Върба (Salix)
Публикувано на: Фев 27, '15, 13:32
Не намерих тема специално за върбата, затова отварям нова.
Семейство Върбови (Salicaceae)
Произход: Европа, Азия.
Място: Слънчево, влажно.
Период на цъфтеж: Март до май.
Поливане, торене: В периода на израстване се полива обилно и до август се подхранва.
Други грижи: Може да се оформя с ножици по всяко време. През 2-3 години старата дървесина се изрязва.
Върбите са род дървовидни или храстовидни растения, предпочитащи влажни местообитания - край реките, заблатените места, потоците. Среща се и по планините. На височина достига до 30м, а в диаметър до 1,5м. Листата й са силно продълговати и запилени по краищата, сребристовлакнести, с дълга дръжка. Има голям централен корен и силно развити гъсти странични корени. Те се заплитат в почвата и не позволяват на буйните води на реките да ронят бреговете. При отсичането на върба, на нейно място израстват много нови фиданки. Лесно се размножава с резници, които се забиват в земята. Расте бързо. Живее до 100 години и е разпространена до 1600 m надморска височина. Когато застарее в дънера се образуват хралупи, тъй като изгнива отвътре.
В България се срещат над 15 вида върби: бяла върба (Salix alba), плачеща върба (Salix babylonica), ракита (Salix viminalis), крехка върба (Salix fragilis), сива върба (Salix cinerea), мрежестолистна върба (Salix reticulata), тревиста върба (Salix herbacea).
Бяла върба (Salix alba)
Кората на бялата върба се използва в народната медицина още от древността. Тя е познато средство за намаляване на температура и болки, укрепване на организма и прочистване на кръвта.
Плачеща върба (Salix babylonica)
Една информативна статия по въпроса - Мястото на плачещата върба в зелената площ. Може да се използва както за единично така и за групово засаждане. Най-добре изглежда като солитер. Дървото има изключителен декоративен ефект, който трябва да се подчертава.
Ракитата (Salix viminalis) е вид храстовидна върба. Обикновено достига височина между 3 и 6м. Особено подходяща за изработването на кошници, среща се най-често край потоци и други влажни места.
Крехка върба (Salix fragilis), още трошлива. Особено обичана от пчелите.
Сива върба (Salix cinerea), наричана още козя върба или ива. Пролетния й цъфтеж е полулярен под името ''котенце''.
Мрежестолистна върба (Salix reticulata) - върба-джудже, виреещо в по-студените части на Европа, Северна Америка и Азия. Достига височина до 20-30см, с богато разклонени корени, образува плътни почвопокривни туфи. Отглежда се като декоративно растение, на мен лично тази форма ми е съвършено непозната. Печелила е награда на Кралското Градинарско обществото.
Тревиста върба (Salix herbacea) - също вид джудже, пригодено да оцелее в суровите арктически и субарктически среди. Разпространено в алпийските и арктически среди около Северния Атлантически океан, той е един от най-малките от дървесни растения. Недоумявам защо е спомената че вирее и у нас.
Семейство Върбови (Salicaceae)
Произход: Европа, Азия.
Място: Слънчево, влажно.
Период на цъфтеж: Март до май.
Поливане, торене: В периода на израстване се полива обилно и до август се подхранва.
Други грижи: Може да се оформя с ножици по всяко време. През 2-3 години старата дървесина се изрязва.
Върбите са род дървовидни или храстовидни растения, предпочитащи влажни местообитания - край реките, заблатените места, потоците. Среща се и по планините. На височина достига до 30м, а в диаметър до 1,5м. Листата й са силно продълговати и запилени по краищата, сребристовлакнести, с дълга дръжка. Има голям централен корен и силно развити гъсти странични корени. Те се заплитат в почвата и не позволяват на буйните води на реките да ронят бреговете. При отсичането на върба, на нейно място израстват много нови фиданки. Лесно се размножава с резници, които се забиват в земята. Расте бързо. Живее до 100 години и е разпространена до 1600 m надморска височина. Когато застарее в дънера се образуват хралупи, тъй като изгнива отвътре.
В България се срещат над 15 вида върби: бяла върба (Salix alba), плачеща върба (Salix babylonica), ракита (Salix viminalis), крехка върба (Salix fragilis), сива върба (Salix cinerea), мрежестолистна върба (Salix reticulata), тревиста върба (Salix herbacea).
Бяла върба (Salix alba)
Кората на бялата върба се използва в народната медицина още от древността. Тя е познато средство за намаляване на температура и болки, укрепване на организма и прочистване на кръвта.
Плачеща върба (Salix babylonica)
Една информативна статия по въпроса - Мястото на плачещата върба в зелената площ. Може да се използва както за единично така и за групово засаждане. Най-добре изглежда като солитер. Дървото има изключителен декоративен ефект, който трябва да се подчертава.
Ракитата (Salix viminalis) е вид храстовидна върба. Обикновено достига височина между 3 и 6м. Особено подходяща за изработването на кошници, среща се най-често край потоци и други влажни места.
Крехка върба (Salix fragilis), още трошлива. Особено обичана от пчелите.
Сива върба (Salix cinerea), наричана още козя върба или ива. Пролетния й цъфтеж е полулярен под името ''котенце''.
Мрежестолистна върба (Salix reticulata) - върба-джудже, виреещо в по-студените части на Европа, Северна Америка и Азия. Достига височина до 20-30см, с богато разклонени корени, образува плътни почвопокривни туфи. Отглежда се като декоративно растение, на мен лично тази форма ми е съвършено непозната. Печелила е награда на Кралското Градинарско обществото.
Тревиста върба (Salix herbacea) - също вид джудже, пригодено да оцелее в суровите арктически и субарктически среди. Разпространено в алпийските и арктически среди около Северния Атлантически океан, той е един от най-малките от дървесни растения. Недоумявам защо е спомената че вирее и у нас.