Новият терен

[Лакомник]

Добре дошла ,Мери!
Толкова увлекателно разказваш!Току надничам тук да не изпусна нещо!
А снимките-
Надявам се на продължение ....

[Deleted User 1445]

Мерко, как ти се радвам само Успя ли да надникнеш в музея на Ла Скала? Желая ти още незабравими пътешествия и сбъднати срещи.

[dar]

Мерко няколко пъти се връщам да чета и разглеждам репортажите. Без думи ме оставяш.... Желая ти от все сърце повече такива емоции. Снимката с отражението ти е страхотна. Толкова си щастлива Благодаря за споделеното. Показах го и на колегите в стаята. Виснаха им ченетата, като мойто

[Дим]

Добре завърнала се ,Мери!
Измисли ли следващата дестинация?Репортажа ти е толкова завладяващ,че се надявам на продължение

[Shami]

Колко интересно пътуване,незабравими моменти,толкова вълнуващо е всичко,все едно и аз съм присъствала там,била съм в операта,разглеждала съм барчетата,спирала съм за почивка на местенцата с теб Мери.
Даже ми се искаше и цигарка да запаля,така увлекателно разказваш.

[Мария Николова]

Благодаря ти, Диме!

Ето, продължавам.
Отиваме в най-големия заграден парк в цяла Европа. Като ми каза Тина колко е площта му възкликнах Леле!!! , но... нямах ХН и ... не мога да кажа. В един момент Мауро ми казва "Мария, меридиан." И веднага моля "Спри за малко да го снема." Видях някаква машинария и бързам да фотна, на снимката ще разглеждам меридиана, да не се бавим.



Сега като гледам машинарията, това ми прилича на някаква голяма бормашина, но като не зная... Връщам се в колата. Тина ме пита
- Защо не сне меридиана?
- Не е ли това? Къде е?
- Ей там, на онази къща е начертан.



Останах разочарована от такова ... бледо представяне на рядка забележителност...



Това втория, или третия паркинг преди да стигне парка. Ако знаех колко километра... дишане на чист въздух ме чака, щях да седна на тревата край колата и да ги чакам. Днес, като ходих да си прибера поръчката гладиоли и да почерпя хората от "моя" еконтски офис, стъпих на кантара. Радостна новина! Само защото не седнах да ги чакам край колата, съм отслабнала кило и 250 гр.!!!









Някогашни конюшни. Изглежда ми запуснато място. Сега се гледали няколко коня за езда "под наем" Малко по-надолу ще ги видим.



Нееее! Не е запуснато! Щом има толкова мнага саксии, значи тук има живот!













Знаете колко много обичам конете.



Денят беше Тодоровден, някой беше недоволен от кошията, но пък си напълни цял чувал. Моя принос към чувала с още една фашкия.
Продължаваме, аз доста ентусиазирано, защото наблизо имало маса и стол да седна за почивка.



Това били мечтаните маса и стол!





Ей сега ще се покатеря и ще седна.



Тук Лео каза, че памперса му е пълен.



Ей такъв "кракомобил" ми трябваше из най-големия парка в Европа.

[pepelqshka71]

Добре си си дошла Щедро сърце. И аз бях там, заедно с теб. През твоите очи видях и се насладих на всичко на което и ти. Благодаря за красивите снимки и увлекателния разказ, чрез който се потопих в красотата на местата дето си обиколила. Целувки за теб .
Тина, целувки и за теб и малчо

[shoshy]

Мери, добре си се завърнала!
Толкова прекрасни емоции има в репортажа .

[Мария Николова]

Само за pepelqshka71 и shoshy следва продължение.



Тук показват какви видове видове фауна и флора има в парка.





Специално за любителите на кокичетата -



И вечеря с пица. Като се прибирахме вечерта, Мауро влезе в "Пица". Забави се много, преди да донесе 3 големи ниски кутии.
На масата се оказаха ето тези богаааати пици, направени по поръчка.



Не зная защо тази снимка с пицата се е озовала точно тук. Но всъщност разходката н най-големия ограден парк още не е свършила.


Тази и следващите снимки са на вилата, в която е отседнал Наполеон. Тук Тина и Маурицио се отправиха обратно към колата, а краката ми категорично отказаха да ги придружа.















Сега вътре във вилата.













От другата страна на вилата.



Розариум.





Напълно опитомена юрдечка в розариума, чиято голяма слабост е да се изживява като фотомодел.
Специално за розарите от Хобикафе.





Не казвам, че съм сигурна, но изглежда, че този розариум е създаден по волята на кралицата, вероятно преди много време, поне преди времето на Мусолини.



Отпред, пред изхода от вилата на Наполеон и от парка трябваше да чакам след 30-40 минути колата, за да ме вземат.
Обаче, аз като пенсионирана шофьорка, реших, че ще улесня Мауро, ако застана пред светофара на отсрещния тротоар, спира за 3 и половина секунди, мятам се като една пъргава газела в колата и той завива надясно. Минава час и 40 минути, което научавам като соча на минувачи мястото на ръчния часовник. И непременно с очилата!!!
От мястото си виждам отсреща пред изхода от парка как спират коли, качват се хора и заминават, а една кола стои и не тръгва.
Не знам половин чмас ли стоя оная кола, есин час ли, но по едно време чух "Мария!". Беше Тина. Видяла ме е там, където не се очаква да съм. А Мауро тичал около вилата на Наполеон да ме търси.
Ето заради това изпълнение няма трети път да ида в Лисоне. Голяма излагация!



На връщане Мауро спря пред заведение Piza и се върна с 3 големи кутии с пици.
Значи това било истинската пица? Изязох си я цялата! Като не видяла и всъщност не бях виждала и вкусвала ето такава пица - с артишок, с прошуто, с към 10 маслини без костилки. А не само с доматено пюре и 2 резена домат да разкош.



Мауро, на когото поднасям извиненията си за голямата обърквация, с намерението да го улесня.
Чао, Мауро, коме стай!

[Мария Николова]

Засегнала съм някой знак и не се виждаха кокичетата.