За времето, което децата ни не познават
Re: За времето, което децата ни не познават
Тити, ти това как си го разбрала ми е чудно?Titi написа:И ако отидеш на хотел с мъж, да не ви дават една стая за двамата, освен ако и на двамата в паспортите не пише, че сте женени един за друг.
Не ми отговаряй.
Недей спа! Отивай на SPA!
Цветята ми: http://community.webshots.com/user/ravique
Цветята ми: http://community.webshots.com/user/ravique
Re: За времето, което децата ни не познават
Да , ама по софийските улици нямаше задръствания. Тротоарите бяха здрави и чисти. Пред всеки блок имаше пейки. По няколко пъти в годината излизахме да си изчистим около блока. В провинциалните градове имаше работа.Пък сега - всяка втора кола е с пернишка регистрация, всяка трета с благоевградска, всяка пета с незнам си какава. Потротоарите / ако можеш да минеш от коли/ няма здрава плочка. Пейките " софиянци" си ги закараха на " вилите"/ респективно на село/.Същите тези " софиянци" нямат кофи за смет в къщи, щото имат балкони и от там се изхвърля всичко- безнаказано, естественно. В градовете ... е, има хора от форума , които не живеят в София. Те да кажат.lila написа:Titi написа:А! Сетих се и за нещо друго - да имаш зелен паспорт, вместо лична карта. В него да пише семейното ти положение, броя и имената на непълнолетните деца. И ако отидеш на хотел с мъж, да не ви дават една стая за двамата, освен ако и на двамата в паспортите не пише, че сте женени един за друг.
Имаше жителство също и ако в паспорта ти пише Бургас, не можеш да отседнеш на хотел в Слънчев бряг
Аз не можех да кандидатствам за университет в София - не ми беше район, можех в Шумен и Варна -чи майки ...
Re: За времето, което децата ни не познават
Е как така ще ме лишиш от право на отговор Ми как съм го разбрала - чула съм да говорят хората, аз когато се ожених вече беше дошла демокрацията и всеки си спеше къде завари Но имам опит и от тези години, в които пиша, защото с едно гадже останахме една вечер в София, регистрирахме се в сегашния хотел Шератон, тогава беше май София и не беше така скъп и лъскав, но понеже в паспортите ни пише неженени нещяха да ни дадат една стая, ами ни пратиха мен на единия етаж, него на друг, та трябваше да притичкваме по нощите като вампири из коридоритеravik написа: Тити, ти това как си го разбрала ми е чудно?
Не ми отговаряй.
Приключенията на Тити дългото чорапче http://titidulgotochorapche.blogspot.com/" onclick="window.open(this.href);return false;
Re: За времето, което децата ни не познават
Абе то имаше работа по градовете, ама имаше и други работи - като грозни замърсявания и страшни статистики на деца с увреждания и пр. по Яна, Куклен и на други места... Земята около Кремиковци, Нови Искър и къде ли не още ще има да се чисти.
Ама я на по-ведра нотка: станциите по курортите бяха рай! И изобщо курортите бяха с дървета и дива природа. /То една ведра нотка, няма що/.
Ама я на по-ведра нотка: станциите по курортите бяха рай! И изобщо курортите бяха с дървета и дива природа. /То една ведра нотка, няма що/.
Re: За времето, което децата ни не познават
Ха, Тити, можело е и по-лошо да бъде, ша знайш. В часовете по руски си спомням, че учехме, как на всеки етаж в хотела има една лелка, която седи на края на етажа и отговаря за етажа. Моментално в моето въображение се мъдри една огромна руска лелка, седнала зад едно бюро, обърнато към коридора и наблюдава вратите на стаите. Та представяш ли си ако всичко беше така, както е било при братушките, хи-хи-хи.
Иначе за София от едно време ми липсва това да станеш много-много рано сутрин в събота, да минеш по Графа, а той е застинал в тишина, докато го минеш целия, дори е възможно и трамвай да не те задмине - няма хора, свежо, приятно, леко се показва слънцето - приказка. Но от друга страна, ако всичко си беше останало така, нямаше да познавам голяма част от приятелите си, нито пък Милото, много неща бяха невъзможни и не зависеха от теб самия, така че животът ми нямаше да е това, което е. Така че лично аз за нищо не съжалявам. Дори изключително много се радвам, че всичко се промени.
Иначе за София от едно време ми липсва това да станеш много-много рано сутрин в събота, да минеш по Графа, а той е застинал в тишина, докато го минеш целия, дори е възможно и трамвай да не те задмине - няма хора, свежо, приятно, леко се показва слънцето - приказка. Но от друга страна, ако всичко си беше останало така, нямаше да познавам голяма част от приятелите си, нито пък Милото, много неща бяха невъзможни и не зависеха от теб самия, така че животът ми нямаше да е това, което е. Така че лично аз за нищо не съжалявам. Дори изключително много се радвам, че всичко се промени.
Недей спа! Отивай на SPA!
Цветята ми: http://community.webshots.com/user/ravique
Цветята ми: http://community.webshots.com/user/ravique
Re: За времето, което децата ни не познават
Имам такъв случай- към 84-85-та е било. Случката е със собствения ми и до ден днешен съпруг.Titi написа:И ако отидеш на хотел с мъж, да не ви дават една стая за двамата, освен ако и на двамата в паспортите не пише, че сте женени един за друг.
Изненадващо въведоха за чужденците да получават покана за гостуване (процедурата отнемаше към месец), за да могат да гостуват в дома ти. В противен случай- в хотел- на границата проверяваха за печат от хотела. Та (нали съм многонационална), идва си съпруга (ама го предупредили на границата, че трябва да има печат от хотел), регистрира се някъде си- мен обаче не ме пускат в хотела (и брачно свидетелство носех, ама съм била софиянка и не можело за мен). Отиваме си в къщи, минават почивните дни, заминава си, в понеделник ми цъфва кварталния (а той, милия, рода ми се пада) да ми пише акт- че имало пребиваване на чужденец в къщата без покана от моя страна. Извика двама комшии- за свидетели и... платих си акта- 200 лв. Тогава като млад инженер получавах 150 лв. Комшийте още ме подиграват, че от млада си плащам за секс Дъщеря ми беше малко над година тогава и изобщо не вярва, че това е истина.
Re: За времето, което децата ни не познават
Макар и не според сезона, си спомням как с родителите си ходех на Златни пясъци на почивка в бунгала. Наоколо горичка, имаше костенурки (които чехите ядяха), на плажа носехме четири колчета и опъвахме отгоре чаршаф, за сянка, защото аз много изгарям.
Няма нужда да се ядосвате за нещо, което може да се промени. А ако не може да се промени, съвсем няма смисъл.
Re: За времето, което децата ни не познават
Радио Хоризонт
6.30 приказка
6.45 дела и документи
Спомням си спокойствието и тишината, макар че отраснах на Красно село.Спомням си зимите с много сняг когато се пързаляхме до посиняване, летните вечери когато с комшиите седяхме на улицата и си говорехме до късно, а сега тези които са още живи се подминават нацупени и не се поздравяват даже.Мисля че заради това са виновни панелките, хората постепенно се отчуждиха. Тука в Княжево, където съм сега нито на село, нито в града, хората са все още малко по сърдечни.
Ако нещо ми липсва от онова време то това е спокойствието, без страх да се прибереш по алеята пеша от центара и да не се страхуваш че някой ще те нападне!
6.30 приказка
6.45 дела и документи
Спомням си спокойствието и тишината, макар че отраснах на Красно село.Спомням си зимите с много сняг когато се пързаляхме до посиняване, летните вечери когато с комшиите седяхме на улицата и си говорехме до късно, а сега тези които са още живи се подминават нацупени и не се поздравяват даже.Мисля че заради това са виновни панелките, хората постепенно се отчуждиха. Тука в Княжево, където съм сега нито на село, нито в града, хората са все още малко по сърдечни.
Ако нещо ми липсва от онова време то това е спокойствието, без страх да се прибереш по алеята пеша от центара и да не се страхуваш че някой ще те нападне!
Re: За времето, което децата ни не познават
Помня, че в първи клас, докато слушахме урока в час, трябваше да си държим ръцете зад гърба - при облегалката на стола
- сините престилки с белите якички - до 7-ми клас
- водехме кореспонденция със съветски другарчета от побратимени градове в СССР - израз на дружбата между народите.
- задължителната униформа в гимназията, която беше в цвят - турско синьо и в градския траспорт контрольорките си шушнеха:" Я какви млади колежки са ни изпратили..."
- Заповедта на министър Фол - пак в гимназията и хайките по улиците - поне около Пам.Левски
- Бригита Чолакова по телевизията
- Телевизионните уроци по английски
- Преди касетофоните имаше едни ролкови магнетофони...
- "Музикална стълбица" по програма "Хоризонт", както и петъчното музикално-публицистично предаване с рубриката "Пожелахте да чуете" и незабравимото:
"...А сега - Полегнала е Тодора - за всички, които я пожелаха, с предварителна обработка на Филип Кутев..."
- Май всяка сутрин пък имаше: "България - дела и документи"
- Вицовете за Тодор Живков, подшушвани на ухо
- Пънкарите на "Кравай"
- Рока и метала бяха забранени и се слушаха "тайно"....
- сините престилки с белите якички - до 7-ми клас
- водехме кореспонденция със съветски другарчета от побратимени градове в СССР - израз на дружбата между народите.
- задължителната униформа в гимназията, която беше в цвят - турско синьо и в градския траспорт контрольорките си шушнеха:" Я какви млади колежки са ни изпратили..."
- Заповедта на министър Фол - пак в гимназията и хайките по улиците - поне около Пам.Левски
- Бригита Чолакова по телевизията
- Телевизионните уроци по английски
- Преди касетофоните имаше едни ролкови магнетофони...
- "Музикална стълбица" по програма "Хоризонт", както и петъчното музикално-публицистично предаване с рубриката "Пожелахте да чуете" и незабравимото:
"...А сега - Полегнала е Тодора - за всички, които я пожелаха, с предварителна обработка на Филип Кутев..."
- Май всяка сутрин пък имаше: "България - дела и документи"
- Вицовете за Тодор Живков, подшушвани на ухо
- Пънкарите на "Кравай"
- Рока и метала бяха забранени и се слушаха "тайно"....