Глориоза (Gloriosa)

[johnstalker]

Бре, бре..

[greeneyed]

Много красиви са глориозите ви, поздравления!
Хубаво, че ме подсетихте да проконтролирам и моята- изсипах саксията и какво да видя- прираста на двата моркова разположени наопаки- сочат към дъното , засушени,резил голям. Обърнах ги, полях ги. Е, ами като не са имали очички, така ще седят половин година забити в пръстта.

[steffi1]

Цъфтим и цъфтим - счупих на лутеята върха , и кега ще чакам да пораснат пъпките от разклоненията.
Затова сега показвам само другите 3 вида.

[lila]

Благодаря на Steffi1 за великолепната снимка.

Глориоза (Gloriosa) e род от шест вида растения от семейство Колхикови (Colchicaceae) от тропическа Африка и югоизточна Азия и Малайзия. В Англия е позната като flame lily – пламтяща лилия. Първоначално рода е бил включен в семейство Лилиеви (Liliaceae). Името произлиза от латинското gloriosa – славна, великолепна. Глориозата е националното цвете на Зимбабве – бивша Родезия, където е защитен вид.
Описание: Глориозата е грудкова, листопадна, многогодишна катерлива лиана. Листата завършват с ластар, чрез който растението се прикрепя. Глориозата не е увивно растение. На най-долните листа може да няма ластуни, и тъй като стеблото е много крехко, добре е да се привърже за опора.
Цветовете са изключително атрактивни, единични, големи, двуполови, с шест чашелистчета, шест венчелистчета и шест тичинки, близалцето на плодника е триделно. Имат формата на ориенталска лилия, вариращи от зелено-жълти, жълто-оранжеви оранжево-червени до много наситено цикламено-червени. С времето цвета остарява и окраската му се променя – жълтия цвят постепенно избледнява, а червения цвят става все по-наситен. На цветонос могат да се отворят от четири до седем цвята.
Всички части на растението съдържат колхицин (colchicine) и сродни алкалоиди, много токсични при консумация, особено отровна е грудката. Контакта със стеблото и листата може да причини кожни обриви. Широко се използва в традиционната медицина.
Отглеждане: Глориозата предпочита ярка дифузна светлина. Подходящо разположение у дома е на южен прозорец, както и западно или източно изложение. При изнасяне на открито, растението трябва да се адаптира внимателно към слънчевите лъчи.
Глориозата е топлолюбива, пролетно-летните температури са в интервала от 20-28 °С.
През зимата растението има ярко изразен период на покой. На есен, след като прецъфти, се намалява поливането до пълно прекратяване. Наземната част отмира около края на септември – началото на октомври. Луковиците се изваждат и съхраняват в пясък при температури от 8-10 °С. Допуска се и презимуване и в саксиите.
Препоръчва се ежегодно пресаждане на пролет. Грудката се сади хоризонтално, покрита на два три сантиметра с почва. Кълна се намира на закръгления край и ако се увреди, не пониква, за разлика от много други растения.
През пролетно летния период се възобновява поливането с мека вода. Почвата трябва да е леко влажна и да не пресъхва в дълбочина. По време на вегетативния период се подхранва с течен тор за цъфтящи растения, ежеседмично, докато не приключи цъфтежа.
Глориозата обича високата въздушна влажност. За създаване на подходящ микроклимат, растението може да се постави в кашпа с влажен мъх или керамзит. Препоръчително е редовното опръскване с мека (преварена) вода, като внимаваме капките да не попадат по цветовете, за да не се появят петна Саксиите трябва да са керамични, широки и плитки. Не се препоръчва отглеждане в пластмасови съдове. Почвата не трябва да е сбита и глинеста. Подходящи са хранителни почви - смес от две части хумус и една част листовка. Може да се добави пясък или торф. Задължително се осигурява добър дренаж на дъното на саксията – керамзит или керамични парченца.
Размножаване: Предимно с грудки или семена.
Грудките се засаждат в края на март – началото на април. Почвата се поддържа леко влажна при температури не повече от 20°С и не по-ниски от 15°С. След като поникне, се пренася на по-светло място.
При размножаване от семена, растението се развива бавно, цъфтеж се наблюдава след две – три години. Семената се засаждат веднага след като узреят в лека почва - смес от торф и пясък в равни пропорции. Почвата се поддържа влажна, а температурите около 20-25°С.
Проблеми при отглеждането: Глориозата расте бавно и не цъфти – възможни причини са недостатъчна светлина, слаба или увредена грудка при неправилно съхранение.
Листата жълтеят и покафеняват по краищата при недостатъчна въздушна влажност и засушаване на почвата. При резки темпаратурни промени потъмняват и увисват.
Стеблата са меки и засъхващи, листата оклюмали и пожълтели в основата – вероятно загниване на грудката от преполиване.
Вредители: Щитовидна въшка.

[johnstalker]

Искам поръчка за глориози-иииииииииииииииииииииии!

[steffi1]

Искам поръчка за глориози-иииииииииииииииииииииии!

Търси в поръчки с луковици. Моите са от такава .

[iana_hk]

Стефи, невероятни са!

[DarinaN]

моята глориоза вече спи

[steffi1]

Моите продължават да цъфтят. По слабо - тук-там поединично цветче ,но имат.Виждат се и някоя друга пъпка ,но са доста дребнички , и тук-там изсъхват пъпчиците.Сигурно им е студено вече. Намалих им поливането - да се ориентират към зазимяване. Иначе са си изцяло със зелени , свежи и яки стъбла.

[iana_hk]

Давай още снимки да им се радваме и ние.