За времето, което децата ни не познават

[evgenia]

Наливахме си минерална вода от Централна баня, а баба ме водеше за минерална вода на "Константин Величков", точно пред църквата "Св.Св.Петър и Павел". Хората си носеха чашки за очи и си правеха промивки на място, Понякога циганите си перяха там разни неща. Къде ли изчезна сега тази чешма? Още помня миризмата ѝ на сяра.

Има автомивка там в момента.

Автомивката е отстрани. Чешмата си е там, т.е. не тече, но стъпалата и коритата си стоят, просто е като един голям боклучарник. Наскоросе наложида обяснявам на малкия какво е това.

Много жалко...а си спомням хората, че разказваха колко е лековита тая вода.
Може би трябва да се обърна към общината или към някоя медия за съдействие, да вземат поне да я бутилират, как може да се забрави, такова богатство е...

[Satori]

Жени,
в същия парк като бях малка имаше лилии в езерцата. Всеки път са ми пред очите, като ходя там.

[orkud]

Когато някой си купеше минерална вода, значи беше болен Пиехме вода от чешмата

[Калина-малина]

Ами, клетвата на Околчица в първи курс от студентските години?

[toni]

Събота или неделя татко ни водеше на Ариана (Борисовата градина, тогава Парка на свободата) и ни возеше на лодка със сестра ми. Доволно съм, че сега пак има вода там, вместо отпадъци. Ама тогава беше на края на София, а сега е най-големия ад за шофьорите да минат през Орлов мост във върховите моменти.
Тролейте въртяха на 4-ти км, което си беше извън града откъдето и да го погледнеш. Слатина си беше отделно село. Бровчедка на баща ми си купи апартамент зад БТА и мама я оплю, че се изселила от София
След това ни дадоха апартамент в Лозенец и една година боледувахме, че и ние сме "изселени"

[Миша]

Страхотна тема,да се включа и аз с моите спомени.
Вечер с китарата пред блока
Всевъзможните кръжоци,които определено ни запълваха времето
"Шефстването" над по-малките класове,бях в седми клас и за първи път облякох дълга рокля с воал в ролята си на Старата година при тържеството на третокласниците,чувствах се като принцеса,макар че ми се щеше да съм Новата година,но бях с черна коса,а Новата година трябваше да е руса,или в нашия случай беше червенокоса
Петъчното кино след училище,опашките за билети и пълните зали.Много интересно беше цяла зала да се превива от смях или да подсмърча
Бригадите,в които след задължителното вечерно спускане на знамето си правехме дискотека.На една бригада даже идваха да ни свирят Щурците,това беше първия ми концерт
А да,реденето на опашка за грамофонни плочи на Васил Найденов,Братя Аргирови и Росица Кирилова,не че толкова ги харесвах,но беше модно
И спомен за едно табло,което трябваше да правим за Деня на трезвеността ,ние с огромен ентусиазъм(за разлика от друг път)решихме да направим нещо по-различно,намерихме изрезки от "вносни" списания на рок групи ,изрисувахме таблото в стил хипи-много цветя и китари,написахме
"Не искаме цигари,не щеме алкохол,
а искаме китари и рокенрол!".
Много ентусиазирани закачихме таблото ,но бързо бързо го свалиха и бяхме порицани ,това не било сериозно,даже малко приличало на разврат.

[krema]

Аз пък си спобням за хигиенистите на класа и как се проверявахме едни- други дали са ни изрязани ноктите, имаме ли носни кърпи, почистени ли са ушите, как ни преглеждаха, всяка седмица, фелшерките за въшки. Всеки месец имаше "ленински съботник" и всички по анцунзи чистят дворове и т.н.
Сутрин пред училището имаше две кофи вода с топнати две огромни четки и се влизаше под строй по двама, и дежурните.
Спомням си с умиление и за самодейноста.

[Миша]

И репетициите за манифестацията на 24 май.Една седмица преди това всеки ден марширувахме в прави редици по кварталните улици,пеехме" Върви ,народе възродени!",отпред духовия оркестър на училището,след това танцовата трупа,всички трябваше да са под конец.А на 24-ти винаги валеше и всеки тичаше да мине по-бързо без да спазва никакъв ред

[toni]

Бях втори клас и отивайки на училище, паднах и си ударих ръката. Закъснях за първия час и не смеех да почукам и да вляза в класната стая. Стоях си вън и си ревях- от болка ли, от срам ли. Класната излезе, хвана ме за ръката да ме въведе вътре, а аз като изревах- голяма болка беше. Уплаши се жената и заедно с целия клас ме заведоха в Пирогов. Счупена била, гипсираха ме и всички ме успокояваха. После един месец ми пишеха в тетрадката- да не изпусна нещо и всеки ден идваха в къщи да ми разказват какво са учили.
В цялото училище имахме само един хаймана, беше повтарял няколко пъти и съответно- доста по-голям от нас. Веднъж закачи приятелката ми, тя се разрева, аз подивях и като започнах да го млатя- където ми падне. А той дори не посмя да ми отвърне, въпреки че бях на ръст до рамото му едва. Излезе ми име на голяма побойничка и момчетата се пазеха от мен, а момичетата тичаха да ги защитавам. То и до днес е така.
Много мили и любезни бяха децата тогава. Не знам защо сега не са. Да вдигнеш ръка и да удариш някого... това направо си беше голяма рядкост. И родителите не си биеха децата. А баща ми с две думи ме слагаше на място, когато имах някакво провинение и си отивах в стаята разтреперана като пребита. До ден днешен предпочитам да ми ударят шамар, отколкото да ми кажат тежка дума.
Може би защото сме възпитавани от поколението, преживяло войната, но цареше уважение между хората, толерантност към жените, радост и примиримост към лудорийте на децата. Всички старци от квартала се събираха по пейките около местата , където играехме и никой не роптаеше срещу детската глъч, напротив- радваха ни се и ни хвалеха.

[Satori]

Много мили и любезни бяха децата тогава. Не знам защо сега не са. .

Винаги е имало "лоши" деца - сега може би са повече, заради по-голямата липса на възпитание, но и преди е имало деца, които посягат на другите, и физически, и с лоши думи. Хората са си хора. Неведнъж са ме разревавали деца с приказките си /несъмнено чути от родителите/. Още си спомням как бабата на една съученичка ни беше дръпнала настрани да ни пита защо не си играем с внучка й - ето, колко били възпитани родителите й, висшисти, а пък вместо това сме си играели с разни други деца, дето техните били разведени или пък били чужденци... Един "ценности" се сменят с други просто.