Приказка за хляба

[libra]

Много вкусно изглежда,коричката му е божествена!
Тук изобщо не трябва да влизам ,но все ме чопли да видя кое е следващото хлебче.
Съвет за ненаддаване при наличие на топъл домашен хляб-разделно хранене.Едното хранене е само от хляб,без пържолки.С чубричка ,масло/без сиренце!/ + някаква салата.Жалко че сега няма селски доматки.

[Малката Ида]

Отчупвам си един залък, топъл и ароматен. Слагам върху него бучка масло,ръсвам малко чубричка и...
Залъкът е въздушен ,със аромат на билки.Коричката леко е попила от маслото ,което усещам на небцето си хладно, и нежно като коприна.Затварям очи...Божествено е! Дори и да е само един залък,заслужава си целият труд!
Не знам за Склери,но моите мъже със сигурност са щастливи!

пс. Следващата проба ще е със квас.

[scleri]

Аз се чудя защо от известно време ми е едно такова хубаво. Броих два пъти пенсията дето я вземам на седми. Няма грешка. Същата си е. Ама пак ми е хубаво. Ей сега разбирам от къде идвало това чувство. Ами тука половината форум се трепе да ме направи щастлив. Добре че едно форумно другарче ме подсети да надникна в готварската секция.
Вижте сега. Аз съм градско чедо и съм израснал със заводския хляб. Вярно едно време и заводския хляб беше по-хубав от сегашния, но оня истинския от сънищата, е хляба от щастливите детски лета прекарани на село.
Баба ми имаше на двора стара зидана пещ, и от нея излизаха куп вкусотии, но хляб тя не правеше. Два пъти на ден от селската фурна излизаше прясно опечен хляб, и миризмата му обикаляше цялото село. Е този хляб за съжаление в електрическа печка не може да стане. Ама то не е само печката. Селския хляб се правеше с жито от селските ниви. Специално за фурната, а и за хората от селото, се сееше друг сорт пшеница. Той не раждаше много за това не се сееше масово. Това беше истинска хлебна пшеница. Сега мисля че от такава пшеница се правят най-добрите марки спагети, макарони, и други подобни продукти.После аз пораснах. ТКЗС- та станаха АПК. Селските фурни ги събориха, и хората щат не щат започнаха да ядат заводския хляб дето им го караха от града. Оня другия остана само в спомените.
Гледам сега това което творите. Гледам и преглъщам. Майсторки сте. Няма спор. Има и един майстор, но него аз вече отдавна съм го признал.
В къщи имам хлебопекарна и отдавна експериментираме с нея. Прави много хубав хляб, в пъти по-добър от магазинския, но няма нищо общо с оня от сънищата. Преди две години в една родопска къща за гости ни сервираха истински селски хляб и се убедих че това в спомените ми не е плод на фантазиите ми. Така че дерзайте. Сигурен съм че ще направите хляб дори по-хубав от оня селския.

[libra]

Склери,най-после!Булките се изпотрепаха да месят,теб те няма!
И аз мисля ,че брашното е било друго,дали е било от твърда пшеница, не знам.Сегашните бели брашна са прекалено бели.Тук едната мостра не беше ли от 850?
Най-измисленият хляб,който съм яла,беше в Банкок.Имам една специална кухненска гъбка,дето миела всичко и то без сапун-този хляб беше нещо такова.Та,още не сме ударили дъното с редовия хляб.

[sendi1966]

Трябва да намеря скалпел...за разрезите.
Обичам градивни провокации!

Докато намериш скалпел,става и с обикновено бръснарско ножче.Аз с такова това действам.

[troll]

На мен ми се иска, да разгледаме въпроса задълбочено и възможно най-обективно, като при туй не слизаме съвсем на химическо ниво, а запаьваме един аматьорски т.е. потребителски поглед на нещата.
Първо
Хляба е брашно.
А брашна разни.
Важно е да се каже и кой съм аз в хлебарската вселена та да е ясно и кой го казва.
Аз от петнайстина години зареждам къде спорадично, къде редовно машината за хляб с матеряли и слагам във печката иенската тенджера пълна с месо и зеленчуци. Но нивгъш не ми е минало на акъла да меся тесто или да гледам рецепти някакви. За качеството на храната съдя по нейните съставящи. За здравето на семейството съм купувал всичко най-скъпо т.е. висококачествено от реномирани търговски обекти.
Т.е. съм купувал това, което другите смятат за хубаво.
Обаче от едно известно време ме обземат някои съмения.
Та от около година почнах да правя ръчен хляб и да готвя с възможно най-малко преработени продукти.
Какво мога да кажа за брашното?
Вече по-подготвени от мен са го казали и то за вашата действителност. Ся ... вие можете да видите тук таме реклама, но аз не виждам.
https://m.bacchus.bg/novini/2016/04/27/ ... iana_liga/
Ся аз съм чел много. ( чета бързо, на разни езици и все още помня).
А и си спомням, че мама и баба готвеха с брашно 500.
Сегс си мисля, че има два важни етапа в брашно произвеждането. И двата са свързани с индустриялизацията и по-ниската цена и по-глемите обеми.
(Пиша тез неща, щото Склери ги изпусна от зоркия си поглед.
Първо, вместо с камъни и бавно и на ниска температура почнаха да мелят със стомана, бърже и на доста висока температура, което утепва всичко добро, което от зърното отива в брашното.
Второ
Като смелиш от пшеницата брашното има леко жълт цвят и чак като остарее 12 седмици добива един по-бял цвят. Та през 1900 година учените открили, че брашното става бяло за 48 часа като го подложиш на хим обработка. Май бромиране е бил първия метод. Ся има много. При таз химическа операция има и остатъчни продукти, които не са съвсем полезни и е имало много противопоставяне, но ниската цена пак е победила.
А ся вие даже не сте чували за това. А го ядете туй брашно. И аз де.
При мен поне продават и диста се купува брашно unbleached. Това е брашно не избелвано химически.
Обаче "органичното" т.е. меленото на камък и необработвано , а отлежало е доста по- скъпо.

Изобщо не отварям дума за пшеницата.

[scleri]

Ние, българите, сме известни с това че за разлика от европейците наблягаме здраво на хляба. Всеки е чувал легендата как българска компания някъде на запад изяла хляба на цялото заведение. Аз искам да ви разкажа една подобна, или не съвсем подобна история.
По линията на студентския обмен трябваше да водя група от Дрезденския технически университет на Рила. Маршрута тръгваше от Рилския манастир, а на паркинга зад манастира имаше една малка фурничка в която правеха от онзи ръчно месен хляб за който говорим в момента. Аз знаех това и в раницата ми нямаше хляб. Щях да си купя от манастирския.
Немците останаха очаровани от манастира. Докато го разглеждахме откъм паркинга се понесе оная апетитна миризма която някои от нас помнят. Купих си един хляб за после, и един да си го разделим на момента с преводачката. Купих и един на немците да го опитат / те бяха седем човека / . След пет минути всички немци бяха пред фурничката. Не ядели хляб ли? Елате вижте как един сто процентов германец е способен да изяде две трети от килограмов хляб ей така без нищо друго. Само хляб. Наложи се да чакаме още почти два часа докато излезе следващата партида хляб защото те искаха да си вземат хляб и за прехода.
През останалите пет дена немците видяха куп чудеса. Планината се представи пред тях с пълната си красота. И с лазурно синьото небе отразено в езерата, и с една първокачествена гръмотевична буря след която бяха останали сухи само под мишниците. За първи път опитаха халва. За първи път видяха домати от седем, осемстотин грама всеки. Това обаче е друга тема. Тук темата е за хляба. , а той ставаше толкова вкусен защото се правеше от първокачествени естествени не прекалено рафинирани материали. Нали знаете вица за султанския готвач който загубил главата си защото не могъл да направи истинска шембе чорба. Грешката му била че прекалено старателно измил шкембето. Та и затова сега с тези прекалено рафинирани, пречистени, избелени брашна допълнително обогатени с набухватели, оцветители, ароматизатори, химикали благодарение на които хляба остава мек цяла седмица, няма как да се получи вкуса на хляб правен от не толкова добре смляна, и не идеално пресята твърда пшеница. Поне с това аз си обяснявам невъзможността дори малките квартални фурни да не могат да докарат съвсем напълно вкуса на оня истинския хляб от сънищата.

[calico]

Имам близък роднина, който преди години работеше в бившето ДСО "Зърнени храни", в централното управление. Тогава всички мелници и всичко по зърното, брашното и хляба бяха към тях. Та от него знам, че няма брашно без разни подобрители в състава му- това още 70-те и 80-те години на миналия век, макар и тогава да не ги пишеше на етикета. Той с това се занимаваше- с вноса на подобрителите, и влагането им след мелене в брашното.
Та още малко след войната нещата с новите сортове пшеница и добавките към нея вече са в сила и у нас. Ония модифицирани сортове за висок добив и тройно повече глутен, може би някъде от 60-те години насам у нас.
и аз помня селския хляб у баба- двукилограмови кръгли пити, колкото кашкавалените, хляб само от крайшници, изпечен на селската фурна със брашно от селската мелница и жито от селските нивя, и с купони за кооператорите, този хляб с пари не можеше да се купи.
а след 89г вече нещата с хляба и зърното излезнаха съвсем от държавния контрол и като резултат имаме това, което днес имаме- зърнопроизводство основано само на печалба и гнусен хляб в резултат на това. Затова Дънов казва- пак ще го река: Хляба не трябва да е с пари. да ги питам тогава ако не се продава дали ще е такъв. Някой знае ли колко хляб се изхвърля ежедневно в България? не казват, или не съм чела...

[libra]

Склери ,и аз имам случка с немец и хляб от въпросната фурна ,но от преди 20 години.И ние измаахме един хляб на паркинга ,а немецът в София ял само от този хляб със салата от домати.
Аз също смятам,че не само избелването е проблем на брашната ,а са твърде рафинирани и фини.Не го разбирам това един хляб да е с профил на пандишпанов блат.Дори и когато се прави "пълнозърнест" хляб ,той е произведен от фино брашно плюс трици,А ,и забравих-сажди за придаване на автентичен цвят.
Аз ям рядко хляб и когато опитам някой с 1-2 хапки много добре мога да усетя ,как почти всеки няма никакъв вкус.

[troll]

Това, което за някои е блян, за мен е план.
Че е станало по различно от едно време туй е ясно.
Обаче има и някои възможности.
Сега можеш да си поръчаш корейско брашно мляно тази седмица в японска мелница.
Освен дето не бивало температурата при мелене да надхвърля 50°С и било добре да се съхранява зърното, а да се мели преди употреба.
Вкусът бил доста различен.