Форум HobbyKafe.com

Изобщо не е дълго! Искам още!!!
Тук ,в тая темичка е толкова уютно и човешки задушевно станало,че само натискайки клавиша,за да влезнеш в темата и вече си станал по-добър!
Има един филм-"Тайната".В него се говори точно за механизма да си щастлив,богат и успешен.

Доби, много светло ми свата като чета такива неща.

Доби, историята ти е покъртителна, и за простотията, но на-вече за Човещината. Дълбоко съм трогната

Всеки един от нас може да бъде добър,стига да го желае!

Сто пъти почвам да пиша нещо и го изтривам, защото не намирам нужните думи да изразя колко ме развълнува разказа на Доби. И се връщам отново и отново да погледна ухилената грейнала физиономия на това доказателство, че живота е такъв, какъвто успеем сами да си го направим. Предадем ли се, никой не можем да обвиняваме. Доби, прегръщам те силно и от сърце пожелавам на семейството ти спокойствието и щастието, което напълно сте си заслужили.

Просто ми стана едно хуууууубаво!

Темата наистина е актуална и то целогодишно.Колко е хубаво,че се намира кой да помодне,когато ножа е опрял до гърлото!Доби,стискам ви палци!Дано лошото е останало в миналия век!

Благодаря ви!Аз съм сигурна,че лошото отдавна е зад нас-пред нас са хубавите неща

Най-накрая да изчета цялата тема! В главата ми- куп мисли...., в сърцето- и болка и блаженство, в душата - и пустош и безкрайна пълнота... Защо винаги, говорейки за доброто, неизменно до него върви и злото? Абсолютни антиподи, не съществуващи един без друг? Ей за това ме е яд!
Доби, много ме трогна! Случайностите съществуват, но не винаги са случайности. Колко е лесно и просто да бъдеш добър?! Убедена съм, че във всеки има дори частица доброта и ако намериш точния начин да извадиш тази частица, тя ще се умножи..... Винаги я търся, понякога трудно се открива, а друг път - блика, блика....Усмивка, подадена ръка, блага дума за човек изпаднал в крайна точка на отчаянието си, това оставя следа в сърцата, изкачва стъпала към благодеятелността, нали затова сме Човеци?

Много хора четат темата, но малко имат сили да пишат. Наежих се и буца заседна в гърлото ми. От една страна е приятно, защото на света все още има Човеци, но от друга се замислям - как самата аз бих постъпила? Достатъчно ли съм добра и отзивчива? Помагам ли на изпаднал в беда без да търся отплата за това? И колко от нас го правят. Мисля, че такива истории ни насълзяват, защото се случват рядко. Повечето са толкова вглъбени в своите проблеми, че не обръщаме внимание на това, което става около нас.
Благодаря за темата. Най-малкото тя ще накара всеки, който я прочете да се замисли за това какво самия той дава.