''Биташко'' течение на вехтошарите

[Гео, граф]

... Графиньо, няма как да не дойдем на чай при английския бюфет- обичам Ърл Грей с бергамот да знаеш

Танет, веднагически започвам да издирвам въпросния Ърл Грей! Ако трябва с куче-следотърсач ще го преследвам, но ще го доставя !

Гео, а на теб стигна ли ти умът да питаш къде ще го местят магазина от "нетърговското" на търговското място? Не ми се вярва цялата стока да си я заврат на тавана за поколенията. За да дигат гълъбите от Ботевградското шосе, значи са наели помещение другаде! Пита ли ти?

Мое да съм шашава, ама чак толкуз не съм, Миленски! . Питах ами, ти как мислиш! Прибират се в Габрово, щот фирмата била оттам. Блазе на габровки (визитката е в къщи, ще сложа тук инфото, та да се заимат и те с бюфети и други прекрасности )

[scleri]

Момичета, хайде сега едно склери да се намеси в темата и да помрънка малко.
Първо честито на Гео за придобивката. Много радост да и носи. Гео не я жали тая придобивка. Удари и една яка шкурка. Виждал съм преобразени от теб вещи. Сигурен съм че бюфетчето ще стане няколко класи по-добро.

Останалите момичета. Ако искате нещо подобно да стопли сърцата ви просто се поровете в сайтовете на велинградските производители на мебели. Единствения кусур на техните произведения е че са чисто нови, но вие имате нужните знания и умения да си ги направите да изглеждат така като че ли са на сто години. Хем ще имате възможност и да се поразвихрите творчески. Преди пет, шест години когато вилата ми беше пред завършване аз доста бях залитнал по велинградския чам, но после намерих един майстор по нашия край който ми ги направи от елша. Е той можеше да ги направи и от доста по-благородна дървесина, но тогава такива ми бяха финансовите възможности.

Ето вижте едно велинградско бюфетче плачещо да опита вашите шкурки и четки.



Р.р. - За троянските мебели просто не ми се говори щото ...... Абе това си е една моя непостигната мечта.

[marka]

Склери, види се не си виждал на живо този тип мебели. Вярвай, има разлика с тези от чам. Обикновено са дъбови, с много качествена изработка и хубав обков, като цените са сравними с чамовите.

[scleri]

Марка, не ми става много ясно за кой тип мебели говориш. Ако става дума за тези от троянската школа съм съгласен на две трети с твоите думи. Наистина в болшинството си са дъбови, наистина имат уникален обков, но цените им.... цените са далеч от тези на серийното чамово производство.
Преди години имах щастието да посетя работилницата на двама троянски майстори, баща и син. Бащата с двайсет годишен стаж в мебело производството, а сина завършил художествената академия специалност дърворезба.В работата си използваха някаква по - рядка разновидност на дъба. Това което създаваха не бяха мебели, а произведения на изкуството. Но. Винаги има едно но. Един техен скрин струваше повече отколкото цялото обзавеждане на вилата ми.
Знам че говоря за уникати. Знам че има и по евтини дъбови, и не само, мебели, но цените им са далеч от масовото чамово производство.
Всъщност не бива чак толкова да оплюваме чама като материал. Той си има някакъв свой чар и чудесно се вписва в интериора, когато всичко е проектирано и изпълнено с вкус.

[МГХ]

И аз обичам чам, защото харесвам светли и леки мебели. Предстои ми да обзаведа бокс и стая на Балкана другата година и от сега разглеждам и правя проекти и сметки. За дъбови пари няма да има. Това поне и сигурно.

[Еличка]

Много ми е трудно да формулирам несъгласието си със Склери.... Мммммм, за мен лично идеята не е в материала, от който са направени мебелите. Усещането, което носи една стара ракла е несравнимо. Никога не съм галила новата ми удобна кухня, но изпадам в умиление от стогодишния скрин на бабата на мъжът ми.... Имам толкова лична връзка с него. Не обичам например механи, събрали хиляди старини, носии, черги, чорапи, чанове, прах, но пък си направихме една стаичка на вилата с вещи, събрани от къщите на бабите ни. В нея няма нито една нова мебел, не бих и сложила.
И осъзнах скоро колко сме различни хората. Моя близка приятелка ще си прави "стая за дегустация на вино" в мазето. Помоли ме да ѝ помогна с детайли от интериора. Когато ѝ показах един подобен бюфет, като този на Гео и разни други неща, се ококори. Каза, че съм клошарка и ще си поръча чисто нови дървени етажерки, маса и пейки.
Не знам дали го обясних добре. Всеки има своите усещания за комфорт, естетика и наслада. Аз лично много обичам и смесването на стиловете в обзавеждането, на старо с ново...

[milena02]

Еличка, аз съм същата. Пазя като очите си всяко столче, останало от баби и прабаби. Научих се да реставрирам старите мебели и не давам нищо да се сменя, ако мога да го запазя. Мъжът ми нарича лятната ни къща "музей", защото аз наистина имам неща, които се чудя дали да не подаря на Етнографския музей. Поръчах на дърводелец да ми направи крив шкаф под мивката, която е леко килната на една страна (навремето не е имало съвременните материали). Човекът се видя в чудо. Вика: абе, госпожа, купете си една мивка с шкаф и готово. Не! Ще правиш крив шкаф! И той, човекът, го направи. Продължавам през две-три години да варосвам стените - е, светнах се на новите бои на варова основа, но не искам тези стени да се шпакловат, грапави ги искам. Дъбовият гардероб на баба ми и милиони да ми дават, няма да го продам, а чугунената, емайлирана печка я ползвам практически като кухненски плот, сложила съм отгоре мраморна плоча. И да, Еличка, права си! Смесването на старото с новото, ако човек има инстинкт към него, може да е много ефектно. У нас има и дантели на по 100 години, и плазмени телевизори, и очукани чайници, и картини на съвременни автори. Опитала съм се просто да се водя от една обща тема - "наследствената къща, приемствеността между поколенията". Но спазвам едно основно правило: цветовете. Основният цвят е този на дървото. Според него подбирам всичко останало - дамаски, килими, съдове, лампи, даже спалното бельо и хавлиените кърпи. И когато имаш един преобладаващ цвят, можеш да си позволиш всякакви акценти.

[Deleted User 5091]

Гео, честито придобивка!
Не ми се е случвало да си намеря или купя стара мебел и да не съм я префасонирала
Не мога да издържа или по- скоро се радвам повече на това, че имам обект за развихряне.

Еличка, кажи къде е този испански магазин, моля

[Еличка]

Мдаммм, стените, Миленски .... Имаме една шега с приятели, дето все ми казват, че не ме слуша главата. Всички слагат гипсокартон по вилите (неравна била мазилката) , къртят дървената дограма. Ееее, ние варосваме стени и инжектираме Бохемит навсякъде. Обаче, нали вилата е СОЦ (грозна, та грозна като архитектура), отделно няма кухня, баня и тоалетна, та ще правим гаража на кухня и баня. Иииииии, предупреждавам майстора, че искам много, много груба замазка. Ама, казвам му, нахвърян цимент, надран.
На работа съм, получавам съобщение със снимка от съпруга - малиииии, почти-почти гладка мазилка. Ауууу, ужас! Айдеееее, всичко наново. Не намирам други снимки, но тук се вижда стената. Сама си я "тупкам" с гъба във вар натопена. Обичам я! Та шегата е "Вие кога ще шпакловате?"

Айдеееее, Графинята пак ще ми се кара, че това не е правилната тема. Амиииииии, бях направила една тема за спомените от детството и баба.... Къде ли е?

[Малката Ида]

Ели,не бих могла да го кажа по добре!
Агенте радвам се че си тук.Липсваше ми!
Склери,за теб:
преди


след


столовете преди


след


Oт стара врата


От стари прозорци
......

Поздрав най-сърдечен!