Форум HobbyKafe.com

Никаква "груба намеса ".Просто намерете начин да ги запознаете с вашите деца или внуци. На тържеството или, ако се организира нещо друго. Ако се сприятелят ще бъде чудесно .Като водите някъде вашето дете ,заведете и приятелчето му.Така ще получи женското внимание което му липсва.Ще може да разберем какво го вълнува какво му тежи и да сме адекватни в нещата които може да направим за тези сладури.Децата сами ще ни покажат как можем да им помогнем.
Може и да греша. Не знам .Може и това да ви се види"груба намеса ".....
Мисля цял ден за чувствата на тези сладури.
Ееех , Ноелче колко ни липсваш в този момент

Роза, страхотна идея! И ти ме подсети нещо... Преди две ли, та три ли години в групата ни по пачуърк бяхме поели едно шество над един дом за деца в Доганово. Когато отидох за първи път в дома,бях наобиколена от деца на различна възраст- от мили, по-мили. Говорихме си, разпитвах ги кой какво обича да прави. Най-трудното бе да си тръгна от там- който е ходил в такъв дом, знае как ти се стяга гърлото, когато видиш тъгата в детските очи , искаше ми се да ги взема всички с мен , у дома.
Та имаше едно талантливо момче там, което рисуваше добре и мечтаеше да рисува и да учи рисуване. И... понеже аз все още живея със моя горчив опит и мечтата си да рисувам, зарекох се да помогна на това дете и да може да ходи някъде, където да го подготвят за да кандидатства.
Прибрах се и започнах трескаво да пиша на всеки, който по някакъв начин смятатх, че може да помогне. Така от човек на човек, открих една добра душа, художничка, която има ателие в което дава уроци по рисуване. Тя бе толкова заета, че не бе намерила време да реализира нейна мечта- да дари ня талантливо дете, без възможности своето внимание и да го подготви. Е, намерихме се, аз търсех някой, който да даде безвъзмездно уроци, тя- предлагаше това. Изпратихме и снимки на косьовите рисунки - бе повече от възторжена! Оставаше да намерим средствата за пътуването на Косьо от Доганово до София , събрахме парите, акция във Фейсбука ми доведе до събирането на около 2600 лв, които свършиха много още чудеса и радост - за Коледа.
Та в този ред на мисли, като разберем талантите и мечтите, вероятно може да потърсим правилните хора, школи, където да работят също сърцати хора и те да посещават безвъзмездно занятията там.
Знам си аз , че тук е мястото да се измисли правилното , когато прочетох статията просто вътре ми подскочи и си казах, че не може така. Нямах ясна цел и мисъл, освен- живеят в Пловдив, значи ми трябва сърцат пловдивчанин! И... то нищо не е случайно в този живот , Нини си бе получила изненадката от мен и писа. Знаех вече, че съм намерила човека !
Мисля си , че трябва да се започне с организацията и Валето и Юлето да се разберат, коят ще бъде телефонния представител на Хоби тимуровата чета. И да се затъркаля колелото... До къде ще се дотъркаля, ще покаже времето.
И това от Бръмбърче, за ''цветните каки'' - ми страхотно е . Ама за да стигнем до големите мечти, трябва да тръгнем с малки крачици напред. И преди всичко, трябва да спечелим бащата, защото без неговото съгласие и помощ, всичко ще си остане само планиране.
И да ви кажа ли, миналата седмица гледах един филм с Робин Уилямс - учещ за лекар, страхотен филм , автобиографичен за лекар, който отваря клиника за хора без социални и здравни застраховки, в която всеки е пациент и- същевремено - лекар. Не мога да кажа обаче името... Та във филма, най- ценното, което ми остана в главата , бяха думите на героя:" Когато човек полага грижи за другите, забравя за собствените си проблеми." Много вярна мисъл и интерпретация на това,че не е нужно да си богат, за да си човечен и състрадателен, и да служиш на хората, давайки най-доброто от себе си.
Чакам да се включат още цветни майки от Пловдив...и... изобщо, още цветари. Знаете- заедно сме сила!

Много добри идеи се заформят тук! Бройте ме и мен! С каквото мога ще помагам!

Здравейте!Децата се чувстват най-добре сред други деца.Идеята да се проучат техните интереси е добра.Финансиране на някъкъв спорт-ски,плуване ,тенис или изкуства.Друго-екскурзии и лагери или почивка за всички .Аз ще участвам.Сметка?

Момичета, идеите ви са страхотни, но имайте предвид ,че всичко трябва да е премерено и много деликатно.Ще ви кажа защо. На момченце от моята група почина внезапно таткото, млад човек, голяма трагедия. Организирахме родителите, купихме учебниците и помагалата на детето. Събрахме пари и за таксата за 6 месеца, а така също и за допълнителните педагогически дейности. Една майка бе разговаряла предварително с майката, която получава малка заплата, а има и ученик.Всичко бе добре замислено, организирано с голям ентусиазъм и съпричастност. И изведнъж майката каза, че не желая никаква помощ и че сама ще се справя с трудностите. Оказа се, че даже се е засегнала. Един вид защо я мислят за слаба. Много неловка ситуация. Явно засегнахме нейното достойнство.

Права си Вера и мен това ме притеснява, да не нахлуем толкова стремглаво, та да изплашим човека!
Но съм убедена, че Нини и Юлето ще го измислят, Валя я познавам и знам, че е много деликатен човек, самата тя не обича да й нахлуват в личната територия , е понякаога ... И знам, че щом е споделила с Юлия, значи са добър екип и могат да се стиковат добре. А това е важно.

Момичета, толкова сте мили и добри !
Всичките ви идеи са страхотни, но аз,като истинска практична Дева, предлагам и да съберем някаква,може и скромна,парична сума. Празници ще минат, а после идва ред на сметки за ток,вода ,телефон. just , ще ти пратя по Еконт малко парички, наистина малко, но толкова имам възможност.

Мили момичета, обстоятелства от ЛС и ме карат да се откажа от участието си тук.
Няма да влизам нито в открит, нито в скрит конфликт във форума - принцип.
Довършвам сама, каквото съм започнала , може би с помощта на колеги.
Юле, Ида, съжалявам

Ееех, Нини, провокации винаги и навсякъде има...
да вземем да се учим вече да не им обръщаме и една молекула внимание.
Не се огорчавай, Нини , ти даваш най-доброто от себе си, това е достатъчно

Нини , нямам идея за какво е конфликтът точно в тази тема, но се присетих за скорошни терзания на сина ми.
Той участва в една благотворителна ученическа организация, само ученици са, без възрастни, такъв е принципът, правят различни благотворителни неща, къде успешни, къде не толкова за страничния наблюдател (отстрани кусури се намират лесно и винаги ), последно дискутирали къде да насочат усилията си и накрая решили, че няма нищо по-лошо от болно дете и ще събират пари за болно дете, но кое да изберат, ами другите? Как да изберат на кое точно дете да помогнат и как да помогнат само на едно при толкова много нуждаещи се?
Много го тормозеше този въпрос, казах му, че и аз не знам отговора, затова и никога не си го задавам, когато правя нещо за някого. То е за този миг и за този човек, винаги ще има някой по-нуждаещ се, винаги ще има по-подходяща помощ, по-подходящ момент...раздаваш това, което можеш, колкото можеш и както можеш, от сърце.