Новият терен
-
- Кафеджия/Кафеджийка
- Мнения: 1715
- Регистриран на: Фев 14, '13, 15:59
- Местоположение: Видин
- Дал благодарност: 18 пъти
- Получил благодарност: 57 пъти
Re: Новият терен
Мерко,толкова подредена,с богати колекции ,друга градина във форума няма.Като почнеш с лалетата,продължаваш с ирисите и се прехвърляш на клематисите,май и с хризантемите натам вървиш ....таково разнообразие и засадено всичко по правилата,другаде май не съм виждала.
Респект към твоя труд!
Респект към твоя труд!
- Мария Николова
- Наркоман II ранг
- Мнения: 31650
- Регистриран на: Ное 28, '09, 23:44
- Местоположение: Нова Загора
- Дал благодарност: 980 пъти
- Получил благодарност: 2238 пъти
Re: Новият терен
Мими, пропуснала си, че се отказах от лалетата и всички лучета ги разпратих.
И от хризантемите тоже. На мястото им има нов ред 6 с нови хемета.
Но ако направят поръчка за хризантеми, ще ги гледам на терасата.
Благодаря ти, че намина!
И от хризантемите тоже. На мястото им има нов ред 6 с нови хемета.
Но ако направят поръчка за хризантеми, ще ги гледам на терасата.
Благодаря ти, че намина!
Най-голямото добро, което можеш да направиш за някого, е не да му покажеш богатствата си,
а да му разкриеш неговите.
а да му разкриеш неговите.
-
- Кафеджия/Кафеджийка
- Мнения: 1715
- Регистриран на: Фев 14, '13, 15:59
- Местоположение: Видин
- Дал благодарност: 18 пъти
- Получил благодарност: 57 пъти
Re: Новият терен
Вярно,че разпрати лалета на форумни другарчета,но си мислех,че си оставила и за себе си.Много грижи искат тези лукчета,но който има място си струва да им отдели внимание.Не знаех,че ще гледаш хризантеми на терасата ,да показваш снимки наесен.
Ирисите са ти великолепни...и в моята градина растат няколко Новозагорчета,но от събота на събота не мога да ги хвана в цялата им прелест,затова пък свекър ми(той е голям ценител на цветята)е запленен от тях.
Благодаря ти за късчето красота и любов!
Ирисите са ти великолепни...и в моята градина растат няколко Новозагорчета,но от събота на събота не мога да ги хвана в цялата им прелест,затова пък свекър ми(той е голям ценител на цветята)е запленен от тях.
Благодаря ти за късчето красота и любов!
Re: Новият терен
Ауу, Мимозка, какви красиви снимки си качила. Направо си освежила темичката. И на мен са ми голяма любов клематисите и де що място имах го нагъчках с тях. Някои вече ги няма, защото други цветя надделяха над тях, но сигурно няма да престана все някой нов да бучна, за да ме радва отново и отново.
- Мария Николова
- Наркоман II ранг
- Мнения: 31650
- Регистриран на: Ное 28, '09, 23:44
- Местоположение: Нова Загора
- Дал благодарност: 980 пъти
- Получил благодарност: 2238 пъти
Re: Новият терен
Вили, и аз подменям. Сега от Братаница поръчах 2. Най-много съжалявам за Ребека... Като се спомня преди 10 години какво търсене падна на Ребека - с истински най-червен цвят. Тогава само Ретара я имаше и ни взе акъла с нея, помниш ли?
Най-голямото добро, което можеш да направиш за някого, е не да му покажеш богатствата си,
а да му разкриеш неговите.
а да му разкриеш неговите.
- Мария Николова
- Наркоман II ранг
- Мнения: 31650
- Регистриран на: Ное 28, '09, 23:44
- Местоположение: Нова Загора
- Дал благодарност: 980 пъти
- Получил благодарност: 2238 пъти
Re: Новият терен
Почит към минали и отминали цветни любови.
Различни цветя, които са ме очаровали и радвали, с времето са отстъпвали място на нови цветни любови. След вчерашния ден - същинска Първа пролет - днешния мрачен ден и подходящ за цветни спомени.
Една стара цветарка-адашка от нашата улица ми подари тази жълта кала. Развъдих я и дълги години я разпращах. Накрая мястото ми потрябва за ехинацеи и окончателно я изпратих.
Тази хубавица я поръчах с една сюрия растения и семена от Сортови семена, с наложен платеж. След време тук видях и чисто бяла.
Тези трите са най-дългогодишните ми цветни любови! Всеки сезон прекрасната госпожица Исмене (и с тебе ) с дрипавите си поли, снежния бял цвят, разветите коси и с нежния аромат ме грабваше, сякаш за пръв път я виждам! Гледах да разпращам в повече градини бебета и мами, да разнася красотата си.
Необикновената госпожица Спрекелия, с неразмерно големия си цвят, с красивото си червено, единствен сорт - просто неповторима!
И уханната госпожица Тубероза с нежните си цветчета в цвят шампанско!
Ще ги възстановя и трите, не мога без тях... Вече пристигна от Царево една туфичка госпожица Тубероза. Радост! Благодаря ти, мила!
Какво гъзурчене падаше да събирам семенца от двете ешолции в отделни книжни фунийки. Много им се радвах!
Леле, как ме очарова този салпиглосис с различните цветове с шарки като калейдоскоп. Но и той искаше сеене всяка година и ... с времето отпадна.
Интересно е как завъдих оранжевата кана. Още се влачех по дела в Сливен и веднъж в цветната леха близо до Съда, работник вадеше с вила десетки туфи кана. Дадох му 2 л. и го помолих да ми даде 1-2 парчета от дебелите й корени. Той ми извади 2 гнезда и ги тръсна с вилата пред краката ми. Та още с получаването, имах за раздаване. Обичам този оранжев цвят! От най-ранните ми детски спомени, първата асоциация с "великденско яйце" е гледката от височина 65-70 см. с обелки, настъпани и потънали в мека земя по пътя, от великденско яйце в такъв греещ оранжев цвят. За винаги е останало, че великденските яйца са оранжево и други.
След време, като ме сполетяха ирисите, мястото на каните ми потрябва.
Хахахахахаха!!! Точно по времето на тази снимка, в един малък форум, където бяхме със Светката, Lizi и Tinastar, се сдърпах със Tinastar, че едно друго синьо-лилаво цвете не може да бъде тунбергия, защото тунбергията е жълта и кремава, с кафяво око, но не и лилава! Накрая бях убедена и си признах, че не съм знаела. Това стана повод за дългогодишно цветно приятелство.
Голяма гордост - отгледана от семена. За 3-4 години стана чудовище. Каквото цвете наоколо докопа, затрупва го с листата си и го унищожава. При това никне от загубено парче корен. А как режат ръбовете на листата. Разпращах, разпращах и накрая напълно го махнах.
Или "Рошава Драганка". Толкова е необичайно, на никое друго не прилича!
Леле, как се самозасява... Няма отърване! За 2 години и белите, и розовите нигели стават неспасяемо сини.
Още и още тук-там откривам някое едва 8-10 см. нигелченце със семенник, готов да узрее и да пръсне семената си.
Кой ли пък е този!!!
Боже, как ме очароваха тези камбанки в чинийки!!! Събирах семена като не видяла и ... поникнаха сини камбанки без чинийки... Много любопитно е устроена семенната кутийка. При узрязаването на семената, се отварят 4 малки дупчици. Когато вятърът шиба високия цветонос, от дупчиците езхвърчат по едно семенце в разни посоки - на където духа.
Така растението е сигурно, че ще никне там, където не го сееш.
Още веднъж намерих в София пакетче семена и повече никъде не открих. Сега се самозасяват и цъфтят, заедно с кандилките, по пътеката под асмата, като съм изнасяла на улицата в контейнера есенните растителни отпадъци.
dal го кръсти жълт магарешки бодил. Разпратих толкова много семена и накрая спрях да го сея. Заема място за цял един божур.
Толкова години не спирах да се изумявам как е възможно това и това да е все метличина???
Поникна от купешката пръст на някакво друго цвете. Можеше и да не го видя никога. Не съм сигурна дали цветчетата, или семенцата му с копринените пухчета повече ме радваха. Но наистина много му се радвах. По-късно попаднах в една поръчка на зимоустойчив сорт, дюс оранжев. Делих коренището, разпращах и накрая не преживя зимата на 2016, отиде си...
Специално за mama_li и за всички, които изтърпяха картичките ми със сливиците на тичинките, като обезщетение за претърпения дискомфорт -
Различни цветя, които са ме очаровали и радвали, с времето са отстъпвали място на нови цветни любови. След вчерашния ден - същинска Първа пролет - днешния мрачен ден и подходящ за цветни спомени.
Една стара цветарка-адашка от нашата улица ми подари тази жълта кала. Развъдих я и дълги години я разпращах. Накрая мястото ми потрябва за ехинацеи и окончателно я изпратих.
Тази хубавица я поръчах с една сюрия растения и семена от Сортови семена, с наложен платеж. След време тук видях и чисто бяла.
Тези трите са най-дългогодишните ми цветни любови! Всеки сезон прекрасната госпожица Исмене (и с тебе ) с дрипавите си поли, снежния бял цвят, разветите коси и с нежния аромат ме грабваше, сякаш за пръв път я виждам! Гледах да разпращам в повече градини бебета и мами, да разнася красотата си.
Необикновената госпожица Спрекелия, с неразмерно големия си цвят, с красивото си червено, единствен сорт - просто неповторима!
И уханната госпожица Тубероза с нежните си цветчета в цвят шампанско!
Ще ги възстановя и трите, не мога без тях... Вече пристигна от Царево една туфичка госпожица Тубероза. Радост! Благодаря ти, мила!
Какво гъзурчене падаше да събирам семенца от двете ешолции в отделни книжни фунийки. Много им се радвах!
Леле, как ме очарова този салпиглосис с различните цветове с шарки като калейдоскоп. Но и той искаше сеене всяка година и ... с времето отпадна.
Интересно е как завъдих оранжевата кана. Още се влачех по дела в Сливен и веднъж в цветната леха близо до Съда, работник вадеше с вила десетки туфи кана. Дадох му 2 л. и го помолих да ми даде 1-2 парчета от дебелите й корени. Той ми извади 2 гнезда и ги тръсна с вилата пред краката ми. Та още с получаването, имах за раздаване. Обичам този оранжев цвят! От най-ранните ми детски спомени, първата асоциация с "великденско яйце" е гледката от височина 65-70 см. с обелки, настъпани и потънали в мека земя по пътя, от великденско яйце в такъв греещ оранжев цвят. За винаги е останало, че великденските яйца са оранжево и други.
След време, като ме сполетяха ирисите, мястото на каните ми потрябва.
Хахахахахаха!!! Точно по времето на тази снимка, в един малък форум, където бяхме със Светката, Lizi и Tinastar, се сдърпах със Tinastar, че едно друго синьо-лилаво цвете не може да бъде тунбергия, защото тунбергията е жълта и кремава, с кафяво око, но не и лилава! Накрая бях убедена и си признах, че не съм знаела. Това стана повод за дългогодишно цветно приятелство.
Голяма гордост - отгледана от семена. За 3-4 години стана чудовище. Каквото цвете наоколо докопа, затрупва го с листата си и го унищожава. При това никне от загубено парче корен. А как режат ръбовете на листата. Разпращах, разпращах и накрая напълно го махнах.
Или "Рошава Драганка". Толкова е необичайно, на никое друго не прилича!
Леле, как се самозасява... Няма отърване! За 2 години и белите, и розовите нигели стават неспасяемо сини.
Още и още тук-там откривам някое едва 8-10 см. нигелченце със семенник, готов да узрее и да пръсне семената си.
Кой ли пък е този!!!
Боже, как ме очароваха тези камбанки в чинийки!!! Събирах семена като не видяла и ... поникнаха сини камбанки без чинийки... Много любопитно е устроена семенната кутийка. При узрязаването на семената, се отварят 4 малки дупчици. Когато вятърът шиба високия цветонос, от дупчиците езхвърчат по едно семенце в разни посоки - на където духа.
Така растението е сигурно, че ще никне там, където не го сееш.
Още веднъж намерих в София пакетче семена и повече никъде не открих. Сега се самозасяват и цъфтят, заедно с кандилките, по пътеката под асмата, като съм изнасяла на улицата в контейнера есенните растителни отпадъци.
dal го кръсти жълт магарешки бодил. Разпратих толкова много семена и накрая спрях да го сея. Заема място за цял един божур.
Толкова години не спирах да се изумявам как е възможно това и това да е все метличина???
Поникна от купешката пръст на някакво друго цвете. Можеше и да не го видя никога. Не съм сигурна дали цветчетата, или семенцата му с копринените пухчета повече ме радваха. Но наистина много му се радвах. По-късно попаднах в една поръчка на зимоустойчив сорт, дюс оранжев. Делих коренището, разпращах и накрая не преживя зимата на 2016, отиде си...
Специално за mama_li и за всички, които изтърпяха картичките ми със сливиците на тичинките, като обезщетение за претърпения дискомфорт -
Най-голямото добро, което можеш да направиш за някого, е не да му покажеш богатствата си,
а да му разкриеш неговите.
а да му разкриеш неговите.
Re: Новият терен
Благодаря за специалното внимание!
Ама така си е по-различно!
Тъй като иде реч за стари цветни любови, да не искаш да кажеш, че и тази прекрасна глициния е в цветния рай?
Ама така си е по-различно!
Тъй като иде реч за стари цветни любови, да не искаш да кажеш, че и тази прекрасна глициния е в цветния рай?
- Мария Николова
- Наркоман II ранг
- Мнения: 31650
- Регистриран на: Ное 28, '09, 23:44
- Местоположение: Нова Загора
- Дал благодарност: 980 пъти
- Получил благодарност: 2238 пъти
Re: Новият терен
Не, не, Лиди.
Глицинията е същински "клан-клан недоклан".
Първо я засадих на това място. После насред едни юлски жеги ми щукна да я изправя на каменния зид в дъното на свора, докато още беше строителен склад за блока. И там предаде дух. Каква беше изненадата ми, когато след 1-2 години забелязах стръкче глициния на мястото, от където я извадих. Покара от останало парче корен и ето я сега!
И обезщетението за естетическия ти дискомфорт е извън темата за миналите и отминали цветни любови. Всички са здрави и читави.
Глицинията е същински "клан-клан недоклан".
Първо я засадих на това място. После насред едни юлски жеги ми щукна да я изправя на каменния зид в дъното на свора, докато още беше строителен склад за блока. И там предаде дух. Каква беше изненадата ми, когато след 1-2 години забелязах стръкче глициния на мястото, от където я извадих. Покара от останало парче корен и ето я сега!
И обезщетението за естетическия ти дискомфорт е извън темата за миналите и отминали цветни любови. Всички са здрави и читави.
Най-голямото добро, което можеш да направиш за някого, е не да му покажеш богатствата си,
а да му разкриеш неговите.
а да му разкриеш неговите.
-
- Чист кофеин
- Мнения: 5053
- Регистриран на: Сеп 2, '16, 09:50
- Дал благодарност: 257 пъти
- Получил благодарност: 1323 пъти
Re: Новият терен
Марийче, толкова обичам да чета как пишеш за цветята
Моят контакт с китките протича в тоя порядък - яаааааа!!! колко хубаво е цъфнало!!! - как ли му беше името ООООО...колко много работа имаммммм ...от къде да започна !??? и след две минути съм забравила кое къде е цъфнало, защото ако се отдам на съзерцание, всичките задачи са пропаднали.
Време за съзерцание имам само в големите жеги, защото тогава седя на сянка да не дам фира от слънчасване, ама то тогава всичко е толкова умряло, че няма и на какво да се зарадвам. Но през зимата обичам да чета постовете на хора, които имат такъв поглед върху растенията
Моят контакт с китките протича в тоя порядък - яаааааа!!! колко хубаво е цъфнало!!! - как ли му беше името ООООО...колко много работа имаммммм ...от къде да започна !??? и след две минути съм забравила кое къде е цъфнало, защото ако се отдам на съзерцание, всичките задачи са пропаднали.
Време за съзерцание имам само в големите жеги, защото тогава седя на сянка да не дам фира от слънчасване, ама то тогава всичко е толкова умряло, че няма и на какво да се зарадвам. Но през зимата обичам да чета постовете на хора, които имат такъв поглед върху растенията
- Мария Николова
- Наркоман II ранг
- Мнения: 31650
- Регистриран на: Ное 28, '09, 23:44
- Местоположение: Нова Загора
- Дал благодарност: 980 пъти
- Получил благодарност: 2238 пъти
Re: Новият терен
Хахахахаха, Лили!!! Сякаш мен описваш, и аз съм същата! В работния сезон, когато отхвърлям натрупаните през зимата тлъстини, влеза ли в двора и се паникьосвам. Кое първо да похвана. Като захвана, че цял ден. Ха, да слънчасам, че да си почина, пък не слънчасвам. Няма спасение и нямам очи за никаква красота. Не смогвам вече и правя все по-малко снимки.
Драго ми е, че и гледаш, и четеш.
Драго ми е, че и гледаш, и четеш.
Най-голямото добро, което можеш да направиш за някого, е не да му покажеш богатствата си,
а да му разкриеш неговите.
а да му разкриеш неговите.