от нийде взорът надежда не види...
Сашо, моят приятел-съсед и той звъни и пита - нищо!
Камък върху камък не оставих и накрая отидохме да търсим същия човек, който на времето отряза госпожица Пауловния Томентоза. Вече бях нарязала и и пренесла всичко свалено преди повредата. За по-малко от 30 мин., бавно и спокойно майсторът под такъв ъгъл режеш клона и го оставяше да се смъкне надолу от собствената си тежест, че падаше точно на предвиденото място. За всеки случай бях покрила с кашончета най- близките цветя отвъд бетоновата пътека. Имаше връхчета на клончета, тупнали върху кашонче.
Сашо не спря да отнася клони и парчета дебели стебла. Вярно, не са сортирани, а каквото хване на куп. Важното е, че клечка не остана накрая на мястото! Жена му Анелия, моята съседка приятелка, събира паднали по пръстта здрави ябълки, аз откъснах две ябълки от върха, сега дошъл ниско до коленете ми. Събирах натъртените ябълки за зайците на майстора. Направих няколко фотки.
Накрая изметох хвръкналите отвъд мрежата стърготини. Утре ще събера с търмъка листата и ще обработя мястото за хеме полянка 2 !!!
Като погледнах през прозореца, видях такъв простор! Виждах за пръв път зебрината и пампайката!
Снимки после.