Новият терен

[Di_Va]

Благодаря ти, Мерко! За чудесния разказ, за споделеното пътешествие, за предадените на всеки четящ, вълнение и радост !
Изглеждаш наистина прекрасна на снимките в операта и което е по важно, изглеждаш много, много щастлива!
Вече си на прав път за най-правилното оползотворяване на останалите 100 евра! Пожелавам ти наесен да зарадваш себе си (и нас) с посещение на опера във Виена, пък дай Боже и от там да ти останат 100 евро !

[Мария Николова]

Виолка, благодаря ти!
Намерих си сред циганските шарении много хубав черен чадър - по переферията едри цветове магнолия Негрита, на фона на зелените й листа, окъпани от дъжда и по една пъстра пеперуда кацнала на цвета.
Списъкът със задачи за днес е изпълнен. В 3 ч. имам час при фризьорката, с купена и оставена при нея боя.
Прежалих си бабешката бяла коса. Пак ще я чакам да израсте бяла.

Напълно забравих, че първото, което за полета насам оставих извън чантата, беше чадъра, изобщо не отварян.

[Мария Николова]

Дафи, ще видя дали ще мога да осъществя и Виенско приключение. Първо - никога повече летища. Трябва да е с автобус. Дори и с влак, но не и самолет. Имам и резервен вид транспорт, но сега няма да влизам в подробности. Трябва да покажа още две снимки от телефона на Тина.



Сега си спомням, че през един ред пред нас една дама се засиня да си прави селфита с телефона - десетина анфас, десетина ляв полупрофил, десетина десен полупрофил.
Нето едно селфи не си направих с моя телефон.



Тина, благодаря ти!

[mariyanag]

Мерко, едно следобедно кафе прекарах пред твоя фоторазказ, забавно, интересно, приказно - благодаря за споделянето на тези прекрасни моменти, страхотно изживяване е било. Пожелавам ти и виенско такова.

[Мария Николова]

Мариянко!


Не можах да намеря къде е мястото да покажа този камък.
Всички градини имат камъни.
Моя двор има камък.
Единствен!
При това камък с история.



Най-сетне първата му фотка!

[Ава_и_мама]

Мерко, привет!
Благодаря ти, че сподели с нас това прекрасно преживяване!
Връщах се напред, назад, за да не изпусна някоя подробност.
Приятно и завладяващо!
А твоят камък май е "от сой" Я нека Asarinka да си каже своето професионално мнение
Може да претежаваш някой нешлифован скъпоценен камък

[Мария Николова]

Хахахахаха!
Нали казах, че е камък с история.
От всички камъни във всички форумни градини, единствено този камък в градината на Магдалена харесах много, ама много!
Vladislava78 с НМ ходили близо до Благоевград и отишли да видят Маги. Тя натоварила камъка в колата им и заръчала, когато и да имат път към Нова Загора, да ми го донесат.
След няколко месеца, Влади и НМ тръгнали да си избират косачка и натоварили камъка за всеки случай. Стигнали чак до Казанлък и хоп! пристигнаха и разтовариха камъка. При всяко влизане в двора казвам "Здрасти, Маги!"

[Гео, граф]

... Нали казах, че е камък с история. ...

Е така много обичам - когато нещото има история !
Аз си имам Пън, ти пък си имаш Камък, при това от Магда

[Мария Николова]

Толкова са гадни тези великденчета! До едно са поникнали в корените на хемерокалисите, където вятърът е навял семената!!! Изхвърлих 4 натъпкани кофи и съм на половината полянка №1.
Ще погледна от високо за кураж и се връщам.

[Мария Николова]

Имам една летвичка, която всяка пролет слагам да стърчи в умивалника от алпака до барбекюто. За малките гущерчета гекончета е. Покатерват се по нея и се спасяват от капана на гладките стени, по които не могат да се захванат и сами да излезат, за да продължат лова си на паяци, комари и прочие разсеяни буболечета.
Случва се и някое геконче да слезе от стените долу по плочите на терасата. И то без моята помощ не може да преодолее перваза от 7-8 см. плочки. Слагам камък в малко кашонче, вятърът да не го издуха на неподходящо място, и го нагласявам на скришно зад пластмасовото кошче за отпадъци, т.е. за фасове. След минути, оставен на спокойствие да реши дадената му гимнастика на ума, вече го няма. Откривам го на тавана на горното балконче, което в такива дъждовни дни ми осигурява един ред сухи плочки за изпушване на цигара, без после да оставям мокри стъпки вътре.
Не е имало по-глупаво геконче от първото за тази година, влязло в умивалника да го изучава. Лежи, допряло гръб в долния край на летвата, и вече трети дъждовен ден не се сеща да изпълзи по нея от капана си. С всеки ден сивият му цвят става все по-белезникаво сив и скоро ще побелее, сякаш се е ровил в брашно. Преди да открия летвичката, съм опитах веднъж да хвана гекончето и да го хвърля извън умивалника. Но от гонитбата нещастната живинка изпада в такъв панически ужас, че можеше да умре от страх!
Никога няма да повторя такова мъчение на геконче.
Като спре поредния за днес ръмеж, ще ида да видя глупачето. Дали прибледняло и безпомощно още лежи до спасението си.