За времето, което децата ни не познават

[Satori]

Аз що ли се сещам за групата Зееви.. БГА -Балкан

Ъхъ. Взе ми го от устата. И здравната система също. Дребни подробности от пейзажа.

[johnstalker]

Децата ни ПОЗНАВАТ времето, което обсъждате с Джони. Темата е "За времето, което децата ни НЕ познават". За нещата от нашето детство, за които си спомняме с носталгия, защото вече НЕ съществуват.

Titi, не исках да пускам нова тема: "Кой прецака бъдещето на децата ни в България?"
А между другото моето дете е малко и не помни раннодемократичните зулуми на седерасите.

[mucunka]

Джонка,само ние строим втория етаж като сме блъснали първия.

[georgiperov80]

Посещение на учителите по домовете.
Намаляне на поведението в училище за отсъствия.
Чавдарчета и Пионерчета.
Режима на тока и др.

[Titi]

Посещение на учителите по домовете.
Намаляне на поведението в училище за отсъствия.
Чавдарчета и Пионерчета.
Режима на тока и др.

Винаги се кефя, когато някой поднови тази тема

[tanya1602]

Ай ся малко по-весело....
Край речица на полянка Мързелан и Мързеланка си живеели в къщурка ниска като костенурка. Ала дъжд ли се извие, къщичката ще ги скрие. Зимна буря ли завей - вкъщи ален огън грей. Имали си те козица с бяла пухкава брадица и на кривите рогчета с две пиринчени звънчета. Крехко в трема тя врещяла, с ясен звън ги веселяла и ги хранела с попара щом тревицата покара.

Късно сутрин Мързелан дръпвал вехтия юрган и побутвал Мързеланка:
- Ставай, пиле! Стига нанка!
Но невястата кротува и се прави, че не чува.
- Ставай, мари Мързелано!
- Луд ли си, бре, толкоз рано!

Най-подире къмто пладне те надигали се гладни и си хапвали попара във гаванката си стара. После със въже в ръката той отивал във гората и събраните дърва сам отнасял във града. А невеста Мързеланка тежко сядала на сянка с почнатата от неделя - чужда прежда и къделя.

Тъй минавали им дните, тъй живели те честити.
Но се случило веднъж, че козицата им бяла, що свободно си пасяла, в къра там на шир и длъж, се объркала в тъмата и изчезнала в гората.
- Бре, къде ли е, ваджишка! рекла булката с въздишка. Потърси я, Мързелане!
- Нищо няма да й стане! Ти ще видиш, че самичка ще си дойде таз козичка!
- Ще й видиш ти рогата на полянката в гората!
- Я недей ми вдига врява! кипнал Мързелан тогава. Щом ти трябва, прав ти път! Хе полето, хе лесът!
- Браво! Тъй, ами че как аз ще тръгна в тоя мрак да лудея по гората, ти пък скрий си тук главата и очаквай под юргана за попарата зарана!

И разсърдени тогаз легнали си те завчас и сънували на сън, как се гонят с меден звън две стада кози навън.
А в далечен пущинак, де не стъпва кози крак, Вълчо срещнал сам-самичка просълзената козичка, па любезно се засмял и за вчас си я изял.

Дигнали се пак по пладне нашите ленивци гладни. Но не яли веч попара във гаванката си стара.
- Ех въздъхнал примирен Мързелан след някой ден, като имаме къщурка, въженце и пъстра хурка криво-ляво щем прекара на света и без попара!

А занизали се дните, вечерите и нощите.
И семейството лениво заживяло пак щастливо.
Но веднъж над божи свят рукнал едър дъжд и град: изпочупил класовете, смачкал всеки плод и цвете и на къщицата крива счупил керемида сива.
- Слушай, мъжо, Мързелане, няма то така да стане рекла грижната съпруга трябва да поставиш друга! На, отново падна капка на съдраната ти шапка!
- Не съпругът й отвръща, - грижата за всяка къща на стопанката се пада! Я скочи ти като млада и доде те видя аз, всичко поправи завчас!
- Боже рекла Мързеланка, - станала съм вече сянка! Делник, празник, сряда, петък шетай пусти женски шетък, а сега за Мързелана и зидарка ли да стана!

Никой труд си не направил и вредата не поправил. А дъждовната вода текла, текла за беда. Гнили ден из ден гредите и рушили се стените. И когато над света долетяла есента и един намръщен ден ревнал вятърът студен, в миг къщурката прогнила до основи се срутила.

Изпод купището жалко се измъкнал подир малко, цял във прах и пот облян злополучни Мързелан. А с оскубана глава изпълзяла след това и нещастната стопанка - пъргавица Мързеланка.
И приседнали тогава те на жълтата морава, поспогледали се криво, па заплакали горчиво, че си няма ни козица с рогчета и брадица, ни въже, нито пък хурка, нито нисичка къщурка.

Кой е автора

[ZAPLESKA]

асен разцветников

[tanya1602]

асен разцветников

Бравооооо

[Роза1924]

Не само децата, а и голямата част от вас не познават времето когато:
"Лятното" ми село Батово имаше кайнак /извор/ откъдето цялото село си вземаше вода за пиене. Сега там е бунището на селото.

Ходехме на градска баня, миехме си косите и тялото със сапун "Чайка" - за пране, търкахме си петите с керемидка.

На Първи май носехме един голям гювеч с агнешко да го изпекат на кварталната фурна, а ние отивахме на манифестация с балони и знаменца.

Всяка сутрин една жена от близкото село Виница, сега квартал на Варна ни носеше с гюм прясно мляко. Киселото мляко се продаваше в широки метални тави - отиваш на магазина със собствен съд и ти "отрязват" парче кисело мляко.

В чантата за училище, освен тетрадки си носехме мастилница, попивателна хартия за попиване на мокрия текст, писалка с метални перца и парцалчета, изрязани като кръг и зашити с едно копче в средата - за забърсване на перцата.

В час по аритметика ползвахме сметало. Всяко дете трябваше да има и дървени пръчици в няколко цвята за събиране и изваждане.

Беше много престижно да свириш на акордеон.

Всяко слабо в учението другарче беше прикрепено към някой отличник - да учат заедно.

Жените на моряците ползваха прах за пране ОМО със страхотен аромат, а останалите търкаха със сапун "Чайка".

Обувките за абитуриентската бяха изработвани по поръчка по снимки от скъпоценни западни списания. Лявата ми беше по-къса от дясната, но и двете красиви:)

[Titi]

eeee, Розе, ти ме разби с тия спомени /в хубавия смисъл де / Хич не съм млада, но не го познавам това твоето време, много ми бяха интересни спомените ти