Децата и амбициите на родителите

Аватар
mimeta
Кана кафе
Мнения: 549
Регистриран на: Фев 22, '10, 21:11
Местоположение: Чехия
Дал благодарност: 2 пъти
Получил благодарност: 2 пъти

Re: Децата и амбициите на родителите

Мнение от mimeta »

Не знам, според мен трябва малко по-строго. Бившият ми се ядосваше, че майка му навремето се е занимавала с музика, преди да навърши 16 и да се омъжи, а пък не е пратила нито него, нито сестра му на уроци по музика. Влечеше го да свири на пиано, дори си купи едно, ама къде да се учи да свири на 40 години... Леля ми и тя така. Тя свири, дори изкарваше пари като корепетиторка, пък братовчедите като казаха след месец уроци, че не им е интересно, и ги остави да се откажат. Шефът има две деца, голямата ходела на пиано, след година казала, че не иска, но после, като гледала как по-малкото й братче се забалява като свири, решила, че пак иска да ходи. Това ми се вижда оптимален вариант. Аз на моя син му го поднесох като даденост "ще ходиш на някакъв вид музика, избери си дали пиано, китара или пеене". Избра пианото. В началото му беше много интересно, после имаше малка криза, искаше да се отказва, сега го приема като нещо нормално, както това, че в училище учи математика. Не мога да кажа, че му е интересно и много го влече, но със сигурност не му е неприятно или натоварващо. Като не се стига до крайности амбицията е хубаво нещо.
Изображение
Аватар
ljuboznatelna
Чист кофеин
Мнения: 7207
Регистриран на: Яну 26, '10, 12:13
Местоположение: Пловдив 7а зона
Дал благодарност: 609 пъти
Получил благодарност: 1105 пъти

Re: Децата и амбициите на родителите

Мнение от ljuboznatelna »

calico , на мен ми липсват всякакви амбиции и ме е яд, защото си е ген. Аз имам от всеки талант по малко, ако бяха по-строги с мен поне един щях да развия както се полага, защото не са ми уникални талантите, труд си трябва.Но пък ходех на какви ли не кръжоци, спортувах, и това разви дисциплината ми. Виждам сега и дъщеря ми съжалява, че не съм натиснала за едно или друго.

А наклонностите се усещат в първи клас, поне що се отнася до музика и изобразително изкуство. Моят първокласник има силно влечение към електрониката, компютърно отдавна е по-грамотен от мен, не става въпрос само за игри,а за програми, и английския му заради компютъра е по-добър от моя,ще го ориентирам към математиката(като не умее друго, е много лесно :lol: ).

И аз от известно време си имам пиано, купено само защото е евтино, чак и мен започна да ме хваща яд, че на времето ме питаха "искаш ли да те запишем", а аз като знам братовчедката колко игри изпусна заради цигулката, казах твърдо не. И сега повече от детска песничка не мога да изкарам.

За съжаление сега таланти се развиват с пари, не случайно великите музиканти и художници са от богати семейства, но пък се успокоявам, че ако някой наистина носи неповторим талант, ще се е родил където трябва :D

Да ви споделя вчера какво ми течеше из главата, съвсем по темата - зачетох се в една тема за Китай, и съм толкова впечатлена, че ми се прииска да живеехме в София, за да учи детето китайски в училище :lol: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=234122.0" onclick="window.open(this.href);return false;
dal

Re: Децата и амбициите на родителите

Мнение от dal »

то хубаво да ги понатисна , ама в нашите реалии от култура , изкуство и таланти и изобщо от графа тинтириминтири + мозъчни дъвки трудно се издържа стандарт ;спящи способности е добре да се будят и стимулират иначе , да се ошлайфа , ама ако в рудата има диамант
па и което си е даровито какво и да го правиш -то си проявява способностите , не можеш го захлупи под коритото
Като гледам наоколо просперитет имат по скоро безталантни безмозъчни лайна вторично обвити в целуфанени опаковки и варак , завършили или напазарували дипломи в знайни и незнайни вузове
Да учиш китайски , руски и арабски винаги е опция , поради поголовието в тези групи и геостратегическото бъдеще на планетата и по вероятно е да ти разпробие стени и да ти донесе бъдеще и пари , отколкото да не ти помага.
Докато да свириш хубаво на китара , да танцуваш като бог или задоволително на пиано е по скоро имиджово занимание и помощ да завоюваш челно място в определена група хора. Но хората вече трудно се събират обединени от добро и изкуство , хората се събират повече по повод локални революции , когато тия способности в изкуствата носят своя изветрял безсмислен дъх.
Да речем забележа , че някоя от щерките рисува божествено . Да речем че за миг изкукам дотолкова , че да си въобразя че това е следващия ботичели в рокля. През ума няма да ми мине да стимулирам единствено развитието в тази насока , поради липсата на всякаква полза за самия творец , освен менталната , че си даровит. Знам прекрасно , че това е един прашлясал билет за добър самостоятелен живот занапред .Това няма да и даде нито пари, нито независимост, нито просперитет.
Да не говорим , че хората на изкуството принципно носят своя витален дух , който се рее свободно и независимо над гадните материализми на ежедневието. Да , ама токът трябва да се плаща , водата , парното , дрипите , храната , данъците , пътуванията , -като подсигуриш това с адекватни професионални занимания и вече като хептен си надделееш над хардуера -ходи там си намирай къде из софтуера да бъзикаш габърчето.
Хехехе...знам как звуча- прагматик , неромантик , чак груб материалист. Сигурно е от зодията.
Но съм благодарна на нашите , че нямаха време изобщо да се занимават с мен , че никога не ми показаха насока или пътека , камо ли да ми чоплят евентуалните заложби ....
И тамън сега няма и на кого да се нацупя , освен единствено на мене си , като не мога нещо !
обаче никога не съм се шамаросвала , че не мога да свиря на цигулка -някак си се справям и без това :mrgreen:
И оставих хлапетата да се развият по същата рецепта....
И по добре да я засиля ако мога към архитектурата , отколкото към живописта ако на някоя фъца и се покаже клод моне изпод къдриците.
Аватар
joannka
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1873
Регистриран на: Сеп 30, '10, 17:24
Местоположение: Плевен

Re: Децата и амбициите на родителите

Мнение от joannka »

И по добре да я засиля ако мога към архитектурата , отколкото към живописта ако на някоя фъца и се покаже клод моне изпод къдриците.
:daaa:
:D ...Четох ви ,четох....но след писанието на Дал не се въздържах и аз да дам мнение.
Хич не е излишно да забележиш навреме какво го влече и какво би му се отдавало на милото чедо...И хич не е лошо да има измежду талантите си наклонност към някое изкуство - един плюс и в никакъв случай минус! Но освен изкуство се иска и занаят! Прагматично,но ...абсолютно необходимо за наше време ,особено в нашата мила Родина / а и не само/!Споделям го и от личен опит . И двете ми деца от малки умееха да рисуват и показваха наистина заложби за бъдещи художници.Можех да го преценя и го твърдя не само като тяхна мама ,а поради факта,че имам художествена специалност и както се казва "му разбирам"...Радвах им се и ги насочвах ,но когато се стигна до избор на посока към бъдеща професия,която хем да им е по сърце,хем да им носи материално удовлетворение,нещата станаха по-конкретни.Не съм се месила грубо /не съм и искала/,избора си беше техен,аз само давах мнение като плюсове и минуси...
И така ,щерката през езикова гимназия,курсове по рисуване и желание да се занимава с дизайн на дрехи ,бижута ,аксесоари и т.н. подобни фриволности и артистизми /отдава и се,иначе!/ мина през курс по математика и сега завършва точно архитектура !И то с желание и доколкото може с определена представа за близкото си бъдеще. С две думи - като умее да проектира форма в пространството - обем,цвят ,конструктивно издържано и т.н. в архитектурата ...,винаги ще може ,щом и се прииска ,да прави същото и в другите сфери на дизайна въобще!Талант + занаят - формулата е по-успешна.
Същото и със синковеца - 12г в музикалната гимназия с ударни инструминти.Отдаваше му се и казваха,че е мн.добър ,но нямаше желание да се занимава професионарно с музика.И той искаше с изобразително изкуство да продължи .И само с това кандидатства.И както повечето от това поколение много добре се справя с компютъра ,та сега учи графичен дизайн и приложна графика + някакво комп.програмиране...и много добре знае какво иска да прави занапред!Даже вече бих казала ,че го прави,тъй като и работи в една международна фирма като дизайнер на продуктите им / видео игри и разни подобни.../на добра заплата 22год.си възраст!, и прави планове за собствен бизнес /фирма/ в тази област.Смятам,че музиката и изобразителното изкуство имат мнооого общи неща и само му помагат за избраното като професия в областта на всякакви визуални изкуства най-общо казано.
Отдавна акъли не давам...щото няма вече кой да ме пита,ориентирани са за момента и просто само съм доволна и им се радвам,когато споделят!

Та исках да кажа,че и артистичност, и прагматизъм - нищо не е излишно,само е от полза!
Нашата задача като родители е да ги насърчаваме в търсенето на начина да приложат уменията си в подходящата професионална област!Да разберат за себе си какво точно искат,как да се усъвършенстват и кой път да хванат,че да го постигнат...Щото достатъчно хора се занимават с работи,дето не им е работа...и после що така-що иначе...то стрес,ядове,неудовлетвореност...
Ууууу,много се разбъбрих....
Хехехе...знам как звуча- прагматик , неромантик , чак груб материалист. Сигурно е от зодията.
А тука не си съвсем права,Далче! :nod: Щом гледаш толкова красоти из двора си с душа и сърце....не е ,щото си груб материалист!...Това е от майчинската ти позиция,ама дано и да я уважат....:tzvetentze:
Изображение Изображение Изображение

ИзображениеFlowers feed the soul...
Happiness is a decision.You are as happy as you decide to be!
Аватар
mimeta
Кана кафе
Мнения: 549
Регистриран на: Фев 22, '10, 21:11
Местоположение: Чехия
Дал благодарност: 2 пъти
Получил благодарност: 2 пъти

Re: Децата и амбициите на родителите

Мнение от mimeta »

При мен такава дилема няма да има, сина ми няма талант ни за музика, ни за рисуване. Влече го физиката и четенето на книги. И на двата кръжока ходи за забавление, и целта е постигната :) Ей сега точно ми показваше как умее да свири саундтрака на Хари Потър, научило го бил от момче в училище, което свирило добре, но имали друго момче в класа, което свирило още по-добре, умеело освен Хари Потър и саундтрака от Карибски пирати...
Говорим за момчета в шести клас, в обикновено училище.
После като чуя коментари в духа на "тая днешна младеж за нищо не става" се чудя да плача или да се смея. Ние на тяхна възраст само се чудехме как да се скатаем, напием и напушим... моне моето обкръжение.
Изображение
Аватар
ljuboznatelna
Чист кофеин
Мнения: 7207
Регистриран на: Яну 26, '10, 12:13
Местоположение: Пловдив 7а зона
Дал благодарност: 609 пъти
Получил благодарност: 1105 пъти

Re: Децата и амбициите на родителите

Мнение от ljuboznatelna »

Е, ти пък, недей така :D Сигурно това ти е било най-интересното, затова си го запомнила ;) Амбициите са хубаво нещо (и не се отнасят само до талант), когато са умерен начин да се преборим с мързела на чадото си, което си пропилява възможностите. :dovolen: Другото е патология.

Това има много тъжни последици понякога, знам го, защото имам такава приятелка. Като дете я наказваха за петица да стои в къщи с дни и да чете, а тя и иначе си четеше. Когато не я приеха студентка, заваляха заплахи, че ще се откажат от нея , драми, сълзи...В крайна сметка момичето получи някакви психични отклонения и много ми е мъчно за нея :(
Публикувай отговор

Обратно към “За децата, духа и свободата”