Да помогнем с нещо малко
Re: Да помогнем с нещо малко
Нали си много НЕповърхностна...айде да ми обясниш тогава как ще осиновиш дете от пансион.Пробвай!!! Ако сама не можеш се консултирай с Лила...
Не мисля за нужно да ви разяснявам житие и битие, но с две думи...ако имаше някаква дори и минмална възможност вече щях да съм майка на братче и сестриче съответно на 3 и 5 години - Жанета и Мариан...Ако имаше, ама няма!Това е ПАНСИОН...!!!
Много сте наясно бе, всичко ви е кристално ясно...
Пистолет в слепоочието на никого не съм опряла...В тая тема се влиза по желание и се излиза по желание...На никого не съм писала лично съобщение да го притеснявам и да го човъркам...Точно за това реших да не отварям нова тема, а да ползвам толкова сполучливо найменуваната съществуваща такава.
Дали си направихте труда да прочетете това, към което е дала линк Гео...Едва ли?! Честно казано очаквах мнението ми ще бъде подминато, поради забързаното ежедневие на всички нас...Очаквах...Ама те такова нещо не очаквах...Евала!
Не мисля за нужно да ви разяснявам житие и битие, но с две думи...ако имаше някаква дори и минмална възможност вече щях да съм майка на братче и сестриче съответно на 3 и 5 години - Жанета и Мариан...Ако имаше, ама няма!Това е ПАНСИОН...!!!
Едва ли осъзнаваш колко точно ПОД повърхността се намираш! Децата в пансион имат роднини или родители/хора, които са ги изоставили, може би временно, може би не, но въпреки това не ги оставят за осиновяване/Законите са ни такива, изоставени деца за срок по-малък от 6 месеца не се дават за осиновяване и съответно настойниците могат да си ги вземат за 2 дни и да ги върнат пак и отново и отново и отново...belika написа: невежеството в проблематиката и повърхностния поглед не са извинителни.
Много сте наясно бе, всичко ви е кристално ясно...
Толкова безмислено мнение не бях срещала...Налапали сте някви заучени фрази, с които да се отличавате от мнението на масата и се мислите за много оригинални...Ако тези деца видят какво е да си в семейна среда, какво е да си сит, да си добре облечен, да си чист, да си погален и обичан, те ще знаят към какво да се стремят...Ако пък това стане редовно тяхно състояние в детска възраст съзнателно или не те ще го искат и занапред...belika написа: неимането е по-здравословно от дадени и после излъгани и отнети фалшиви надежди.
Пистолет в слепоочието на никого не съм опряла...В тая тема се влиза по желание и се излиза по желание...На никого не съм писала лично съобщение да го притеснявам и да го човъркам...Точно за това реших да не отварям нова тема, а да ползвам толкова сполучливо найменуваната съществуваща такава.
Дали си направихте труда да прочетете това, към което е дала линк Гео...Едва ли?! Честно казано очаквах мнението ми ще бъде подминато, поради забързаното ежедневие на всички нас...Очаквах...Ама те такова нещо не очаквах...Евала!
- Мария Николова
- Наркоман II ранг
- Мнения: 31667
- Регистриран на: Ное 28, '09, 23:44
- Местоположение: Нова Загора
- Дал благодарност: 1006 пъти
- Получил благодарност: 2293 пъти
Re: Да помогнем с нещо малко
Некоректно е да се подменя тезата и да се оборват други тези. Първото правило за всяка дискусия още от Елада е да повториш тезата и тогава да изложиш антитезата си. Не става дума за хуманизма, чийто обект е цялото човечество. Става дума за хуманността, чийто обект е конкретния човек. Става дума не за цялото циганско население в България. Става дума за конкретния приют за безпризорни деца "Майка Тереза" в Пловдив. Става дума не за родителите им, а за децата, тези конкретни 15-20 деца. Става дума не да им се създадат условията, в които ние живеем, а да оживеят въпреки родителите им, въпреки държавата ни, въпреки... мизантропите от форума. Очароващо е, че мизантропите ни са най-интелигентните сред нас. Разочароващо е, че най-интелигентните налагат на форумната публика мизантропията си с неуместни аргументи, събрани от девет дола. Че чак сами се засрамват от злобата си и си ги изтриват. Или пък се правят на ощипани, след като високомерно са си раздали определенията за "невежество в проблематиката и повърхностния поглед" на оплютата Дияна, "които не са извинителни".
Темата за приюта е много лична за мен. По-лична, отколкото е за Дияна. Живях 6 месеца в такъв приют, преди да ме осиновят моите втори родители. Благотворителността я познавам от моя пансион и от безбройните примери на майка ми през целия ни съвместен живот. И чертае линия между човеците - тези с една ябълка в ръката отсам чертата и онези с аргументите отвъд чертата. Отвъд линията те ме интересуват.
Темата за приюта е много лична за мен. По-лична, отколкото е за Дияна. Живях 6 месеца в такъв приют, преди да ме осиновят моите втори родители. Благотворителността я познавам от моя пансион и от безбройните примери на майка ми през целия ни съвместен живот. И чертае линия между човеците - тези с една ябълка в ръката отсам чертата и онези с аргументите отвъд чертата. Отвъд линията те ме интересуват.
Най-голямото добро, което можеш да направиш за някого, е не да му покажеш богатствата си,
а да му разкриеш неговите.
а да му разкриеш неговите.
- belika
- Кафеджия/Кафеджийка
- Мнения: 1026
- Регистриран на: Апр 22, '12, 15:29
- Местоположение: София
- Дал благодарност: 290 пъти
- Получил благодарност: 209 пъти
Re: Да помогнем с нещо малко
нямам нужда да чета повече. както и нямам нужда да дискутирам.
съжалявам, че Мария е останала с такова заключение:
и да - като цяло моето скромно мизантропско мнение съвпада с изказаното от Лила и Дал.
за сведение - повече от 10 години съм работила по точно тази проблематика, от различни страни и точки на барикадите - изоставени деца с фокус над уличните и другите с уврежданията. колко и какво съм променила - няма смисъл, а нямам и потребност да обяснявам по форумите в интернет.
но съм се нагледала на принцеси дияни лично и над въздействието на такава благотворителност над тези деца, да. особено над тези в приютите. които стоят там по 6 месеца, после пак в къщи или на улицата, евентуално през РПУто - и евентуално пак в приют. докато са до 10тина годишни са много сладки за гушкане и даване на ябълки. после обаче нещата се променят. и дияните се преориентират. болно е. много е болно.
именно това преливане от пусто в празно, липсата на държавна стратегия, липсата на ценз и контрол за благотворители и техните контакти с тези изключително уязвими и нестабилни емоционално деца, и разбира се - както Дал е отбелязала - родителското безочие от страна на родителите на тези деца затварят напълно кръга. трайна подкрепа не идва от никъде. и чуждестранните дарители - идват - дават едни много пари за 1 - 2 - 5 - 10 години - накрая гръмко заключват как решили били проблема, или променили били обществото и си заминават. от тук щафетата никой не поема.
защо работещите в институции - ще говоря за до преди няколко години - за сега нямам поглед - масово са изтрещели? ами защото се чувстват и те изоставени и изключени от обществото. не е гордост да си социален работник и работещ в подобна институция. изключвам малкото частни приюта за по 10-20 деца, издържащи се с чуждестранни инвестиции за началните етапи на дейността си. после обаче - парите свършват и кадрите се сменят.
или защото парите им са малко вече, или просто защото вече са напълно изчерпани и не им е останало за даване и борба на това обречено поле.
съжалявам, че Мария е останала с такова заключение:
нямам и никога не съм имала от какво да се засрамвам, и нищичко не съм трила. ако смятате аргументите ми за неуместни и мизантропски - ще си взема бележка занапред - обещавам ви.Разочароващо е, че най-интелигентните налагат на форумната публика мизантропията си с неуместни аргументи, събрани от девет дола. Че чак сами се засрамват от злобата си и си ги изтриват. Или пък се правят на ощипани, след като високомерно са си раздали определенията за "невежество в проблематиката и повърхностния поглед" на оплютата Дияна, "които не са извинителни".
и да - като цяло моето скромно мизантропско мнение съвпада с изказаното от Лила и Дал.
за сведение - повече от 10 години съм работила по точно тази проблематика, от различни страни и точки на барикадите - изоставени деца с фокус над уличните и другите с уврежданията. колко и какво съм променила - няма смисъл, а нямам и потребност да обяснявам по форумите в интернет.
но съм се нагледала на принцеси дияни лично и над въздействието на такава благотворителност над тези деца, да. особено над тези в приютите. които стоят там по 6 месеца, после пак в къщи или на улицата, евентуално през РПУто - и евентуално пак в приют. докато са до 10тина годишни са много сладки за гушкане и даване на ябълки. после обаче нещата се променят. и дияните се преориентират. болно е. много е болно.
именно това преливане от пусто в празно, липсата на държавна стратегия, липсата на ценз и контрол за благотворители и техните контакти с тези изключително уязвими и нестабилни емоционално деца, и разбира се - както Дал е отбелязала - родителското безочие от страна на родителите на тези деца затварят напълно кръга. трайна подкрепа не идва от никъде. и чуждестранните дарители - идват - дават едни много пари за 1 - 2 - 5 - 10 години - накрая гръмко заключват как решили били проблема, или променили били обществото и си заминават. от тук щафетата никой не поема.
защо работещите в институции - ще говоря за до преди няколко години - за сега нямам поглед - масово са изтрещели? ами защото се чувстват и те изоставени и изключени от обществото. не е гордост да си социален работник и работещ в подобна институция. изключвам малкото частни приюта за по 10-20 деца, издържащи се с чуждестранни инвестиции за началните етапи на дейността си. после обаче - парите свършват и кадрите се сменят.
или защото парите им са малко вече, или просто защото вече са напълно изчерпани и не им е останало за даване и борба на това обречено поле.
Three things cannot be long hidden: the sun, the moon, and the truth.
Re: Да помогнем с нещо малко
Много ви моля , темата е за благотворителност и за това, който има такива убеждения и "склонности" да помогне с нещо Споровете по темата дали има или няма смисъл са напълно излишни и пораждат излишно напрежение в личните ни взаимоотношения, без да променят убежденията ни.... С две думи и аз не обичам котки, но не смятам да ходя по темите за котетата и да ви натрапвам мнението си, просто не ги чета
Да вземем да отворим една тема за дискусии относно благотворителността и да преместя там тези мнения, а тази да си остане за каквото си е
Да вземем да отворим една тема за дискусии относно благотворителността и да преместя там тези мнения, а тази да си остане за каквото си е
-
- Баш кафе майстор
- Мнения: 2667
- Регистриран на: Мар 26, '12, 22:53
- Местоположение: Варна
- Обратна връзка:
Re: Да помогнем с нещо малко
Благодаря, Мария, по- добре и по- вярно не можеше да бъде казано и обяснено . Става въпрос за добрина и човещина, нещо, което не очакваме от държавата. От нея и от семейството очакваме сигурност. Но трябва да сме добри, независимо дали сме разбрани или неразбрани. Да си добър е дори по- лесно, отколкото да си друг.
Светът е пълен с непознати хора...
Re: Да помогнем с нещо малко
абе...не знам , тегаво е отвсякъде
може би цялата дискусия без началните индикации къде на кого да се помогне- махни я , дискусията , да си остане тема за призиви
тежко е навсякъде , пък за изписаното - всеки ще си остане на позиции спрямо живота и опита зад гърба му
не е добре да има обидени тук , пък се получава от диалозите
може би цялата дискусия без началните индикации къде на кого да се помогне- махни я , дискусията , да си остане тема за призиви
тежко е навсякъде , пък за изписаното - всеки ще си остане на позиции спрямо живота и опита зад гърба му
не е добре да има обидени тук , пък се получава от диалозите
Re: Да помогнем с нещо малко
Така и така ще местите мненията; като публично осъдена от продавачите на индулгенции имам право на реплика .
За да съм напълно обективна за себе си поне, погледнах профила на групата "Целогодишна доброволна дарителска кампания" във фейсбук https://www.facebook.com/groups/248127971224/" onclick="window.open(this.href);return false; .
Членовете са 5 човека, а последна активност - аз го разбирам като организирано събитие/посещение от групата и анонсирано публично (което е целта на групата) е с дата 1 May 2011 at 00:05 . Предполагам на този ден е било благотворителното мероприятие. Снимките в албума снимка бг също са от тогава - има ги във фейсбук-профила .
Днес ако не ме лъже календара е 22 март 2013-та година.
Чудно защо сърбежа в благотворителна насока е с голяма периодика във времето.
Мнението си го казах, не се учудвам на мнението на останалите.
dal едва ли има нужда от подкрепата или одобрението ми за да каже каквото мисли, a с belika съм съгласна на 100% , но и без да бяха писали, аз пак нямаше да мръдна - ни на йота
Децата имат нужда от ежедневни грижи дом и семейство. Това е, което им е необходимо.
За да съм напълно обективна за себе си поне, погледнах профила на групата "Целогодишна доброволна дарителска кампания" във фейсбук https://www.facebook.com/groups/248127971224/" onclick="window.open(this.href);return false; .
Членовете са 5 човека, а последна активност - аз го разбирам като организирано събитие/посещение от групата и анонсирано публично (което е целта на групата) е с дата 1 May 2011 at 00:05 . Предполагам на този ден е било благотворителното мероприятие. Снимките в албума снимка бг също са от тогава - има ги във фейсбук-профила .
Днес ако не ме лъже календара е 22 март 2013-та година.
Чудно защо сърбежа в благотворителна насока е с голяма периодика във времето.
Мнението си го казах, не се учудвам на мнението на останалите.
dal едва ли има нужда от подкрепата или одобрението ми за да каже каквото мисли, a с belika съм съгласна на 100% , но и без да бяха писали, аз пак нямаше да мръдна - ни на йота
Децата имат нужда от ежедневни грижи дом и семейство. Това е, което им е необходимо.
Re: Да помогнем с нещо малко
Групата във фейса просто не е закрита...сблъсках се с толкова много простотия, с която се сблъсквам и днес, че се отказах...Нещо пак си недовидяла...
http://diyanarasheva.snimka.bg/children ... eza.739182 Отдолу в дясно пише, че кога е създаден...на 19 март 2013 година...Ама що изобщо се занимавам...
http://diyanarasheva.snimka.bg/children ... eza.739182 Отдолу в дясно пише, че кога е създаден...на 19 март 2013 година...Ама що изобщо се занимавам...
Re: Да помогнем с нещо малко
Не искам да съм заядлива, но снимките са от 18-ти януари 2010 година дори не са от 2011-та, тогава са постнати във фейсбук.
Ето тази във фейсбук групата - " onclick="window.open(this.href);return false;
е същата като тази в снимка бг където само албума е създаден на 19-ти тази година
http://diyanarasheva.snimka.bg/children ... 2.29952518" onclick="window.open(this.href);return false;
И другите снимки са така.
Ето тази във фейсбук групата - " onclick="window.open(this.href);return false;
е същата като тази в снимка бг където само албума е създаден на 19-ти тази година
http://diyanarasheva.snimka.bg/children ... 2.29952518" onclick="window.open(this.href);return false;
И другите снимки са така.
Re: Да помогнем с нещо малко
6 години от живота ми минаха в дом за изоставени деца./работех там /
От 120 деца имаше само две българчета и тяхната майка беше самотен родител и идваше два пъти в месеца да им се порадва.После си ги взе.
Каквото съм могла направила съм - не обичам да говоря за това.
Още е пред очите ми обаче една сцена която ще опиша тук - "детето се връща в дома след едноседмичен престой при майка си и тя на прага го съблича голо,защото тя му е купила дрехите."
Така ми е писнало от циганията наоколо.
Душата ми ли е загрубяла, но за съжаления повече се дразня отколкото да ми е жал.
Радвам се обаче, че има хора,които могат с чисто сърце да помогнат.
От 120 деца имаше само две българчета и тяхната майка беше самотен родител и идваше два пъти в месеца да им се порадва.После си ги взе.
Каквото съм могла направила съм - не обичам да говоря за това.
Още е пред очите ми обаче една сцена която ще опиша тук - "детето се връща в дома след едноседмичен престой при майка си и тя на прага го съблича голо,защото тя му е купила дрехите."
Така ми е писнало от циганията наоколо.
Душата ми ли е загрубяла, но за съжаления повече се дразня отколкото да ми е жал.
Радвам се обаче, че има хора,които могат с чисто сърце да помогнат.
“Че съм умен – умен съм, но защо съм толкова красив?! Сигурно, защото съм скромен, а скромността краси човека.”