Новият терен
- Мария Николова
- Наркоман II ранг
- Мнения: 31527
- Регистриран на: Ное 28, '09, 23:44
- Местоположение: Нова Загора
- Дал благодарност: 810 пъти
- Получил благодарност: 1727 пъти
Re: Новият терен
Почит към минали и отминали цветни любови.
Различни цветя, които са ме очаровали и радвали, с времето са отстъпвали място на нови цветни любови. След вчерашния ден - същинска Първа пролет - днешния мрачен ден и подходящ за цветни спомени.
Една стара цветарка-адашка от нашата улица ми подари тази жълта кала. Развъдих я и дълги години я разпращах. Накрая мястото ми потрябва за ехинацеи и окончателно я изпратих.
Тази хубавица я поръчах с една сюрия растения и семена от Сортови семена, с наложен платеж. След време тук видях и чисто бяла.
Тези трите са най-дългогодишните ми цветни любови! Всеки сезон прекрасната госпожица Исмене (и с тебе ) с дрипавите си поли, снежния бял цвят, разветите коси и с нежния аромат ме грабваше, сякаш за пръв път я виждам! Гледах да разпращам в повече градини бебета и мами, да разнася красотата си.
Необикновената госпожица Спрекелия, с неразмерно големия си цвят, с красивото си червено, единствен сорт - просто неповторима!
И уханната госпожица Тубероза с нежните си цветчета в цвят шампанско!
Ще ги възстановя и трите, не мога без тях... Вече пристигна от Царево една туфичка госпожица Тубероза. Радост! Благодаря ти, мила!
Какво гъзурчене падаше да събирам семенца от двете ешолции в отделни книжни фунийки. Много им се радвах!
Леле, как ме очарова този салпиглосис с различните цветове с шарки като калейдоскоп. Но и той искаше сеене всяка година и ... с времето отпадна.
Интересно е как завъдих оранжевата кана. Още се влачех по дела в Сливен и веднъж в цветната леха близо до Съда, работник вадеше с вила десетки туфи кана. Дадох му 2 л. и го помолих да ми даде 1-2 парчета от дебелите й корени. Той ми извади 2 гнезда и ги тръсна с вилата пред краката ми. Та още с получаването, имах за раздаване. Обичам този оранжев цвят! От най-ранните ми детски спомени, първата асоциация с "великденско яйце" е гледката от височина 65-70 см. с обелки, настъпани и потънали в мека земя по пътя, от великденско яйце в такъв греещ оранжев цвят. За винаги е останало, че великденските яйца са оранжево и други.
След време, като ме сполетяха ирисите, мястото на каните ми потрябва.
Хахахахахаха!!! Точно по времето на тази снимка, в един малък форум, където бяхме със Светката, Lizi и Tinastar, се сдърпах със Tinastar, че едно друго синьо-лилаво цвете не може да бъде тунбергия, защото тунбергията е жълта и кремава, с кафяво око, но не и лилава! Накрая бях убедена и си признах, че не съм знаела. Това стана повод за дългогодишно цветно приятелство.
Голяма гордост - отгледана от семена. За 3-4 години стана чудовище. Каквото цвете наоколо докопа, затрупва го с листата си и го унищожава. При това никне от загубено парче корен. А как режат ръбовете на листата. Разпращах, разпращах и накрая напълно го махнах.
Или "Рошава Драганка". Толкова е необичайно, на никое друго не прилича!
Леле, как се самозасява... Няма отърване! За 2 години и белите, и розовите нигели стават неспасяемо сини.
Още и още тук-там откривам някое едва 8-10 см. нигелченце със семенник, готов да узрее и да пръсне семената си.
Кой ли пък е този!!!
Боже, как ме очароваха тези камбанки в чинийки!!! Събирах семена като не видяла и ... поникнаха сини камбанки без чинийки... Много любопитно е устроена семенната кутийка. При узрязаването на семената, се отварят 4 малки дупчици. Когато вятърът шиба високия цветонос, от дупчиците езхвърчат по едно семенце в разни посоки - на където духа.
Така растението е сигурно, че ще никне там, където не го сееш.
Още веднъж намерих в София пакетче семена и повече никъде не открих. Сега се самозасяват и цъфтят, заедно с кандилките, по пътеката под асмата, като съм изнасяла на улицата в контейнера есенните растителни отпадъци.
dal го кръсти жълт магарешки бодил. Разпратих толкова много семена и накрая спрях да го сея. Заема място за цял един божур.
Толкова години не спирах да се изумявам как е възможно това и това да е все метличина???
Поникна от купешката пръст на някакво друго цвете. Можеше и да не го видя никога. Не съм сигурна дали цветчетата, или семенцата му с копринените пухчета повече ме радваха. Но наистина много му се радвах. По-късно попаднах в една поръчка на зимоустойчив сорт, дюс оранжев. Делих коренището, разпращах и накрая не преживя зимата на 2016, отиде си...
Специално за mama_li и за всички, които изтърпяха картичките ми със сливиците на тичинките, като обезщетение за претърпения дискомфорт -
Различни цветя, които са ме очаровали и радвали, с времето са отстъпвали място на нови цветни любови. След вчерашния ден - същинска Първа пролет - днешния мрачен ден и подходящ за цветни спомени.
Една стара цветарка-адашка от нашата улица ми подари тази жълта кала. Развъдих я и дълги години я разпращах. Накрая мястото ми потрябва за ехинацеи и окончателно я изпратих.
Тази хубавица я поръчах с една сюрия растения и семена от Сортови семена, с наложен платеж. След време тук видях и чисто бяла.
Тези трите са най-дългогодишните ми цветни любови! Всеки сезон прекрасната госпожица Исмене (и с тебе ) с дрипавите си поли, снежния бял цвят, разветите коси и с нежния аромат ме грабваше, сякаш за пръв път я виждам! Гледах да разпращам в повече градини бебета и мами, да разнася красотата си.
Необикновената госпожица Спрекелия, с неразмерно големия си цвят, с красивото си червено, единствен сорт - просто неповторима!
И уханната госпожица Тубероза с нежните си цветчета в цвят шампанско!
Ще ги възстановя и трите, не мога без тях... Вече пристигна от Царево една туфичка госпожица Тубероза. Радост! Благодаря ти, мила!
Какво гъзурчене падаше да събирам семенца от двете ешолции в отделни книжни фунийки. Много им се радвах!
Леле, как ме очарова този салпиглосис с различните цветове с шарки като калейдоскоп. Но и той искаше сеене всяка година и ... с времето отпадна.
Интересно е как завъдих оранжевата кана. Още се влачех по дела в Сливен и веднъж в цветната леха близо до Съда, работник вадеше с вила десетки туфи кана. Дадох му 2 л. и го помолих да ми даде 1-2 парчета от дебелите й корени. Той ми извади 2 гнезда и ги тръсна с вилата пред краката ми. Та още с получаването, имах за раздаване. Обичам този оранжев цвят! От най-ранните ми детски спомени, първата асоциация с "великденско яйце" е гледката от височина 65-70 см. с обелки, настъпани и потънали в мека земя по пътя, от великденско яйце в такъв греещ оранжев цвят. За винаги е останало, че великденските яйца са оранжево и други.
След време, като ме сполетяха ирисите, мястото на каните ми потрябва.
Хахахахахаха!!! Точно по времето на тази снимка, в един малък форум, където бяхме със Светката, Lizi и Tinastar, се сдърпах със Tinastar, че едно друго синьо-лилаво цвете не може да бъде тунбергия, защото тунбергията е жълта и кремава, с кафяво око, но не и лилава! Накрая бях убедена и си признах, че не съм знаела. Това стана повод за дългогодишно цветно приятелство.
Голяма гордост - отгледана от семена. За 3-4 години стана чудовище. Каквото цвете наоколо докопа, затрупва го с листата си и го унищожава. При това никне от загубено парче корен. А как режат ръбовете на листата. Разпращах, разпращах и накрая напълно го махнах.
Или "Рошава Драганка". Толкова е необичайно, на никое друго не прилича!
Леле, как се самозасява... Няма отърване! За 2 години и белите, и розовите нигели стават неспасяемо сини.
Още и още тук-там откривам някое едва 8-10 см. нигелченце със семенник, готов да узрее и да пръсне семената си.
Кой ли пък е този!!!
Боже, как ме очароваха тези камбанки в чинийки!!! Събирах семена като не видяла и ... поникнаха сини камбанки без чинийки... Много любопитно е устроена семенната кутийка. При узрязаването на семената, се отварят 4 малки дупчици. Когато вятърът шиба високия цветонос, от дупчиците езхвърчат по едно семенце в разни посоки - на където духа.
Така растението е сигурно, че ще никне там, където не го сееш.
Още веднъж намерих в София пакетче семена и повече никъде не открих. Сега се самозасяват и цъфтят, заедно с кандилките, по пътеката под асмата, като съм изнасяла на улицата в контейнера есенните растителни отпадъци.
dal го кръсти жълт магарешки бодил. Разпратих толкова много семена и накрая спрях да го сея. Заема място за цял един божур.
Толкова години не спирах да се изумявам как е възможно това и това да е все метличина???
Поникна от купешката пръст на някакво друго цвете. Можеше и да не го видя никога. Не съм сигурна дали цветчетата, или семенцата му с копринените пухчета повече ме радваха. Но наистина много му се радвах. По-късно попаднах в една поръчка на зимоустойчив сорт, дюс оранжев. Делих коренището, разпращах и накрая не преживя зимата на 2016, отиде си...
Специално за mama_li и за всички, които изтърпяха картичките ми със сливиците на тичинките, като обезщетение за претърпения дискомфорт -
Най-голямото добро, което можеш да направиш за някого, е не да му покажеш богатствата си,
а да му разкриеш неговите.
а да му разкриеш неговите.
Re: Новият терен
Благодаря за специалното внимание!
Ама така си е по-различно!
Тъй като иде реч за стари цветни любови, да не искаш да кажеш, че и тази прекрасна глициния е в цветния рай?
Ама така си е по-различно!
Тъй като иде реч за стари цветни любови, да не искаш да кажеш, че и тази прекрасна глициния е в цветния рай?
- Мария Николова
- Наркоман II ранг
- Мнения: 31527
- Регистриран на: Ное 28, '09, 23:44
- Местоположение: Нова Загора
- Дал благодарност: 810 пъти
- Получил благодарност: 1727 пъти
Re: Новият терен
Не, не, Лиди.
Глицинията е същински "клан-клан недоклан".
Първо я засадих на това място. После насред едни юлски жеги ми щукна да я изправя на каменния зид в дъното на свора, докато още беше строителен склад за блока. И там предаде дух. Каква беше изненадата ми, когато след 1-2 години забелязах стръкче глициния на мястото, от където я извадих. Покара от останало парче корен и ето я сега!
И обезщетението за естетическия ти дискомфорт е извън темата за миналите и отминали цветни любови. Всички са здрави и читави.
Глицинията е същински "клан-клан недоклан".
Първо я засадих на това място. После насред едни юлски жеги ми щукна да я изправя на каменния зид в дъното на свора, докато още беше строителен склад за блока. И там предаде дух. Каква беше изненадата ми, когато след 1-2 години забелязах стръкче глициния на мястото, от където я извадих. Покара от останало парче корен и ето я сега!
И обезщетението за естетическия ти дискомфорт е извън темата за миналите и отминали цветни любови. Всички са здрави и читави.
Най-голямото добро, което можеш да направиш за някого, е не да му покажеш богатствата си,
а да му разкриеш неговите.
а да му разкриеш неговите.
-
- Чист кофеин
- Мнения: 5009
- Регистриран на: Сеп 2, '16, 09:50
- Дал благодарност: 207 пъти
- Получил благодарност: 1116 пъти
Re: Новият терен
Марийче, толкова обичам да чета как пишеш за цветята
Моят контакт с китките протича в тоя порядък - яаааааа!!! колко хубаво е цъфнало!!! - как ли му беше името ООООО...колко много работа имаммммм ...от къде да започна !??? и след две минути съм забравила кое къде е цъфнало, защото ако се отдам на съзерцание, всичките задачи са пропаднали.
Време за съзерцание имам само в големите жеги, защото тогава седя на сянка да не дам фира от слънчасване, ама то тогава всичко е толкова умряло, че няма и на какво да се зарадвам. Но през зимата обичам да чета постовете на хора, които имат такъв поглед върху растенията
Моят контакт с китките протича в тоя порядък - яаааааа!!! колко хубаво е цъфнало!!! - как ли му беше името ООООО...колко много работа имаммммм ...от къде да започна !??? и след две минути съм забравила кое къде е цъфнало, защото ако се отдам на съзерцание, всичките задачи са пропаднали.
Време за съзерцание имам само в големите жеги, защото тогава седя на сянка да не дам фира от слънчасване, ама то тогава всичко е толкова умряло, че няма и на какво да се зарадвам. Но през зимата обичам да чета постовете на хора, които имат такъв поглед върху растенията
- Мария Николова
- Наркоман II ранг
- Мнения: 31527
- Регистриран на: Ное 28, '09, 23:44
- Местоположение: Нова Загора
- Дал благодарност: 810 пъти
- Получил благодарност: 1727 пъти
Re: Новият терен
Хахахахаха, Лили!!! Сякаш мен описваш, и аз съм същата! В работния сезон, когато отхвърлям натрупаните през зимата тлъстини, влеза ли в двора и се паникьосвам. Кое първо да похвана. Като захвана, че цял ден. Ха, да слънчасам, че да си почина, пък не слънчасвам. Няма спасение и нямам очи за никаква красота. Не смогвам вече и правя все по-малко снимки.
Драго ми е, че и гледаш, и четеш.
Драго ми е, че и гледаш, и четеш.
Най-голямото добро, което можеш да направиш за някого, е не да му покажеш богатствата си,
а да му разкриеш неговите.
а да му разкриеш неговите.
-
- Чист кофеин
- Мнения: 5009
- Регистриран на: Сеп 2, '16, 09:50
- Дал благодарност: 207 пъти
- Получил благодарност: 1116 пъти
Re: Новият терен
[quote="Мария Николова"] Сякаш мен описваш, и аз съм същата!
съжалявам, че си ми толкова далече
честно
съжалявам, че си ми толкова далече
честно
-
- Кафе машина
- Мнения: 3460
- Регистриран на: Юни 12, '14, 10:56
- Местоположение: Стара Загора
- Получил благодарност: 4 пъти
Re: Новият терен
Мериии! Ти си цяла цветна енциклопедия. Направо се захласнах!
За да направиш прерия
ти трябва пчела и детелина,
и една мечта голяма.
Но само и мечта ти стига
ако пчела и детелина няма.
Емили Дикинсън
ти трябва пчела и детелина,
и една мечта голяма.
Но само и мечта ти стига
ако пчела и детелина няма.
Емили Дикинсън
- Мария Николова
- Наркоман II ранг
- Мнения: 31527
- Регистриран на: Ное 28, '09, 23:44
- Местоположение: Нова Загора
- Дал благодарност: 810 пъти
- Получил благодарност: 1727 пъти
Re: Новият терен
Ти чувала ли си за теорията за относителността, Лили?
Я да видим, колко е далеч от Нова Загора до Козлодуй, или Дулово?
Как мислиш?
Разстоянието от точка А до точка Б е равно на мерака да се стигне до точка Б.
Отнася се до мерака и значи потвърждава теорията за относителността.
Светле, не хиперболизирай така, мила. Има един куп видове растения, без които никоя истинска градина не може, а не да мои тръпки. Не ги познавам извън вашите снимки.
Я да видим, колко е далеч от Нова Загора до Козлодуй, или Дулово?
Как мислиш?
Разстоянието от точка А до точка Б е равно на мерака да се стигне до точка Б.
Отнася се до мерака и значи потвърждава теорията за относителността.
Светле, не хиперболизирай така, мила. Има един куп видове растения, без които никоя истинска градина не може, а не да мои тръпки. Не ги познавам извън вашите снимки.
Най-голямото добро, което можеш да направиш за някого, е не да му покажеш богатствата си,
а да му разкриеш неговите.
а да му разкриеш неговите.
-
- Чист кофеин
- Мнения: 5009
- Регистриран на: Сеп 2, '16, 09:50
- Дал благодарност: 207 пъти
- Получил благодарност: 1116 пъти
Re: Новият терен
[quote="Мария Николова"]Ти чувала ли си за теорията за относителността, Лили?
Така популярно поднесена , като за лаици, теорията за относителността веднага ми стана ясна
Чудя си се на акъла защо толкова години се мисля за глупава, че не разбирам базисни научни теории
комплексарка !
Така популярно поднесена , като за лаици, теорията за относителността веднага ми стана ясна
Чудя си се на акъла защо толкова години се мисля за глупава, че не разбирам базисни научни теории
комплексарка !
- pepelqshka71
- Чист кофеин
- Мнения: 7593
- Регистриран на: Мар 31, '13, 11:42
- Местоположение: Козлодуй
- Дал благодарност: 1873 пъти
- Получил благодарност: 1003 пъти
Re: Новият терен
Мери и съм изключително горда, че част от колекциите ти са у нас. Ще съм много доволна лично да си ги посетиш. Само малко да се стопли и ей го дей Синия бял Дунав и Козлодуй. Липсваш ми
"Човек постига безсмъртие, само когато успее да сподели знанията си с останалите..."
,,познанието минава през етапите - чела съм , учила съм го , практикувала съм го , правила съм го 15 години, не ми харесва"
,,познанието минава през етапите - чела съм , учила съм го , практикувала съм го , правила съм го 15 години, не ми харесва"