''Биташко'' течение на вехтошарите

[shoshy]

Liubami, много красиво бижу !

[marka]

Много обичам, когато някой се хвали в тази тема.
Люба, по-често да се хвалиш. Ти си истински "нещотърсач".

[liubami]

Благодаря момичета, че споделяте радостта ми

[shoshy]

Люба, споделяме не само радостта, но и мераците .
Фен съм на чугунените изделия . Та ако придобивката е сайт моля да пуснеш линк да разгледаме и ние .

[liubami]

От ebay е, разгледай и се пазари задължително. В etsy.com има също хубави неща.
Мечта ми е да посетя някой битак във Виена или Мадрид, а защо не и Париж Не е невъзможно, всичко е въпрос на организация!

[shoshy]

Благодаря за отговора! Отивам да гледам .

[ljuboznatelna]

Както вече писах в темата за ремонти и преправяне - стобих се с вана.



Ако е била там от самото построяване на къщата, трябва да е 80 годишна. Това е без значение, защото аз исках вана за двора, и като поканих кума да му дам една торба кайсии, той пък ми разказа са работата си в момента.
Къща от 1937г, на богат арменец, който след девети септември я продава, и заминава в чужбина. Кога точно се сдобива с нов собственик не е ясно, но последно е продадена набързо на настоящия, за да се избегнат някакви имотни спорове.
Кумът е дърводелец кат оосновна професия, затова ми разказва подробно за дограмата. Първо искали да сложат ПВЦ, но той ги убедил, че не бива толкова качествена дограма да се замени, и ценат за възстановяването няма да е по-висока. Но като ми сервира, че са изкарали вана, аз наострих уши и за останалото. Вече съм спечелена окончателно с разказа за супер качеството на изпълнението,да отида и да разгледам не само вана, ами и каквото мога.

Супер център, външно къщата супер грозна. Надстроена е с още три етажа на по-късен етап.
Портата е някаква ламаринена, гаражна врата, грозна, но със старата дръжка. Струва ми се, модернизъм. Оказа се, че всичко вътре е подчинено на този стил, до най-малката подробност. Хората са строили и обзавеждали по последна мода.



Не зная дали ще ме разберете, защото аз чисто и просто си влизам в една разнебитена заради ремонта и прашна къща, но изпитах не просто вълнение, а трепет! Сигурно Али баба се е почувствал така, пристъпвайки в пещерата със съкровища, нищо, че моята пещера беше направо празна.
Не мога да го обясня, но ми се случва при дОсега с някои старинни вещи. Само с някои.
Това изпитах, когато се докоснах до 200 годишните греди от Панагюрище. В едно особено състояние чистих паркета от старото училище. Когато погалих клавишите на 100 годишното пиано също. Много исках да го усетя с писаната каруца, но уви. Тя си мълчеше.

Снимах само детайли, бащата на собственика беше там, посрещна ни и с голям ентусиазъм ни показваше и разказваше. Не ми беше удобно да щракам всичко, независимо, че получих разрешение. Как да обяснавам на сина му , примерно, нездравото си любопитство? Че ги снимам за една тема?

Всичко е семпло и характерно за стила. Огромна входна врата, с решетка отгоре, и тесен прозорец в средата. Снимах дръжката, така набързо.



Решетката:




Коридора, беше мръсно и не можах да преценя мозайка ли е , или камък.



Над щампованите стени имаше фриз, метален, който ако не бъде купен, ще иде на боклука. Но на мен не ми върши работа.




Къщата е с два входа, единият , предполагам, е бил за слугите. Те имат две стаи и в мазето, но пък с достатъчно големи прозорци. Човека много искаше да ги покаже, защо ме досрамя да сляза, не знам, сега ме е яд. От този вход, слугинския, се влиза в миниатюрно коридорче, точно до стълбището на техните стаи, и до кухнята. Все пак кухнята е предимно за прислугата Било е по-удобно от там да се внасят продукти. В това малко коридорче имаше и немалка ниша, нещо като килер. Там сигурно е била зимнината. Сега бившата кухня ще изпълнява ролята на спалня.
Там беше и таблото със звънците за прислужници. Демонстрираха ми, работи! Според мен е възможно да са ги ползвали самите прислужници, за да се викат.
От там се слизаше и до едни стопански пристройки, казаха - свинарник.
Всички ключове за осветлението не само работеха, но си бяха и съвсем здрави. Удивително за 80 години служене! В хола - ключ, контакт, и звънец за прислугата.



От хола с портал се влиза в стая, вероятно трапезария, която сега ще е кухня. И там има килер, той пък ще стане перално помещение. До килера нивото на тавана е снишено, но никой не знае защо. Аз бих го разчовъркала, за да разбера.


Паркета е нареден така, все едно виждаш балатум. Няма и помен от фуга.
Мерено е с лазерен нивелир - всичко е абсолютно право и гладко.
Мазилката е почти като шпаковка.

Продава се ей тази печка:








Прозорците се отварят и затварят като врати на Мерцедес, според нашия екскурзовод. Имат малки планки на външното крило, чийто механизъм не можах да схвана, но като се натиснат, застопоряват прозореца в положението, в което е отворен. Това не бях го виждала още. Не съм сигурна, че го имат и сегашните пвц прозорци.
На крилото е мазано маджун с туткал, и така е затворено, за да се оберат всякакви цепнатини, един вид уплътнение. Отворено е да засъхне, обработено и боядисано. Просто гениално!
И аз безброй други неща е помислено, но понеже не съм ги снимала, е безмислено да ги обяснявам. И ти става едно тъпо, че сега няма и помен от тоз имайсторлък и отношение към работата.

[liubami]

Люб, с голямо удоволствие прочетох разказа ти, браво мила, страхотно!

[zeleno]

аз мисля , че майсторлъкът и отношението го има , но са вече недостижимо скъпи , а пък хората , които могат да си позволят тези цени , в общия случай , не разбират .... купуват и монтират скъпи неща , само защото са скъпи , без хабер да си имат от качество
нашата къща на село беше с пиринчени брави , първо тях откраднаха , за скрап сигурно ...

[ljuboznatelna]

На изчезване е, зеленко. Няма приемственост. И работна ръка вече няма.

Някога децата са се пращали да учат в чужбина, с идеята да се върнат и да приложат видяното и наученото. И те са го правили, стремейки се да достигнем някак културното ниво на едно по-развито общество. А сега просто заминават на готовото.И почва за развитие вече няма, всичко е опростачено. Не зная дали е повече материална, или духовна бедност отсътвието на качество и красота.

Моят кум (дърводелеца, който възстановява прозорците) е перфекционист,макар и бавно, работи изключително качествено, но повечето неща ги учи от опит, от видяното. Той самият за първи път вижда такива прозорци. Не зная колко от занаята биха се захванали с такава пипкава и неблагодарна работа, но той го прави в името на красотата и с почит към създаденото.Всички , които са минали дотогава, са махнали с ръка - А бе я вземи си сложи едно ПВЦ.....
Тази къща не е нищо особено, но точно по този начин се заличава красотата.