Нашите весели историйки :))

Голем Бел Нико
Дълго кафе
Мнения: 149
Регистриран на: Дек 29, '09, 16:00

Re: Нашите весели историйки :))

Мнение от Голем Бел Нико »

Приготвяме се за доста сложна предварителна картинка и накрая комедийния завършек.

И така:

През 1983-та живях в Африка. В една такава малка страница богата на диаманти, нефт, 2-3 реколти годишно и т.н. Тоест всеки ходи абсолютно гладен защото в страната върлува мързелива гражданска война от много години. Във всеки магазин можеше да се купи алуминиев пепелник с 3 рибки на него. Нищо друго. Освен ако не се ходи на черния пазар който се разпростира от хоризонт до хоризонт и всъщност е образувал своеобразен град без име. Новите къщи представляваха глинени стаички с арматура от клонки, без прави ъгли, всяка с черга вместо врата. И голям телевизор вътре.

Та в тая обстановка разбира се престъплението беше не само нормално но и общо взето неоходимо. При излизането от страната всеки пътник беше препипван за скрити диаманти (нали страната има много от тез неща). Тоест влизат всеки мъж в стаичка с 1 войник. Войника пита "Имаш ли цигари?" ти казваш "Да, ето." или "Не, но имам дъвка." и така. Жените ги проверяваха жени. Всеки излиза доволен - ти непипнат, войника с подарък.

По времето в което бях там имаше един голям съдебен процес срещу трафиканти на диаманти. Живеехме в блок и нашия апартамент беше точно над апартамента над един от подсъдимите. Всеки обед минаваше автобусчето с подсъдимите и на всеки прозорец на всеки блок по маршрута на автобусчето висяха любопитни да видят трафикантите бивани возени към съда. На балкона под мен висеше Уанда - жената на пича дето беше един от подсъдимите.

Африканско правосъдие - един ден пича го пуснаха в отпуска. Сега, когато минаваше автобусчето с подсъдимите, на балкона под мен висеше не Уанда, а мъжа и. Само по шорти, добре окосмен гръб, и винаги пуши.

Шорти... тук почва смешното в историята. Аз имах някакви идиотски ярко оранжеви хавлиени шорти. Бях забелязал че и Уанда носеше същите от време на време. Никога не разбрах как аз мога да домъкна същите шорти от България и тя в Африка да има ама абсолютно същите. Това беше 1983-та нали така, китайците още не бяха превзели Вселената, така че съвпадението наистина беше странно.

Един ден слизам аз по стълбите и се отваря вратата и излиза нашия местен диаманто-трафикант. Вика "Здрасти!" и веднага погледа му се приковава в мойте оранжеви шорти.

Може би там в затвора беше обърнал резбата. Но в погледа му се четеше не страст, а някакво диво учудване. Като че ли се опитваше да направи някаква връзка която му се изплъзва. Дори примигна няколко пъти. "Абе тая Уанда... тез шорти... докато аз съм в затвора... туй младо момче-съседче... дали тя не си е забравила нещо у тях някога... или той да ни е посетил."

--Николай
Аватар
johnstalker
Наркоман
Мнения: 11805
Регистриран на: Дек 19, '09, 23:08
Местоположение: Троян, България, Европа, Земя
Дал благодарност: 145 пъти
Получил благодарност: 185 пъти
Обратна връзка:

Re: Нашите весели историйки :))

Мнение от johnstalker »

:shock: Уанда, негърка ли беше?! ОМГ! Завиждам ти! :mrgreen:
Аватар
ida_ili64
Баш кафе майстор
Мнения: 2535
Регистриран на: Ное 24, '09, 16:38
Местоположение: между Eвропа и Родопите

Re: Нашите весели историйки :))

Мнение от ida_ili64 »

Fado написа:Моята история няма нищо общо с горните, ама нищо, ще си я разкажа.
Преди години в един окръжен град (няма да кажа кой, за да не станат засечки, а и да не ме псува някой :mrgreen: ) ще правим реконструкция на читалището в опера. Там сме пет колеги, но само аз жена и се запознаваме с бъдещия директор на бъдещата опера (естествено - гей, но това е без значение). Ръкуваме се, както си му е реда и усещам, че той се опитва да ми извие ръката, аз обаче не се давам и почна едно извиване на ръце докато в един момент не ми просветна, че той, милия, иска да ми целуне ръка, :o а аз, патката, несвикнала на такива обноски, не давам и не давам. :oops: Голям конфуз! :mrgreen: После колегите, гадове такива, ме спукаха от подигравки - била съм незабравима гледка отстрани. :lol: За свое оправдание мога само да кажа, че бях много млада. Сега със сигурност не бих се дърпала толкова много. :twisted:
Fado,вие сте били явно първата постановка на преформената нова опера,само сте си забравили музиката и публиката на някъде :lol: :lol: :lol: !
http://diva-edel-art.blogspot.com/" onclick="window.open(this.href);return false;
Голем Бел Нико
Дълго кафе
Мнения: 149
Регистриран на: Дек 29, '09, 16:00

Re: Нашите весели историйки :))

Мнение от Голем Бел Нико »

Тая история с ръкоцункането някакси ми напомни за чичо ми. Тоест как неразбирането на ситуацията прави смешно.

Чичо ми беше архитект някакъв гениален. От време на време пътуваше зад граница. Един ден бил на някаква вечеря и в самото начало край голямата маса с множество гости дошъл един келнер с огромна купа сладолед. Чичо ми като чужденец и отдалече го почели първи. Той се зачудил какъв е тоя сладолед като предястие но сериозно, с разбиране натрупал една хубава купчинка в чинията.

След това гледал как келнера минава наред и всеки взима миниатюрната лъжичка която чичо ми не забелязал преди това, загребва си от сладоледа и си мацва на миниатюрна бисквитка. Сладоледа не бил сладолед, а бил сирене. След 10-ия човек чичо ми свалил гарда и след неговото изхилване всички като се отприщили да се кикотят. Изобщо явно бърз ум имал.

В края на вечерята минал келнера пак. Но тоя път с купа с розова вода с листчета от рози. И до ден днешен не съм сигурен дали чичо ми надигнал и изпил половината купа нарочно (той си е майтапчия) или наистина не е знаел че е просто да си опклакне човек пръстите. Пак последвал смях, абе изобщо представил България както подобава.

--Николай
Аватар
Beni2
Дълго кафе
Мнения: 110
Регистриран на: Дек 31, '09, 10:13

Re: Нашите весели историйки :))

Мнение от Beni2 »

:lol: :lol: :lol:
Аватар
Гео, граф
Наркоман
Мнения: 15816
Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
Местоположение: София-Подуенската градинка
Дал благодарност: 710 пъти
Получил благодарност: 1479 пъти

Re: Нашите весели историйки :))

Мнение от Гео, граф »

Преди сума години, още по социалистическо, живеехме в къща - с двор, градинка и гараж. Идилия. Обаче общината реши да разширява Ботевградско шосе и за целта трябваше да се събори първия ред къщи, сред които и нашата. Обезщетиха ни с апартамент в замислен, но непостроен блок, който струваше с около 1/3 повече от стойността на къщата, барабар с двора и градинката. Отиваме с мъжа ми в банка ДСК, където да доплатим несъществуващия ни нов дом, а там се вихри една изнервена, накриво станала банкова чиновничка, която крещи по някакъв дедко, че не си е попълнил както трябва документите. Цялата опашка сконфузено и притеснено се е умълчала когато изведнъж мъжа ми ( стърчащ с една глава над всички ) оглушително започва да съска, забил упорит поглед в беснеещата дама. Тя млъква и впива вбесен поглед в него, а той довършва патетично : Ссссссстига сте ядосвали жената !!! ... Аз само се изстрелях от залата, че ми рукнаха сълзите от смях :lol:
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!

"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
Публикувай отговор

Обратно към “За децата, духа и свободата”