И нека всеки ден да бъде чудо...
- Мария Николова
- Наркоман II ранг
- Мнения: 31684
- Регистриран на: Ное 28, '09, 23:44
- Местоположение: Нова Загора
- Дал благодарност: 1027 пъти
- Получил благодарност: 2383 пъти
Re: И нека всеки ден да бъде чудо...
Толкова се радвам, Доре!!!
Най-голямото добро, което можеш да направиш за някого, е не да му покажеш богатствата си,
а да му разкриеш неговите.
а да му разкриеш неговите.
- nadetoabromova
- Кана кафе
- Мнения: 666
- Регистриран на: Ное 27, '09, 05:38
Re: И нека всеки ден да бъде чудо...
Съжалявам че късно прочетох всички мнения и не можах да те подкрепя с мисъл и положителна енергия, но съм радостна че лошото е минало и ти си добре.Вдигни глава и смело напред със любов приятели и добра дума бързо ще забравиш....
http://picasaweb.google.bg/nadetoabromova" onclick="window.open(this.href);return false;
- mal4o_vasil4o
- Кана кафе
- Мнения: 569
- Регистриран на: Дек 2, '09, 17:26
Re: И нека всеки ден да бъде чудо...
Доре,страшното мина .Вдигай горе главата и продължавай напред.Знай,че никога не си сама
Re: И нека всеки ден да бъде чудо...
Доренце,много се радвам за теб !
Moria,а на теб съм много благодарна за йероглифа. Понеже съм голям почитател на азиатската култура ти благодаря специално за тези думи :
"Но когато днес изживявам тежък момент, трудно е наистина да оценя, че е за добро. Когато излезеш от тунела виждаш светлината и си отдъхваш, но когато си вътре е само тъмно , страшно, влажно, безнадеждно понякога.
От какво най-много се нуждаем в тунела? Може би едното е доверие- в Господ, във Висшия разум, в себе си, в приятелите... За всеки е различно.
Но без вярата , че любовта ( в каквато и да е форма ) е с теб И в тунела , че не те е оставила, без тази вяра наистина е много тежко на тъмното, влажно и безнадеждно място. Любовта не те чака отвън, тя е вътре. С теб.
Любовта те освобождава от страха."
Moria,а на теб съм много благодарна за йероглифа. Понеже съм голям почитател на азиатската култура ти благодаря специално за тези думи :
"Но когато днес изживявам тежък момент, трудно е наистина да оценя, че е за добро. Когато излезеш от тунела виждаш светлината и си отдъхваш, но когато си вътре е само тъмно , страшно, влажно, безнадеждно понякога.
От какво най-много се нуждаем в тунела? Може би едното е доверие- в Господ, във Висшия разум, в себе си, в приятелите... За всеки е различно.
Но без вярата , че любовта ( в каквато и да е форма ) е с теб И в тунела , че не те е оставила, без тази вяра наистина е много тежко на тъмното, влажно и безнадеждно място. Любовта не те чака отвън, тя е вътре. С теб.
Любовта те освобождава от страха."
Животът е трагедия за чувстващите и комедия за мислещите.Хораций
- paju4eto_Ligla
- Баш кафе майстор
- Мнения: 2168
- Регистриран на: Ное 23, '09, 19:20
- Местоположение: София
Re: И нека всеки ден да бъде чудо...
Доре. Преди малко си помислих : абе како стана с Дорето и сега като влязох си отдъхнах.
Re: И нека всеки ден да бъде чудо...
И днес няма да кажа нищо позитивно.
Но открих тази сутрин една моя любима песен, която не бях слушала отдавна.
Който иска може да я чуе с мен.
http://vbox7.com/play:7ff42fd5&al=1&vid=4621737
Следобедът на един Годжи.
Но открих тази сутрин една моя любима песен, която не бях слушала отдавна.
Който иска може да я чуе с мен.
http://vbox7.com/play:7ff42fd5&al=1&vid=4621737
Следобедът на един Годжи.
Re: И нека всеки ден да бъде чудо...
Ще пристъпя обещанието, че днес няма да пиша. Защото ... въртят ми се едни мисли и ако позволите споделям ги с вас.
Навярно някои от вас са чели историята за Содом и Гомор.
Когато Господ заповядал на Лот и семейството му да напуснат града, за да се спасят той им наредил да не се обръщат назад. Жената на Лот обаче се обърнала и се превърнала в стълб от сол.
Не разбирах нищо от това. Но преди време срещнах едно тълкувание на Морган Скот Пек .
Когато се обръщаме към миналото със съжаление това крие риска от "консервиране". Тогава ни е трудно или даже невъзможно да продължим напред. Видя ми се приемливо като притча за човешката психика.
Вчера се разделих с един приятел.
Питах се- ако приятелството започва с усмивка , как свършва?
Понякога с гръм и трясък, понякога неусетно, бавно. Продължавате да се срещате, но вече просто си говорите , а не си споделяте. Изчезва доверието. Спирате да се усмихвате, когато сте заедно.
Има ли смисъл да се вкопчваме в миналото?
Да предъвкваме минали обиди и рани?
...
Ще изтърпите ли още една песен на Едит Пиаф?
http://vbox7.com/play:958a3baa
Каква прекрасна неделя...все за мен...
Навярно някои от вас са чели историята за Содом и Гомор.
Когато Господ заповядал на Лот и семейството му да напуснат града, за да се спасят той им наредил да не се обръщат назад. Жената на Лот обаче се обърнала и се превърнала в стълб от сол.
Не разбирах нищо от това. Но преди време срещнах едно тълкувание на Морган Скот Пек .
Когато се обръщаме към миналото със съжаление това крие риска от "консервиране". Тогава ни е трудно или даже невъзможно да продължим напред. Видя ми се приемливо като притча за човешката психика.
Вчера се разделих с един приятел.
Питах се- ако приятелството започва с усмивка , как свършва?
Понякога с гръм и трясък, понякога неусетно, бавно. Продължавате да се срещате, но вече просто си говорите , а не си споделяте. Изчезва доверието. Спирате да се усмихвате, когато сте заедно.
Има ли смисъл да се вкопчваме в миналото?
Да предъвкваме минали обиди и рани?
...
Ще изтърпите ли още една песен на Едит Пиаф?
http://vbox7.com/play:958a3baa
Каква прекрасна неделя...все за мен...