Форум HobbyKafe.com

Не знам какво ме кара да пусна темата,дали защото винаги искам да вярвам,че доброто ще победи,че човешкото в човека ще надделее...или защото ми е леко тъжно в момента?Тече по Първа Немска Телевизия "Гала вечерта на Хосе Карерас",която всяка година се провежда по това време и е една голяма благотворителна Гала-вечер за човешката щедрост в борбата с Левкемията.За първи път я гледам сама,далеч от любимото същество,което от време навреме ми призвънква с насълзени очета...Да,всяка година с него,тука на нашето си диванче,гушнати един до друг гледаме предаването и си поплакваме...Има толкова болка по тази земя,но има и нещо много хубаво и много човешко-Надеждата! И то е защото има има човешки добродетели,има любов и на Коледа се случват чудеса!!!Не случайно концерта се организира по това време на годината.
Като гледам голите главички на дечицата и ми става толкова криво,но в такива моменти от цялото си сърце и душа желая да се случи наистина едно голямо Чудо и тези дечица да са отново здрави!!!
До момента са събрани почти 4 000 000 Евро,една скромна сума в тази река е от нашето семейство,от моя прекрасен работещ и за двам ни съпруг!Ето това му качество-Човещината,ме привлече и привлича към него дълбоко .
Та мисълта ми е,тук да разказваме са случки,които са ни се случили или са се случили на наши познати,нещо което преживяваме и в което преживяване сме се сблъскали с човешките добродетели...

Иде, вярвам, че чувствайки всичко това със сърцето си, ти помагаш на тези деца, не само материално! Вярвам, че човешката мисъл има много голяма сила и ако наистиан много силно желаем да направим някому добро, успяваме!
Поздравления за хубавата тема, ще разкажа и аз това, което ми изкочи в съзнанието!
Връщайки се от Еразъм във Франция бях с много куфари ( Ганьо, няма какво да увъртам ). Майка ми и баща ми бяха дошли да ми помогнат - та представете си, насред едно шосе бутаме всеки по два броя ( опитваме се да стигнем до спирката на трамвая, тъй като общежитието е далеч от центъра и такситата отказват да дойдат). Единият куфар се чупи по пътя, от някъде ни дават една пазараска количка, въобще, честно ви казвам - ревеше ми се. На всичко отгоре закъснявахме и за автобуса ( ама много!). И изведнъж до майка ми спира някакъв бус - тя не говори френски, ние с баща ми се връщаме да видим какво става и се оказва, че един негър с ван иска да ни качи. Аз първо отказвам, големи договорки - той така и не може да разбере защо отказваме помощта му. В крайна сметка приех ( просто нямаше как да стигна до гарата на време), вратата на вана се отваря и виждам, за части от секундата негърът взима един по един куфарите и ги мята отзад. Това може би нямаше да е толкова впечатлително, ако след моментно стъписване не забелязах, че човекът беше без крака, а с протези - две! Закара ни до спирката, каза, че се връща от религиозна меса. Вярва, че хората можем и трябва да си помагаме, кой с колкото и както може. Отказа да му платя, дори се обиди. Гони трамвая с колата, за да не го изпусна.
Не знам къде е този човек сега, но аз от време на време си паля свещ за него.

Ей Водолейче....Просълзи ме!

Ида темата е прекрасна!Има човешки добродетели и нищо на този свят не е случайно!Преди около 14 години ми се случи най-удивителната история.Бях в Антони - предградие на Париж,за поредното лечение на синът ми.Това е краят на ноември-започнали са коледните подготовки и аз решавам да търся кукла за дъяеря ми.Магазинът се оказа доста далеко,вали ,няма такси ,а аз съм със синът ми ,който е на количка.Та тогава на касата една дребничка жена ми предлага да ме закара до друг магазин с нейната кола.Качвам се аз с детето,тя ме закарва,обяснява ми къде е щанда с играчките.Оставям синът ми с нея в колата,без да я познавам,без да знам името й или номера на колата На касата с куклата в ръка ми светва сигналната лампа и изтръпвам при мисълта,какво може да е станало.Слава богу всичко си е на мястото,най-вече синът ми.Тя ме закарва до общежитието.След няколко дена се чука на вратата - отварям и гледам нея.Тя уж случайно минавала от тук с мъжът си и искала да ни запознае."Случайно" изсипват куп лакомства за синът ми и ме канят на вечеря у тях."Случайно" са подготвили и коледни подаръци.........Случайностите не свършват до тук.На следващия ден сме в клиниката и чакаме да ни дойде реда.Гладаме разни списания ,при което синът ми възкликва откривайки снимка на мъжът в който сме били на вечеря.Лекарката тъкмо идва да ни вземе и ми задава въпроса дали познавам човека от списанието,при което аз невъзмутимо отговям ,че предишната вечер съм била на вечеря у тях.Тя се стъписва и аз едва тогава прочитам какво пише под снимката .Моят домакин се оказва един от техните политици...........Тези хора ми помагаха години на ред.Тези хора организираха комитет насеш името на синът ми и събраха всичките средства за довършнане на лечението на синът ми.Сумите бяха колосални.Те ми отстъпваха дома си.Грижеха се за нас като за собствени деца...........Останахме приятели и до ден днешен.Прекланям им се и ги обожавам!Никога няма да мога да им се отблагодаря.........И това за мене си е съдба.Разказът ми стана малко дълъг,но исках поне малко да ви въведа в една съдбовна случайност!

Момичета , какво направихте?- разплакахте ме.
Когато чуя нещо такова ми става някак тъжно ,но и топло и мило.Чуствам се сякаш пречистена от сълзите в очите си и ми се ще да вярвам ,че чудесата от добродетел не само по Коледа.
Скромно ще кажа ,че вчера ме трогна до сълзи една ръчно направена картичка от едно от болните деца с които работих цяло лято във фондацията и сега е първолак- пишеше ,,за госпожа Дори,,
Вярвам ,че света има нужда и от най-малкият жест на добрина.

Мила Ида, темата ти е страхотна!
Доби! Нямам думи! Толкова ме трогна твоята история! Сега вече разбирам защо си толкова позитивна личност!
Аз също вярвам в доброто. И толкова вярвам, че съм чак наивна и много доверчива. Непрекъснато близките ми се карат за това. Но като чета това, което сте написали, мисля че ще продължа да вярвам!
С нетърпение ще следя темата.

И аз мисля, че има нужда от такива моменти - по Коледа или не. У дома сме си направили вече традиция по Коледа винаги да правим малък принос за благотворителност. Колеги на мъж ми събират пари и купуват лекарства за някакъв дом - това е едно от нещата. Ето и нещо хубаво, на което станах свидетел съвсем наскоро - едно цигане, много леко облечено, на пазара си брои стотинните на едно павилионче за сладки. Казах му да си избере каквото иска, а продавачката ми каза: "То е много добро дете, много работи, тук на пазара всеки гледа да му помага с каквото може." А то ми благодари много мило и възпитано. /Не се сдържах да му кажа, че трябва и да учи /. На другия ден й оставих яке и шапка с ръкавици за него, да му е топло като работи зимата.

Написах ви един роман....уви,няма да го прочетете,защото форума ме изхвърли ..
Но както и да е,може би ще го направя друг път,явно не му е днес деня !
Водолейче,Доби,чудесно е,че сте срещнали вашите "ангелчета" в труден за вас момент!Дай Боже,всекиму!
Радвам се,че ви допада темата и си мисля,че всеки от нас,може да е "ангелче" за някой,който е в нужда.Ние можем да помагаме на хората около нас,само трябва да се огледаме!А и си мисля,че вече го правим,с топлите думи на съпричастие към съфорумец,с ведрите пожелания сутрин,с подкрепата дори само с една емотиконка .
Усминат ден на всички!

Темата е чудесна,на някои може да се стори сладникава,но аз като ви четох наистина се стоплих и се почувствах една добричкаааа(що ли,не знам)..Доби,историята ти трябва да стане достояние на повече хора,барем и някой наш политик я прочете..не само да се снимат с нещастни дечица по Коледа..Те добродетелите няма нужда да се афишират,щото който си е такъв,си е винаги същия.

Саше понеже зачекна темата с нашите политици с риск да ви досадя ще довърша разказа си.За последната операция на синът ми 1997 сумата беше огромна,а операцията се изчисляваше въз основа на биологичната възраст на костната система,която по някога се разминава с реалната.Та пари няма.Отивам при Любослав Пенев - все пак целия национален отбор му помогна на времето за неговата операция.Изумях,когато нагло ми заяви,че не вярва в подобни каузи?! Обаждам се аз на моите познати и им казвам - не мога да дойда поради тази и тази причина.Това е краят на януари ,а операцията е насочена за 12 май.На 30 март всички пари бяха събрани и заминахме.След операцията спонсорите искаха да се запознаят лично със синът ми и на 21 юни-денят на музиката организираха тържество-среща.Обаждат се те на посолството ни в Париж да поканят представител и да помолят най-вече за рецепти на български национални ястия.Рецепти не получават,изнамират някаква книга и се опитват да наподобят нещата,което е много трогателно.Всички спонсори имаха подаръци за синът ми,но най-мил жест беше един клас ученици,които освен че изнесе музикална програма,подариха на синът ми едно табло,съставено от кръгове с техни рисунки с пожелания към него.Това ме трогна най-много и тази картина е непрекъснато в стаята на синът ми.На тази снимка се вижда една част от въпросната картина