Форум HobbyKafe.com

Получих за подарък от Мария малко книжле,от тези,дето се побират в малкото джобче на якето...
Казва се : "Малка книжка за моята майка".
Докато разхождайки се преди малко я четях в движение,тя провокира в мен вълна от чувства...,накара ме да се замисля за моята майка,и за това-аз каква майка за моите деца съм?За това реших да си имаме и тази тема,мисля,че всеки би могъл да сподели по нещичко,да обменим опит и натрупаме житейска мъдрост.Или-да прочетем някоя хубава мисъл.

Книжката е пълна с много мисли и мнения,както на деца,така и на известни личности или народни поговорки.Много мислех,коя да цитирам за начало,но мисля,че ще е тази:

"...Понякога човек се нуждае от уютна кухня,
от чаша кафе
и от майка си."
Пам Браун

Е , вие сте на ход!

ida_ili64 написа: "...Понякога човек се нуждае от уютна кухня,
от чаша кафе
и от майка си."
Пам Браун

Е , вие сте на ход!

Казват, за това мъжете се женели

За мъжа се съди по жената, за майката – по детето.
По-добре да плаче детето, отколкото майката.

Който обича детето, обича и жената, която го е родила.
Дъщерята ще ходи по клоните на това дърво, на което се е покатерила майката. Навиците на майката преминават у децата.

Петър Дънов
Възпитанието на детето е в ръцете на майката. Каквото вложи майката в детето още през бременността, това е важното. После, след като се роди, детето по-трудно се възпитава. Затова казвам: "Майките ще оправят света."

Майката във време на бременност може да вдъхне на детето разумност, интелигентност, да даде подтик на неговите чувства, да усили волята му.
След раждането връзката между майката и детето продължава, макар и по друг начин. Дете, което майка му не го е носила на ръце, губи нещо ценно. Има връзка между етерните двойници на майката и на детето. Затова детето не трябва да живее далеч от майка си най-малкото до 14-15 годишна възраст.

Това, което майката може да даде на детето си за една година, близките му и обкръжаващата среда не могат да му дадат и за двадесет години. Деца, расли до 20-годишната си възраст при любовта на родителите си, са по-благородни от онези, които са били лишени о родителска любов.

Законът е такъв: колкото повече боледуват децата, толкова любовта на родителите към тях е по-слаба. За да бъдеш здрав, любовта на майка ти трябва да прониква дълбоко в твоята душа.

Ако бащата и майката са мислили да вършат престъпление, синът, който се ражда, може да го извърши. Затова хората трябва да бъдат чисти, да имат чисти мисли и чувства. Щом човек храни една нечиста мисъл, тя може да се въплъти в детето.

Ти, като майка, като милваш детето си по главата, кажи: "Да влязат в тебе Божествените мисли, да носиш Светлина на човечеството, да помагаш на по-слабите си братя, да влязат в тебе благородни чувства!"

Който се отнася добре с растенията и животните, и с хората ще бъде внимателен. Това е моралът на Новата Култура. Майките трябва да научат детето, че Божественият Живот прониква в цялата Природа - в цветята, в дърветата, в мушичките и птичките, във всичко.
„От сега нататък вие трябва да станете несподобни да
носите хлад - никога, при никакви обстоятелство и под
ничие знаме нямате право дори да помислите нещо лошо
за когото и да било."

Обичайна сутрин....
Затворени щори, потропващ на перваза есенен дъжд....
Отварям очи и виждам на спалнята небрежно разхвърлена детска пижамка....
Първата ми мисъл: Боже, това дете защо се е съблякло и станало преди мен....
Обръщам поглед към детското легло и виждам 2 годишното усмихнато момченце легнало съвсем в края на своята възглавничка.
"Легни хубаво, мамо, не на ъгълчето" - казвам аз
"Иичо обича мама и прави място на мама да легне до мене" - казва сънената малка кратунка

Разказах ви тази моя сутрешна случка, защото ми стана много мило и трогателно от нея

Пате,

да, много нежно

Това със сигурност го знаете ,но мен винаги,винаги ме трогва...

Имало едно време, едно малко бебенце, което се гласяло да дойде на бял свят. В деня, в който трябвало да се роди, то отишло при Бог и попитало притеснено:

- Господи, аз съм толкова малко и беззащитно. Какво ще правя, как ще живея на Земята? Как ще се справям с всичките трудности там?

Бог се усмихнал и отвърнал:

- Не се притеснявай, детето ми. Аз избрах най-добрия и най-верния сред всички ангели тук и ще го пратя при теб на Земята. Този ангел ще те очаква там с огромно вълнение и трепет да се появиш, а след това ще се грижи за теб и ще ти помага във всичко.

А бебето пак попитало:

- Но, Господи, аз не зная езика, който говорят хората на Земята. Как ще разбирам какво ми казват?

- И за това не се тревожи. Твоят ангел много внимателно и търпеливо ще те научи на техния език. Винаги ще ти говори с обич и нежност, ще те нарича с най-милите и ласкави думи,. Всяка вечер ще ти пее приспивни песни. И така ти много лесно и бързо ще научиш всичко...

Въпреки всичките тези уверения обаче, бебето пак не можело да преодолее притеснението и страховете си. И за пореден път попитало:

- Господи, тук всички говорят, че на Земята има много злини. Казват, че и хората там били лоши. А аз съм само едно мъничко бебе, как ще се справя с тях, как ще оцелея там?

- И за това съм помислил, детето ми... - отвърнал Бог. - Твоят ангел през цялото време ще се грижи за теб и ще те пази от всякакви опасности. Ще те закриля и брани дори с цената на собствения си живот. Така, че не се тревожи и за това...

В този момент се чул някакъв шум. Притихнали, заслушали се и разбрали, че това са гласове от Земята. Което значело, че е време вече бебето да тръгва. Усещайки това, в последния миг бебето попитало:

- Господи, но ти не ми каза, как се казва моят ангел на Земята. Аз как ще го позная?

Бог се засмял и тихо отвърнал:

- Няма значение, какво е името. Ти ще наричаш своя ангел... Мамо!

Мойта баба, бог да я прости ми викаше - Чадо, не ядосвай майка си, щото не съм чула, пръч за яре да блее..
Което до някъде е така, но само до накъде.

цеци написа:Това със сигурност го знаете ,но мен винаги,винаги ме трогва...

Имало едно време, едно малко бебенце, което се гласяло да дойде на бял свят. В деня, в който трябвало да се роди, то отишло при Бог и попитало притеснено:

- Господи, аз съм толкова малко и беззащитно. Какво ще правя, как ще живея на Земята? Как ще се справям с всичките трудности там?

Бог се усмихнал и отвърнал:

- Не се притеснявай, детето ми. Аз избрах най-добрия и най-верния сред всички ангели тук и ще го пратя при теб на Земята. Този ангел ще те очаква там с огромно вълнение и трепет да се появиш, а след това ще се грижи за теб и ще ти помага във всичко.

А бебето пак попитало:

- Но, Господи, аз не зная езика, който говорят хората на Земята. Как ще разбирам какво ми казват?

- И за това не се тревожи. Твоят ангел много внимателно и търпеливо ще те научи на техния език. Винаги ще ти говори с обич и нежност, ще те нарича с най-милите и ласкави думи,. Всяка вечер ще ти пее приспивни песни. И така ти много лесно и бързо ще научиш всичко...

Въпреки всичките тези уверения обаче, бебето пак не можело да преодолее притеснението и страховете си. И за пореден път попитало:

- Господи, тук всички говорят, че на Земята има много злини. Казват, че и хората там били лоши. А аз съм само едно мъничко бебе, как ще се справя с тях, как ще оцелея там?

- И за това съм помислил, детето ми... - отвърнал Бог. - Твоят ангел през цялото време ще се грижи за теб и ще те пази от всякакви опасности. Ще те закриля и брани дори с цената на собствения си живот. Така, че не се тревожи и за това...

В този момент се чул някакъв шум. Притихнали, заслушали се и разбрали, че това са гласове от Земята. Което значело, че е време вече бебето да тръгва. Усещайки това, в последния миг бебето попитало:

- Господи, но ти не ми каза, как се казва моят ангел на Земята. Аз как ще го позная?

Бог се засмял и тихо отвърнал:

- Няма значение, какво е името. Ти ще наричаш своя ангел... Мамо!

Прекрасно Цеци, ето и малко илюстрация
http://mysticolors.com/2007/12/08/real-angel/#more-12" onclick="window.open(this.href);return false;

Дени ме гушка и вика "мамо, много те обичам", аз отговарям " и аз много те обичам, ти си моята златна звездичка", а тя "а ти си моето .../мисли/, водно конче... "