Новият терен
- макс
- Кафе машина
- Мнения: 3731
- Регистриран на: Ное 13, '13, 15:08
- Местоположение: София
- Дал благодарност: 26 пъти
- Получил благодарност: 52 пъти
- Обратна връзка:
Re: Новият терен
Мерка толкова хора си успяла да зарадваш браво мила е страхотна си ,признала съм те за много велика ,много ,много да ти се връща щедростта и добрината
- Мария Николова
- Наркоман II ранг
- Мнения: 31650
- Регистриран на: Ное 28, '09, 23:44
- Местоположение: Нова Загора
- Дал благодарност: 980 пъти
- Получил благодарност: 2240 пъти
Re: Новият терен
ins, браво! Значи и твоя дивак вече е засаден.
Еви, нали знаеш, че тук всеки ден китки кръстосват от една - в друга градина.
Еви, нали знаеш, че тук всеки ден китки кръстосват от една - в друга градина.
Най-голямото добро, което можеш да направиш за някого, е не да му покажеш богатствата си,
а да му разкриеш неговите.
а да му разкриеш неговите.
- Мария Николова
- Наркоман II ранг
- Мнения: 31650
- Регистриран на: Ное 28, '09, 23:44
- Местоположение: Нова Загора
- Дал благодарност: 980 пъти
- Получил благодарност: 2240 пъти
Re: Новият терен
Днес си дадох ден за възстановяване след тридневен маратон в двора. Три пъти препълвах уличния контейнер с боклуци и треволяци. Става дума за дивото място на премахнатите асми. И под изсъхналата отсечена кайсия. Под нея 3 пръста белеещи костилки. Изядени още зелени кайсии от мургавите "оператори на метли" от "Чистота". Седалището им е на отсрещния тротоар. Не се вижда нито една покълнала костилка.
Затиснат с трошляци тухли найлон към 30 кв.м. Останал след като покрих пресния бетон на пода на навеса, когато го правихме - минути преди да рукне проливния дъжд. Криво-ляво го замотах и го овързах като денк, от който се рони пръст на всяка стъпка, докато да го метна в контейнера. Тръби ПВЦ, 4-5 с разни дължини, които чупих с чук да ги надробя и събера в контейнера. Една 5 м. дълга проклетия не трепва ... Остава да я режа с трион на 6-7 парчета - за почивка между плевенето.
Житни плевели, лепка, млечки, глухарчета, виолетки и едно с огромен корен, с черни топченца плодове, чиито семки никнат като гъби. Оставих само самозаселите се кандилки (или камбанки, може би - закачка) и кампанулите медиум. И една плантация момини сълзи, превзела здравеца. Ще взема няколко пакетче калдаръмчета и ще разпръсна. Да са нисички и да се виждат разните опаковки, които мургавите ще продължат да хвърлят, та лесно да ги обирам.
Два дена по 8 часа и накрая вчера се прибрах рано-рано в 6 часа - сили нямах да се изправя и раздвижа. Всяка костичка на ръцете ме болеше и още продължава. Сутринта в 6 ч. съседката отгоре включи прахосмукачката и трябваше да стана - ни будна, ни заспала. Свърши и пак се хвърлих на леглото. Отвзех си още 3 часа сън.
Най-гадната и тежка работа е загърбена. Стигнах почти до издяланото каменно чешмяно корито. Подарила съм го на моето момче Севдо и тия дни ще идва с приятели да го вземе.
От там нататък вече е "култивираната" част - също крещи час по-скоро да я оплевя.
Поглеждам към чистичката хемерокалисова полянка и си казвам - ето вижда се направеното, кураж и давай!
Затиснат с трошляци тухли найлон към 30 кв.м. Останал след като покрих пресния бетон на пода на навеса, когато го правихме - минути преди да рукне проливния дъжд. Криво-ляво го замотах и го овързах като денк, от който се рони пръст на всяка стъпка, докато да го метна в контейнера. Тръби ПВЦ, 4-5 с разни дължини, които чупих с чук да ги надробя и събера в контейнера. Една 5 м. дълга проклетия не трепва ... Остава да я режа с трион на 6-7 парчета - за почивка между плевенето.
Житни плевели, лепка, млечки, глухарчета, виолетки и едно с огромен корен, с черни топченца плодове, чиито семки никнат като гъби. Оставих само самозаселите се кандилки (или камбанки, може би - закачка) и кампанулите медиум. И една плантация момини сълзи, превзела здравеца. Ще взема няколко пакетче калдаръмчета и ще разпръсна. Да са нисички и да се виждат разните опаковки, които мургавите ще продължат да хвърлят, та лесно да ги обирам.
Два дена по 8 часа и накрая вчера се прибрах рано-рано в 6 часа - сили нямах да се изправя и раздвижа. Всяка костичка на ръцете ме болеше и още продължава. Сутринта в 6 ч. съседката отгоре включи прахосмукачката и трябваше да стана - ни будна, ни заспала. Свърши и пак се хвърлих на леглото. Отвзех си още 3 часа сън.
Най-гадната и тежка работа е загърбена. Стигнах почти до издяланото каменно чешмяно корито. Подарила съм го на моето момче Севдо и тия дни ще идва с приятели да го вземе.
От там нататък вече е "култивираната" част - също крещи час по-скоро да я оплевя.
Поглеждам към чистичката хемерокалисова полянка и си казвам - ето вижда се направеното, кураж и давай!
Най-голямото добро, което можеш да направиш за някого, е не да му покажеш богатствата си,
а да му разкриеш неговите.
а да му разкриеш неговите.
-
- Наркоман
- Мнения: 11640
- Регистриран на: Дек 13, '09, 08:51
- Дал благодарност: 86 пъти
- Получил благодарност: 62 пъти
Re: Новият терен
Оооох,чак и мен ме заболяха кокалите и месцата като те четох! Твоето място е пълно с изненади и тайни къчета,колко е голямо всъщност? Пожелавам ти ни един бурен да не израстне повече в градината.
- Мария Николова
- Наркоман II ранг
- Мнения: 31650
- Регистриран на: Ное 28, '09, 23:44
- Местоположение: Нова Загора
- Дал благодарност: 980 пъти
- Получил благодарност: 2240 пъти
Re: Новият терен
Тук се вижда коритото, подарено на Севдо. В дясно горе се вижда покрита с черна гума помпата в шахтата и до нея може да се разпознае хемерокалис. Извън снимката, в дясно е полянката. Зад тухления ъгъл е капинака и "находището" на "дивака"-клематис.
Будлеята ат Тутти бележи началото на "култивираната" част на двора, стария терен.
Ето това вече е зад гърба ми! Вижда се контейнера, вижда се даже част от тръбата-проклетия
Ха, ето кой найлон, вече 6 години нагънат (може за нещо пак да потрябва ) отгоре станал на юфка под слънцето, ми създаде толкова кахъри оня ден.
Култивираната част от помпата на изток - та до новия терен.
И на края - новия терен.
От тротоара на запад - до източната граница са почти 40 м. Двора ми прилича на пищов - цевта му сочи към улицата, спусъка е помпата. Имам поглед към него от северен прозорец на антрето си и от източното спалнишко балконче - към вратата и дръжката и пълнителя на пищова.
Най-голямото добро, което можеш да направиш за някого, е не да му покажеш богатствата си,
а да му разкриеш неговите.
а да му разкриеш неговите.
-
- Наркоман
- Мнения: 11640
- Регистриран на: Дек 13, '09, 08:51
- Дал благодарност: 86 пъти
- Получил благодарност: 62 пъти
Re: Новият терен
Колко ти е подредено,засрамих се ! А представям си с цъфките колко е красиво.Жалко ,че нямаш изглед от дневната ,например.
- Мария Николова
- Наркоман II ранг
- Мнения: 31650
- Регистриран на: Ное 28, '09, 23:44
- Местоположение: Нова Загора
- Дал благодарност: 980 пъти
- Получил благодарност: 2240 пъти
Re: Новият терен
Не мой да се засрамваш, Либре!
Нито една снимка не е актуална за април 2018. Исках да ти покажа формата на двора и кое в кой край на двора се намира. Всички са все стари снимки.
Сега е тревясало най-силно до помпата, но утре ще се види кой кого.
Нито една снимка не е актуална за април 2018. Исках да ти покажа формата на двора и кое в кой край на двора се намира. Всички са все стари снимки.
Сега е тревясало най-силно до помпата, но утре ще се види кой кого.
Най-голямото добро, което можеш да направиш за някого, е не да му покажеш богатствата си,
а да му разкриеш неговите.
а да му разкриеш неговите.
- Мария Николова
- Наркоман II ранг
- Мнения: 31650
- Регистриран на: Ное 28, '09, 23:44
- Местоположение: Нова Загора
- Дал благодарност: 980 пъти
- Получил благодарност: 2240 пъти
Re: Новият терен
Светна ми, че ако купчините треви преспят, ще поувяхнат и ще заемат по-малко място в контейнера. И се оказа точно така.
За загрявка изхвърлих вчерашните купове и после като я подхванах - чак пушек се дига!!!
Приключих с неполивната дива част и "овършах" до след помпата - граничната поливна част с най-тучните плевели. Изкорених с "плевелоубиеца" една по една всичките виолетки. За това време щях да стигна до ябълката. Но тази виолетка е много нахална. Пак ще се появи - от досегашните семенца.
Доволна от себе си, поглеждам сега през прозореца купищата треви и си казвам, че нямаше да издържа, ако не бързах да се отчета тук, че вече съм в култивираната част на двора.
За загрявка изхвърлих вчерашните купове и после като я подхванах - чак пушек се дига!!!
Приключих с неполивната дива част и "овършах" до след помпата - граничната поливна част с най-тучните плевели. Изкорених с "плевелоубиеца" една по една всичките виолетки. За това време щях да стигна до ябълката. Но тази виолетка е много нахална. Пак ще се появи - от досегашните семенца.
Доволна от себе си, поглеждам сега през прозореца купищата треви и си казвам, че нямаше да издържа, ако не бързах да се отчета тук, че вече съм в култивираната част на двора.
Най-голямото добро, което можеш да направиш за някого, е не да му покажеш богатствата си,
а да му разкриеш неговите.
а да му разкриеш неговите.
- Мария Николова
- Наркоман II ранг
- Мнения: 31650
- Регистриран на: Ное 28, '09, 23:44
- Местоположение: Нова Загора
- Дал благодарност: 980 пъти
- Получил благодарност: 2240 пъти
Re: Новият терен
Вчера получих есемес от СПИДИ за пратка от канон-сервиза, която на 26.ІV. ще бъде доставена на адрес. Ходих сутринта да си го взема, но било "икономична тарифа" - 2 дена пътуване и на третия - доставка. Разбрахме се, че ще отида аз да си го взема сутринта, а не да чакам "до 15:30 ч.".
Сега остава и да се уверя, че всичко вече е наред с фотото ми. Наложеният платеж е само за куриера и това ме притеснява...
Голямото поливане на двете ирисови полянки свърши! Сега на север е причерняло, но моят съсед-турлак на времето ме научи, че дъжд бахча не пои. Както "пърчът си е пърч", така и поливката си е поливка!
Сега вадите са толкова кални, че не може да се влиза. Значи, ще мога да фотам крайни ириси, или панорами. А и клематиси - 3 вече цъфтят! И дървовидния божур тоже.
Сега остава и да се уверя, че всичко вече е наред с фотото ми. Наложеният платеж е само за куриера и това ме притеснява...
Голямото поливане на двете ирисови полянки свърши! Сега на север е причерняло, но моят съсед-турлак на времето ме научи, че дъжд бахча не пои. Както "пърчът си е пърч", така и поливката си е поливка!
Сега вадите са толкова кални, че не може да се влиза. Значи, ще мога да фотам крайни ириси, или панорами. А и клематиси - 3 вече цъфтят! И дървовидния божур тоже.
Най-голямото добро, което можеш да направиш за някого, е не да му покажеш богатствата си,
а да му разкриеш неговите.
а да му разкриеш неговите.
-
- Кафеджия/Кафеджийка
- Мнения: 1314
- Регистриран на: Мар 29, '13, 11:11
- Дал благодарност: 184 пъти
- Получил благодарност: 92 пъти