Роза, страхотна идея!
И ти ме подсети нещо... Преди две ли, та три ли години
в групата ни по пачуърк бяхме поели едно шество над един дом за деца в Доганово. Когато отидох за първи път в дома,бях наобиколена от деца на различна възраст- от мили, по-мили. Говорихме си, разпитвах ги кой какво обича да прави. Най-трудното бе да си тръгна от там- който е ходил в такъв дом, знае как ти се стяга гърлото, когато видиш тъгата в детските очи , искаше ми се да ги взема всички с мен , у дома.
Та имаше едно талантливо момче там, което рисуваше добре и мечтаеше да рисува и да учи рисуване. И... понеже аз все още живея със моя горчив опит и мечтата си да рисувам, зарекох се да помогна на това дете и да може да ходи някъде, където да го подготвят за да кандидатства.
Прибрах се и започнах трескаво да пиша на всеки, който по някакъв начин смятатх, че може да помогне. Така от човек на човек, открих една добра душа, художничка, която има ателие в което дава уроци по рисуване. Тя бе толкова заета, че не бе намерила време да реализира нейна мечта- да дари ня талантливо дете, без възможности своето внимание и да го подготви. Е, намерихме се, аз търсех някой, който да даде безвъзмездно уроци, тя- предлагаше това. Изпратихме и снимки на косьовите рисунки - бе повече от възторжена! Оставаше да намерим средствата за пътуването на Косьо от Доганово до София , събрахме парите, акция във Фейсбука ми доведе до събирането на около 2600 лв, които свършиха много още чудеса и радост - за Коледа.
Та в този ред на мисли, като разберем талантите и мечтите, вероятно може да потърсим правилните хора, школи, където да работят също сърцати хора и те да посещават безвъзмездно занятията там.
Знам си аз , че тук е мястото да се измисли правилното , когато прочетох статията просто вътре ми подскочи и си казах, че не може така. Нямах ясна цел и мисъл, освен- живеят в Пловдив, значи ми трябва сърцат пловдивчанин!
И... то нищо не е случайно в този живот
, Нини си бе получила изненадката от мен и писа. Знаех вече, че съм намерила човека
!
Мисля си , че трябва да се започне с организацията и Валето и Юлето да се разберат, коят ще бъде телефонния представител на Хоби тимуровата чета. И да се затъркаля колелото... До къде ще се дотъркаля, ще покаже времето.
И това от Бръмбърче, за ''цветните каки''
- ми страхотно е
. Ама за да стигнем до големите мечти, трябва да тръгнем с малки крачици напред. И преди всичко, трябва да спечелим бащата, защото без неговото съгласие и помощ, всичко ще си остане само планиране.
И да ви кажа ли, миналата седмица гледах един филм с Робин Уилямс - учещ за лекар, страхотен филм , автобиографичен за лекар, който отваря клиника за хора без социални и здравни застраховки, в която всеки е пациент и- същевремено - лекар. Не мога да кажа обаче името...
Та във филма, най- ценното, което ми остана в главата , бяха думите на героя:" Когато човек полага грижи за другите, забравя за собствените си проблеми." Много вярна мисъл и интерпретация на това,че не е нужно да си богат, за да си човечен и състрадателен, и да служиш на хората, давайки най-доброто от себе си.
Чакам да се включат още цветни майки от Пловдив...и... изобщо, още цветари. Знаете- заедно сме сила!