Дядо ми, Бог да го прости, ми изпълняваше почти всичките капризи. Материалните неща - как ги измисляше, не ми е ясно - ми ги даваха и без повод. На 4 годинки ми подари първият ми радиокасетофон (след като го разглобих почти веднага след това, за известно време беше само радио
), сбъдна ми мечтата да имам 150 колички Мачбокс, подари ми огромен комплект цветни моливи Кох-и-Нор, на които разказах играта почти веднага (още имам полусдъвкани остатъци от сивото и розовото и пазя металните кутии) С музикалните инструменти беше по-предпазлив - първо пробваше за какво ми трябват (купи ми акордеон, но за цигулката отказа, наистина щях да скъся живота на роднини и съседи, ама...много мерак ми беше!)
Единственото нещо, което така и не получих, беше кортикът му...още ме е яд.
Майка ми пък ме записваше на всяко нещо, което ми щукнеше, че искам да бъда. А аз съм искала мноооого неща. Спомням си, че преди да навърша 10, се бях влюбила и разлюбила в балета, каратето, рисуването, цигулката, поезията, прозата, фигурното пързаляне, художествената гимнастика, плуването
Мечтала съм за кариера във всяко едно от тези начинания
, но остана само любовта към кънките, водата и книгите. А, и много обичам да слушам цигулки...