Новият терен

[Мария Николова]

Сутринта минавам край една пейка с двама непознати мои връстници и чувам единият се хвали с внучката си на другия:
-Тя много се учи! Иска да стане електроинженер на самолети.
Сега, като чета упътването, аз пък трябва да стана инженер по Канон и свързването му с компютър.
Бунак човек - жив дявол.
Сега ще взема картата памет от новия Канон и ще я сложа в стария, който на времето ми го "инсталираха" в компа.
Трябва да намеря кой ще ми "инсталира" новия.
А, и да успокоя публиката. Пробвах да включа фотото с капачката. Дисплеят е черен. Няма опасност да направя снимка със забравена капачка на обектива.

Да, ама не...
Старият Канон се оплаква, че снимките са твърде големи и нищо не става.

[pepelqshka71]

Мери, честита нова придобивка. Да радва теб и нас с много яки снимки на прелестите в твоята градина. Би трябвало компа автоматично да го разпознае. Моя го включих, отидох на икона "компютър" и фотото се появи като икона Canon. Пробвай

[Мария Николова]

Мери, честита нова придобивка. Да радва теб и нас с много яки снимки на прелестите в твоята градина. Би трябвало компа автоматично да го разпознае. Моя го включих, отидох на икона "компютър" и фотото се появи като икона Canon. Пробвай

Вили, благодаря ти, мила! Звъних на НикиІІ и той ми обясни, че упътването е за писане върху снимките направо във фотоапарата. Каза ми - както ти казваш - направо да го свържа с кабелчето. И... работата заспа на 3 без коз. (Аз не зная имената на всички карти, но поговорката я зная. )

[Виола]

Охо, честита нова придобивка! Много и дълго да те радва, Мимка.

[maleas]

Честито и от мен
и не се преуморявай с обектива

[mileni]

Честито Мария!
Да ни засипеш,с много снимки

[Мария Николова]

Благодаря ви, Виолка, Албенче, Милени!
Днес успешно затвърдих откриването на топлата вода.
И дойде ред да отпразнувам голямото събитие с любимите ми печурки с масло. (И гъбките са от Ст. З. - малки, като за ценители. )

[Мария Николова]

Цял ден бях на тръни да не завали градушка.
Заваляла. Не в града, а на къра. Цялата ябълкова градина на НикиІІ е помляна - листа няма. Всичкият завръз е на земята...
Плакахме и аз , и той...
Най-страшното е, че седиш, гледаш и нищо, нищо не можеш да направиш. Радостта от нацъфтелите ябълки, целия труд, пот, кал, всичките надежди за минути са помлени на земята... Градушката се стопява, а умът още не може да възприеме случилото се. Не някъде из горите и баирите, не някой непознат, а тук и теб градушката е ударила и помляла душата ти...

[libra]

Eх,Мерко ,никакъв късмет не сте имали,жалко!
Тъкмо прочетох за това,но реших че няма за каквода те питам ,след като си пишеш спокойно във форума.
Жалко!Застраховки правите ли и има ли смисъл?

[Noel]

Боже,Мери
Как се преживява това...и какво може да се напише в подкрепа.Така сме уязвими,малки,безпомощни в такива моменти.