Форум HobbyKafe.com

Калико, много ми е интерсно и полезно да те чета
Аз мислех, че емпатия е умението ни да съпреживяваме, а то било по-разлино. Доколкото разбрах си е дарба, не може да се придобие.

Букетче, благодаря ти, хубаво е когато който и да е с каквато и да е дума отваря нови кръгозори пред човека. В случая съм била аз, друг път ще е друг.

Емпатията не е съпреживяване, макар че учените така му казват. Съпреживяването, влизането в чуждите обувки, си е точно това- съпреживяване.
Наскоро, преди няма и 20-30 години, биолозите откриха огледалните неврони в мозъка и мястото им. Та тези именно огледални неврони са отговорни за възможността някой да съпреживява, разбира другия, да му влиза в обувките. Има хора без такива неврони, има хора които си ги унищожават сами- алкохола например ги унищожава, дори и малките количества.
За съпреживяването трябва да има случка, момент, събитие.

А емпата усеща чувствата на другия дори и когато другия ги крие и не им дава външен израз, т.е без събитие.

Букетче, доверявам се на симпатията и антипатията - нещо повсеместно и нормално.
Симпатията е съчувствие и съпреживяване - както на хубавото, споходило някого, така и на лошото, сполетяло другиго. Някой конкретен човек с нещо поражда у мен симпатия.
Друг може да породи у мен антипатия. (Може да пораждам симпатия у някого и след време да го разочаровам и симпатията да се измени в антипатия.)
Емпатията, обаче, е очевидно изключително рядка дарба. Толкова рядка, че може да е отредена за екстрасенс от величината на Ванга. И не повече от още дузина у нас.
Поради това не ме интересува, защото съм съвсем-съвсем простосмъртна.
А срещна ли в ежедневието "колко пращя от емпатия" - за мен е връх на лицемерието.

Ооооо, ти си скорпион и при вас интуицията е толкова силна, че няма смисъл да коментирам. Както казва скорпионът у нас „Този човек за мен е прочетена книга”.

От прочетеното тук не знам какво да мисля. Емпатията дарба или наказание е

В някои от по-подходящите по заглавие теми не ми дава да пиша затова ще ви разсмея с мята Деничка тук. Мил искрен детски комплимент.
Една вечер сме двечките и аз и викам:
- Ела мамо да те гушна, много си мекичка.
А тя ми вика:
- Ааа ти си по-мекичка защото тя набръчканата кожа е по-мека.

Втори комплимент /по повод предстоящото ми навършване на 50г, за което си говорехме с мъжа ми/:

- Мамо не се притеснявай, стара си ама си хубава.

Tanet, когато бях по-малка от сега, мислех, че една кака на тридесет е стара. Децата нямат точна представа за възраст и време.
Важното е да сме хубави, а теб лично те познавам и съм сигурна, че си много млада, без бръчки, 100%.

О, аз като дете си мислех, че хората на 40г са ехеееее. Ама сега съм на друго мнение! Но сме си говорили с приятелки, че нашите родители изглеждаха по съвсем друг начин, едно време. Прически, дрехи, грим, начин на живот....Снощи бях в компанията на две дами над 50г. Ходят редовно на фитнес, плуват, флиртуват....Толкова живот и енергия имат, че аз се заредих от тях!

Децата могат да степенуват - стара, по-стара, млада, по-млада. Но не и да определят годините.
Като бях на десетина години, един мой голям братовчед на 20 г. ми изглеждаше стар.
Сега 60-годишните ми изглеждат млади.

Tanet написа: ↑Фев 12, '21, 15:23 - Мамо не се притеснявай, стара си ама си хубава.

Да допринеса към темата. Снощи на 50-годишното ми ЧРД маман ми връчва подарък - комплект кремове, червила и прочее и в пакета пъхнат плик с 500 лв. Извика ме в кухнята и ми прошепна: "Не исках да го казвам пред мъжа ти, но паричките са ти за козметични процедури, понеже на нищо не приличаш вече..." Мило, а? Емпатия!

Това което може да ти каже една майка е много значимо за детето, та било то на 5 или 50. А твоята майка в този момент явно не е била в добра форма, изобщо го забрави.
Важното е че ти си хубава и много тактична, значи си надминала учителя, както казват умните.