Новият терен

[tsvetina]

Приятно изкарване, Мария!!!

[clock]

Мария, шампанско от хубави емоции ти пожелавам!

[Гео, граф]

Ако не знаете как се глади рокля, която е била замотана на топка, за Ла Скала - да ви кажа. Три пъти, както се реже роза. ............ Можех веднага от четвъртата степен да започна, но кой е рязал както трябва роза само с едно рязане.

Емпирично доказано от една уж НЕрозарка

[tinastar78]

Великата оперна нощ мина велико!
Докато българската Виолета Соня Йончева е в Америка, тук пя американката Анжел Блу и малко се сепнах, когато при отварянето на завесата единствената цветнокожа се оказа точно Виолета. Все съм си мислила, че афроамериканките са забележителни певици, но трудно пробиват в операта. Една Леонтийн Прайс и толкова. Шоколадовата Анжел ме опроверга напълно и окончателно.
Когато тенорите, изпълнители на младия Алфредо, остареят, поемат партията на баща му. Пласидо Доминго събра нестихващите овации на публиката в тази роля. Преди отварянето на завесата, един достолепен мъж излезе да съобщи, че Пласидо Доминго е настинал и трябвало да го заместят, но в последния момент решил, че е готов да пее. Приготвихме се да сме по-снизходителни, но не беше нужно.
Преди да се вдигне завесата, обаче, докато пресичах паважа на плодчето пред Театро ала Скала изживях минутите на бясно съжаление, защо не съм с боядисаните бабешки черни сандали. Тина върви с лачени обувки без токчета, сякаш някой я гони, аз плета крака след нея на 5-6 метра, тя спира, почти се изравняваме и не се усеща кога пак се е озовала 5-6 метра пред мен. Народът седи и чака кога ще се отворят вратите, 3-4 на брой. Естествено, великодушно не казвам ни дума за ползата от бързането, защото зная, че е въпрос на навик. Народ всякакъв - колкото мен и по-големи със или без бастунчета, и в инвалидна количка, хора на зряла възраст, хора във втора младост и даже млади хора. Билетите се проверяват още на входните врати. Вътре бляскавото осветление - от огромни кристални полилеи /много години отказвах да приема И вместо правилното Ю, нищо че знам превода „поли илей - много светила“/ -се отразява в лъскавия мраморен под. Млади момчета и момичета са разпоредители с еднакви черни костюми, закопчани до горе с тясно бяло ръбче. Отвеждат посетителите да им покажат гардероба, или поемат посетителите от гардероба и ги отвеждат до реда и посочват къде са местата им. Вътре виждаш насядалия народ вирнал телефоните си и снима залата с редовете ложи, до тавана.
Имаше само един антракт от 30 минути след голямото първо дествие за смяната на страхотните декори на голямото парти. /Следващи антракти бяха “паузи“ по десетина минути./
Точно в антракта се оказа, че наистина се пие шампанско! Нямах представа, когато ви обещах снимка с чаша шампанско.
/Следва продължение.

[tinastar78]

Снимката я има. Само за вас. Шампанско не пих. На една безсрайна опашка се плаща и на втора огромна опашка с касовата билижка се получава чаша шампанско. Наистина се лее щампанско! 10 младежи пълнеха и подаваха чашите с шампанско, заобиколени от каси с пълни и каси с празни бутилки.. Уплаших се, че времето няма да ни стигне. Веднага казах идеята си на Тина и тя избра втората дама с пълна чаша шампанско, но не харесах чашата - тумбеста, винена. Харесах тясната висока чашка на третата дама. Тина обяснава, дамата се съгласява и даже посяга към Канона, не не само чашата ни трябва! “Щрак Марийке на портрет“ и най-важната снимка я имаме!
След шампанското, хлътнахме в магазина, в който се продава всичко с Театро ала Скала или Ла Травиата.
Когато стихнаха десетминутните аплаузи и цялата зала бешие наелектризирана от възторг, си спомних първата “Травиата“ в Софийската опера с Ктатя Попова и Никола Николов, бях напълно сигурна, че трябваше да го изживея това преживяване!
Защо няма да покажа никакви снимки? Защото Канонът няма да прехвърли втори път снимки, които вече са прехвърлени в някакъв компютър. Поне аз не зная как да го накарам. Извинявам се, но няма да рискувам.

[Донка Тодорова]

Миме, истински драматург си - пълен suspense. Ама ние сме търпеливи и ... любопитни и си чакаме снимките и подробния разказ. За теб и домакините ти

[desi_slava]

Мерии, ето че мечтата ти се сбъдна- нищо не може да те спре! И как не, затова са мечти. Чакам снимковия материал!

[Магдалена]

Толкова мноого се радвам за теб,Мария! Още една сбъдната мечта!
Но това са само 2 въвеждащи поста, нали?! Ние ще имаме търпението да ни покажеш снимката
с чашата,когато това бъде възможно-безопасно! Но в замяна ще си искам/е пълен фоторазказ
за престоя ти в Белла Италия! Въпреки,че си без сандалите,се надявам да си им обещала нещо на
крачетата си и те да те слушат тези дни,за да можеш да обиколиш повече площади! Знаеш,че в Италия предлагат
и страхотен сладолед,нали!?! Приятно пребиваване и поздрави на твоите домакини!

[tinastar78]

Маги, права си за сладоледа!
Защото краката ми се събудиха още в ранни зори, реших да ги изведа на дълга разходка чаааак до центъра на Лисоне - да се порадват на удобните боти. Вземам си ХН и химикала, които си нося, и тръгнах по указанията. Но всяко връщане е по-важно от тръгването! Записвах си къде какво трябва да видя на връщане, за да съм сигурна, че не съм се объркала. Прочетох на табела „центро“, значи така да питам за посоката. Крайната цел е фонтана. Защото дядо Петко с питане Цариград е стигнал, след като извървях достатъчно дълъг , решавам да попитам. Една възрастна сеньора с бастунче. Прего, сеньора, фонтана? Разбра ме и ми отговори, като протегна ръка зад гърба ми Е фонтана!. Обръщам се, той зад гърба ми заветния фонтан. Можех да разгледам градината, вместо да безпокоя жената. Звъня на Тина че съм седнала на пейка срещу фонтана и гълъби пият вода. А зад гърба ти, на отстрещния тротоар продават сладолед, който 3 поколения произвеждат.
Влизам и познавам веднага продавачът-собственик. Предишния път с Тина ядохме сладолед в градината и поисках да взева още. Можеш ли да поискаш? Ще разбереш като ми видиш ръцете, казвам. Влизам и казвам анкора, сеньоре! и показвам 2 пръста. Той посочва същите сладоледи и пълни двата сладоледа с по 3 топки. Сега, разбира се не ме позна. Избрах си, хапнах си го и разгледах изложените кроасани и нещо като мини тортичка. Избрах мини тортичката. Възхитих се от целия набор опаковъчни материали. Бяла хартиена кръгла “дантелка“ върху кръгъл картон и поставя слдкиша; взема картон и защипва с телбод като цилиндър парчето картон, това поставя върху лист бяла опаковъчна хартия, сгъва, прави, струва и като е готова опаковка лепвя една златиста лепенка с името на фирмата. Взема найлонова торбичка с реклами на сладоледите и името на фирвата и ми подава покупката в торбичката.
Стигнах без да се объркам до тяхната улица и край - не можах да се оправя, докато Тина не излезе на улицата.

[clock]

Дори и без снимки (засега! ) си представих всичко, все едно филм гледах! Мария, разказваш прекрасно!
Прибери се жива и здрава и тогава фоторепортажа и удоволствието от него ще са пълни! А ние ще потърпим мъничко.