За човешките добродетели...
Re: За човешките добродетели...
Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка. Единият е зъл, той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът. Другият е добър – той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата.
Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:
- И кой вълк побеждава?
- Този, когото нахраниш. – отговорил старият чероки.
разказвам тази притча , която може и да знаете , защото тя е показател на сложната човешка натура , в нейната целокупна сивота -микс между черното и бялото ; тези дни си мислех какво нещо сме това човеците и в аспекта на тази тема....
-като гледам /когато изобщо/ вечер новините , ми идва да взема един калашник и един тир патрондаши и да сея "добро" без да спирам
-като гледам около мен как живеят , какво мъчи хората , как оцеляват , какво цепят на две и ми идва да съм световния червен кръст и да раздавам , докато направя дупка до оттатък екватора....
-онзи ден се опитахме да купим роял на плевенската музикална гимназия , за децата на града , аз деца за учене нямам вече , няма нито един музикант в родата ни , нямам никаква задна мисъл , неща документ за дарения , не се целя да отбия данъци , даже името ми неща да се знае , просто така си бехме решили , и ме засипаха с въпроси как ще го заведат като ДМА и от къде да намерят акордьор / ако така се казва / Вбесих се и ще го дадем на филхармонията , да го правят каквото щат ;
-резервирах ресторант , платих кувертите местата , стана страшен купон 9/10 си изкараха страхотно , но и на платеното си имаше едни десетина въртоглави шилета , дето просто не дойдоха без да се обадят - и да кажеш да са най бедните и без чист спретнат кат дрехи-ами не е така- просто хората са си такива ....вероятно им е било хубаво някой да закопа парите за тях , а те да отбележат точка с превъзходство и отсъствие .... Не знам!
-дойде една жена , да търси помощ за дете , изкара снимки на детето епикризи диагнози , обаче си останах хладна и дистанцирана и чак следобяд се сетих от къде я познавам , измамник беше - от съдебните зали....
-всеки ден чистим целите тротоари в промишлената зона над нас заради закъсващите автобуси и вървящите пеша служители на други фирми , пясък луги - да могат да минат , да е чисто да не се трепят ...ама аз знам че те ми прекършиха всичките млади борчета отвън оградата и сега растат като обли буренца , джуджести форми , пендули по принуда , и една ако набарам по опесъчената пътека ще я ритам човеколюбиво по баира до спирката на тролеите ....от хуманизъм ей така
-може и да не съм хич по темата вече , ама паючето горе добре го е казала , че май трябва да се взаимноочоловещваме и в двете посоки , и да даваш и да получаваш да се научим...
р.р. сетих се и още нещо - сутринта рано в събота много настинах , защото беше минус 12 и товарихме камион. за пръв път съжалих , че никога в живота си не съм имала ръкавици и шапка . от томболата вечерта ми се паднаха ръкавички от три лева , белички и не беше нагласено -.....и честно си помислих , че горе шефа не спи и бди много се зарадвах
Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:
- И кой вълк побеждава?
- Този, когото нахраниш. – отговорил старият чероки.
разказвам тази притча , която може и да знаете , защото тя е показател на сложната човешка натура , в нейната целокупна сивота -микс между черното и бялото ; тези дни си мислех какво нещо сме това човеците и в аспекта на тази тема....
-като гледам /когато изобщо/ вечер новините , ми идва да взема един калашник и един тир патрондаши и да сея "добро" без да спирам
-като гледам около мен как живеят , какво мъчи хората , как оцеляват , какво цепят на две и ми идва да съм световния червен кръст и да раздавам , докато направя дупка до оттатък екватора....
-онзи ден се опитахме да купим роял на плевенската музикална гимназия , за децата на града , аз деца за учене нямам вече , няма нито един музикант в родата ни , нямам никаква задна мисъл , неща документ за дарения , не се целя да отбия данъци , даже името ми неща да се знае , просто така си бехме решили , и ме засипаха с въпроси как ще го заведат като ДМА и от къде да намерят акордьор / ако така се казва / Вбесих се и ще го дадем на филхармонията , да го правят каквото щат ;
-резервирах ресторант , платих кувертите местата , стана страшен купон 9/10 си изкараха страхотно , но и на платеното си имаше едни десетина въртоглави шилета , дето просто не дойдоха без да се обадят - и да кажеш да са най бедните и без чист спретнат кат дрехи-ами не е така- просто хората са си такива ....вероятно им е било хубаво някой да закопа парите за тях , а те да отбележат точка с превъзходство и отсъствие .... Не знам!
-дойде една жена , да търси помощ за дете , изкара снимки на детето епикризи диагнози , обаче си останах хладна и дистанцирана и чак следобяд се сетих от къде я познавам , измамник беше - от съдебните зали....
-всеки ден чистим целите тротоари в промишлената зона над нас заради закъсващите автобуси и вървящите пеша служители на други фирми , пясък луги - да могат да минат , да е чисто да не се трепят ...ама аз знам че те ми прекършиха всичките млади борчета отвън оградата и сега растат като обли буренца , джуджести форми , пендули по принуда , и една ако набарам по опесъчената пътека ще я ритам човеколюбиво по баира до спирката на тролеите ....от хуманизъм ей така
-може и да не съм хич по темата вече , ама паючето горе добре го е казала , че май трябва да се взаимноочоловещваме и в двете посоки , и да даваш и да получаваш да се научим...
р.р. сетих се и още нещо - сутринта рано в събота много настинах , защото беше минус 12 и товарихме камион. за пръв път съжалих , че никога в живота си не съм имала ръкавици и шапка . от томболата вечерта ми се паднаха ръкавички от три лева , белички и не беше нагласено -.....и честно си помислих , че горе шефа не спи и бди много се зарадвах
Re: За човешките добродетели...
dal, радвам се, че те познавам, макар и само виртуално
Търся добри хора
- ida_ili64
- Баш кафе майстор
- Мнения: 2535
- Регистриран на: Ное 24, '09, 16:38
- Местоположение: между Eвропа и Родопите
Re: За човешките добродетели...
Да... благодаря Танет , че изрови тази темичка, която е потънала в прах...
А има толкова много неща, които са се случили от последното писане тук... И доказателство, че добродетели има и то тук, в нашия форум, не е нужно човек да стигне края на света за да ги търси. Не е нужно да се рови за текстове, които събуждат в нас умиление и търкулват по някоя сълза по бузите. Има толкова хора тук, които ме карат да съм щастлива, че съм част от това общество, които разтуптяват сърцето по-бързо четейки из темите и сигурна съм- още поне толкова, които биха го направили, но ако попадна в правилната тема...
Ей, хора с големите сърца - благодаря ви, че ви има! И да, добрината не трябва да е само коледна, но аз ви пожелавам една специална и за вас Коледа, с много вълшебство и някой да запали онзи огън, който да предизвика блясък и във вашите очи!
А има толкова много неща, които са се случили от последното писане тук... И доказателство, че добродетели има и то тук, в нашия форум, не е нужно човек да стигне края на света за да ги търси. Не е нужно да се рови за текстове, които събуждат в нас умиление и търкулват по някоя сълза по бузите. Има толкова хора тук, които ме карат да съм щастлива, че съм част от това общество, които разтуптяват сърцето по-бързо четейки из темите и сигурна съм- още поне толкова, които биха го направили, но ако попадна в правилната тема...
Ей, хора с големите сърца - благодаря ви, че ви има! И да, добрината не трябва да е само коледна, но аз ви пожелавам една специална и за вас Коледа, с много вълшебство и някой да запали онзи огън, който да предизвика блясък и във вашите очи!
http://diva-edel-art.blogspot.com/" onclick="window.open(this.href);return false;
Re: За човешките добродетели...
http://www.blitz.bg/news/article/409137" onclick="window.open(this.href);return false;
[video][/video]
Нас бьют, мы летаем...
[video][/video]
Нас бьют, мы летаем...
- Гео, граф
- Наркоман
- Мнения: 15885
- Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
- Местоположение: София-Подуенската градинка
- Дал благодарност: 859 пъти
- Получил благодарност: 1724 пъти
Re: За човешките добродетели...
Не знам дали е за тази тема, но ми хареса . Копирано от фейсбук:
''Правя сладко от дюли сега. Сама си отгледах дюлите, сама си ги настъргах, сама си ги варя. Но ще ги ядат тия хора, които обичам.
И се замислих, че всичко така правим - сами го създаваме, пък после го раздаваме. И ако не го правим с любов, а с горчилка, ако сме го осълзили, докато го мислим, ще вгорчим и другите.
Дай любов, пък виж какво ще получиш. Аз като дам сега на Верка комшийката едно бурканче от сладкото, с любов правено, тя ще даде сигурно литър от тяхното вино. И то любовно.
Ей така се множи и пътува любовта между хората.''
Кака Мара
''Правя сладко от дюли сега. Сама си отгледах дюлите, сама си ги настъргах, сама си ги варя. Но ще ги ядат тия хора, които обичам.
И се замислих, че всичко така правим - сами го създаваме, пък после го раздаваме. И ако не го правим с любов, а с горчилка, ако сме го осълзили, докато го мислим, ще вгорчим и другите.
Дай любов, пък виж какво ще получиш. Аз като дам сега на Верка комшийката едно бурканче от сладкото, с любов правено, тя ще даде сигурно литър от тяхното вино. И то любовно.
Ей така се множи и пътува любовта между хората.''
Кака Мара
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
Re: За човешките добродетели...
"Един човек се прибрал късно от работа, както винаги изморен и изнервен, а на вратата го чакал неговият малък син.
- Тате, може ли да те попитам нещо?
- Разбира се, какво има?
- Ти каква заплата получаваш?
- Това не е твоя работа... – намръщил се бащата – и защо ме питаш такова нещо?
- Просто искам да знам, моля те, кажи ми, колко получаваш за един час?
- Щом толкова искаш да знаеш – 20 лева...
- О... – детето се замислило – Тате, може ли да ми дадеш 10 лева?
- Ако искаш пари от мен, за да си купиш някоя глупава играчка или някоя друга глупост, - ядосал се бащата – заминавай в стаята си и лягай да спиш! Как може да си такъв егоист! Аз работя по цял ден и съм толкова уморен, а ти ме занимаваш с такива неща...
Детето тихо отишло в стаята си и затворило вратата.
Бащата седнал, и макар, че бил ядосан, се замислил над въпросите на сина си. След около час, вече доста по-спокоен, се зачудил дали пък тези пари не му трябват за нещо важно... Това били само 10 лева, а и не се случвало често детето да му иска пари.
Бащата отишъл в детската стая.
- Не спиш ли? – попитал той.
- Не тате, просто си лежа – отвърнало момчето.
- Съжалявам, имах тежък ден и се отнесох доста грубо с теб – казал бащата - Ето, вземи парите, за които ме помоли.
Детето се усмихнало.
- О, тате, благодаря ти! – радостно възкликнало то - След това бръкнало под възглавницата и извадило още няколко измачкани банкноти. Виждайки, че детето има още пари, бащата отново се намръщил. А малчуганът събрал банкнотите, внимателно ги преброил и погледнал към баща си.
- Защо ме молиш за пари, след като вече си имаш? – попитал бащата.
- Защото бяха недостатъчно. Но сега вече ще ми стигат. – отвърнало детето – Тате, тук са точно 20 лева. Мога ли да си купя един час от твоето време? Моля те, ела си утре по-рано от работа, защото много искам да вечеряш заедно с мен и мама.
Бащата бил съкрушен. Той прегърнал малкия си син и го помолил за прошка.
Това е просто едно напомняне за всички нас, които работим толкова много и даваме голяма част от времето и енергията си за неща, които не са най-важните в живота... и за съжаление, доста често, изнервени и изморени, пренебрегваме и нараняваме любимите си хора, забравяйки кое е истински значимо за нас... Не бива да оставяме времето да отминава, без да сме прекарали достатъчно време, с хората, които наистина имат значение за нас, тези, които са в сърцата ни. Защото, ако умрем утре, фирмата, в която работим ще ни замени само на няколко дни, но близките и приятелите, които ще оставим, ще чувстват празнина от загубата ни до края на живота си. Защото в живота, не парите или работата, а времето прекарано с хората, които обичаме, е истински ценно!"
- Тате, може ли да те попитам нещо?
- Разбира се, какво има?
- Ти каква заплата получаваш?
- Това не е твоя работа... – намръщил се бащата – и защо ме питаш такова нещо?
- Просто искам да знам, моля те, кажи ми, колко получаваш за един час?
- Щом толкова искаш да знаеш – 20 лева...
- О... – детето се замислило – Тате, може ли да ми дадеш 10 лева?
- Ако искаш пари от мен, за да си купиш някоя глупава играчка или някоя друга глупост, - ядосал се бащата – заминавай в стаята си и лягай да спиш! Как може да си такъв егоист! Аз работя по цял ден и съм толкова уморен, а ти ме занимаваш с такива неща...
Детето тихо отишло в стаята си и затворило вратата.
Бащата седнал, и макар, че бил ядосан, се замислил над въпросите на сина си. След около час, вече доста по-спокоен, се зачудил дали пък тези пари не му трябват за нещо важно... Това били само 10 лева, а и не се случвало често детето да му иска пари.
Бащата отишъл в детската стая.
- Не спиш ли? – попитал той.
- Не тате, просто си лежа – отвърнало момчето.
- Съжалявам, имах тежък ден и се отнесох доста грубо с теб – казал бащата - Ето, вземи парите, за които ме помоли.
Детето се усмихнало.
- О, тате, благодаря ти! – радостно възкликнало то - След това бръкнало под възглавницата и извадило още няколко измачкани банкноти. Виждайки, че детето има още пари, бащата отново се намръщил. А малчуганът събрал банкнотите, внимателно ги преброил и погледнал към баща си.
- Защо ме молиш за пари, след като вече си имаш? – попитал бащата.
- Защото бяха недостатъчно. Но сега вече ще ми стигат. – отвърнало детето – Тате, тук са точно 20 лева. Мога ли да си купя един час от твоето време? Моля те, ела си утре по-рано от работа, защото много искам да вечеряш заедно с мен и мама.
Бащата бил съкрушен. Той прегърнал малкия си син и го помолил за прошка.
Това е просто едно напомняне за всички нас, които работим толкова много и даваме голяма част от времето и енергията си за неща, които не са най-важните в живота... и за съжаление, доста често, изнервени и изморени, пренебрегваме и нараняваме любимите си хора, забравяйки кое е истински значимо за нас... Не бива да оставяме времето да отминава, без да сме прекарали достатъчно време, с хората, които наистина имат значение за нас, тези, които са в сърцата ни. Защото, ако умрем утре, фирмата, в която работим ще ни замени само на няколко дни, но близките и приятелите, които ще оставим, ще чувстват празнина от загубата ни до края на живота си. Защото в живота, не парите или работата, а времето прекарано с хората, които обичаме, е истински ценно!"
Усмихни се! Забавлявай се!
Направи мил жест към себе си
още днес.
Направи мил жест към себе си
още днес.