Форум HobbyKafe.com

Galq 03 написа:Аз съм от групата на знаещите...но не знам дали трябва да се радвам

И аз така!

joannka написа:

Galq 03 написа:Аз съм от групата на знаещите...но не знам дали трябва да се радвам

И аз така!

Ай сега! Те какво да каже ли! Ами ние с гайдите......
Клапан от предния пост ми припомни миличка картинка - аз на 7-8 на опашка за хляб пред кварталната фурна. Всеки нов идва и пита : Извадиха ли фурната?
На пресечка от фурната бе кварталната баня - сряда и петък за мъже, другите дни за женоря и деца. Чакаме...."Хайде един да влиза". Влизаме с баба. Общо помещение с курни пълни с топла вода. Поливат се другарките с медни тасове. Шампоан...кой туй? Баба ми търка главата с домашен сапун. Има екстра в "салона" - тилячка. Седи до вратата и срещу билетче ти прави нещо като сегашните Спа процедури - маха ти слоя умрели клетки /деликатно казано/. В тас и пускат стотинки бакшищ, а над таса, на сената виси табела: Бакшишът, позорен остатък от миналото!
Излизаме окъпани /Държеше поне до другата седмица / и ме води баба в сладкарничката до фурната. А там е моята мечта - месинговите кранове на стената! От тях се точи бозаааааа.....Ох каква боза........
Мечтаех да имаме такивакранове в къщи и да пия боза когато и колкото си искам
И колко още такива мили спомени пази всеки от нас член на "групата на знаещите и на по-по-знаещите "

А това

Един чудесен сайт за онагледяване на спомените:
http://www.lostbulgaria.com/?cat=307&paged=2" onclick="window.open(this.href);return false;
Разделът "Реклама" ми е любимия

didak написа:Един чудесен сайт за онагледяване на спомените:
http://www.lostbulgaria.com/?cat=307&paged=2" onclick="window.open(this.href);return false;
Разделът "Реклама" ми е любимия

Супер е този сайт, разчувствах се! Ех ..... море.....а сега е толкова застроено.

Уфффф! Загубих толкова време и пак не можах да намеря нито една снимка на ролков магнетофон. И се отказах накрая.
Да ви светна, че при появата им в България, "Грундика", заедно с "Филипс", бяха магнети-аристократи. Продаваха ги само в Кореком срещу "валута". Моят магнет беше от масовката и тежеше към 10-15 кила. Имаше извод за микрофона и извод за свързване с втори магнетофон. Така си разменяхме записи на най-новата музика, които правехме от Радио Люксембург. Чуя началото на песента, харесвам си я, трескаво инсталирам магнетофона близо до радиото, микрофона. И няма време да видя какво има на ролката - запис! Влиза в стаята майка ми да ми съобщи нещо и записът е провален.
Така съм записала от средата нолкова много песни - без информация за заглавието, за изпълнителите - и съм ги въртяла толкова много, че цял живот си остават "мои песни" - да не ги изреждам.
Тръгнех ли да уча извън Н.З., неизменна част от багажа ми беше, естествено, магнетофона. Представете си! На лявото рамо на дебел кожен ремък виси магнетофона, в дясната ръка куфара, в който плета крака и лееекинко го надигам да не го удрям в бордюра, тичайки към гарата с изплезен език. А отпред се подмята любителска кинокамера 2 х 8 мм.
А, да не пропусна - тичам без да се оглеждам за коли, защото тогава те са не повече от 4-5 + линейката + "пожарната". И никой не е виждал милиционерска кола - само един джип с железни решетки на прозорците.
С Ники ІІІ предбрачно си разменяхме не написани, а ролки с изговорени писма, изпъстрени с поредната най-най-най-хубава песен. А когато се оженихме, бяхме семейство с 2 (словом два) магнетофона!
Никога не съм купувала памперси.
Но кой е казал, че няма да дойде време да МИ купуват памперси?

Докато стигнеш това време вече ще са измислили нещо ново...

Фрази, за които преди двадесетина година можеше съвсем лесно да те вкарат в психиатрията:

- Ще съм на планина, но ти ми звънни...
- Измръзна ми ръката да говоря с теб..
- Случайно изтрих "Под игото"
- Уф, не мога да си влезна в пощата..
- Пратих ти писмо преди пет минути, получи ли го?
- Свали ми снимката на телефона...
- Забравих си телефона вкъщи..
- Утре ще си купя още памет..
- Хайде да му купим домашно кино...
- Сметни го на телефона си..
- Дай ми твоето зарядно, че моето се развали

Titi написа:Фрази, за които преди двадесетина година можеше съвсем лесно да те вкарат в психиатрията:

- Ще съм на планина, но ти ми звънни...
- Измръзна ми ръката да говоря с теб..
- Случайно изтрих "Под игото"
- Уф, не мога да си влезна в пощата..
- Пратих ти писмо преди пет минути, получи ли го?
- Свали ми снимката на телефона...
- Забравих си телефона вкъщи..
- Утре ще си купя още памет..
- Хайде да му купим домашно кино...
- Сметни го на телефона си..
- Дай ми твоето зарядно, че моето се развали

Първите "телефони" без кабели, които се разнасяха, всъщност май бяха радио... дълги и широки колкото клавиатурата и дебели колкото ширината й. Видях ги в Телевизията, когато беше само телевизията. Имах възможност да видя и първите "компютри", които тогава бяха "изчислителни" - в ИИТ - Института по изчислителни технологии. Представляваха огромни метални шкафове, които "се обслужваха" с помощта на разкарвани при съответния "шкаф" стълби. Трябваше редовно да се зареждат ролките с "перфокарти" и да се следи на някой шкаф ролката му да не "запецне". С първите мобифони се снабдяваха предимно новопоявилите се мутри и техните мутреси - страшно скъпи апарати.
Но в онези далечни-далечни години, когато рокендрола беше млад, когато ставаше проблем събирането на достатъчно стотинки за един хляб, сутрин рано обикалях кабинките на телефонните автомати в София . Вечер в тъмното не можеха да се намерят падналите стотинки. Събирах си повече от достатъчно стотинки!