Цисус - Cissus. Отглеждане. Размножаване

[lila]

Родът Цисус (Cissus) наброява около 350 вида растения, принадлежащи на семейство Лозови (Vitaceae). Името произлиза от гръцкото κισσος (kissos) - бръшлян. В Тамил Илам (Шри Ланка) го наричат пирандай (பிரண்டை) . През 1980 г. рода е разделен въз основа на някои детайли на цветовете и видовете с големи каудекси са отделени в нов род - Cyphostemma.
Произход: Разпространени са предимно в тропическите и субтропичните части на Африка, Азия, Австралия и Южна Америка.
Описание: Повечето представители на този род са бръшляновидни, лазещи и катерливи лиани, но за разлика от бръшляна се увиват по дървета и храсти с помоща на мустачките си, а не на коренчета. Има и сукулентни видове, които могат да бъдат разделени относително в три групи:
- сукуленти с месести стебла и листа с четириъгълни дръжки, понякога листата също са сукулентни.
- с малък каудекс или видоизменени сукулентни стебла - Cissus tuberosa.
- стеблата и листата са почти сукулентни, но стеблата не са ръбести.
Сред представителите на този род има много листно-декоративни растения, широко използвани за вертикално озеленяване - Cissus antarctica и Cissus alata. Поставени в непосредствена близост до декоративна решетка или мрежа, те бързо образуват плътна зелена маса. Без опора могат да се отглеждат като висящи растения в кошници или на поставки. Листата на Цисуса биват от цели до дълбоко нарязани. Цветчетата са малки, събрани в хаотични съцветия. Цъфтят изключително рядко при стайно отглеждане, а плодовете им приличат на малки ягодки.
Отглеждане: Цисусите предпочитат ярка, разсеяна, дифузна светлина и трябва да се предпазват от преки слънчеви лъчи. Добре се развиват на прозорци с различно изложение, единствено трябва да се засенчват на южен прозорец. През лятото може да се изнесе и отглежда на открито. Растенията не са много взискателни по отношение на температурите в целогодишен интервал от 16-25°C, като не трябва да се излагат на температури по-ниски от 10°C. Антарктическия Цисус предпочита по-ниски температури 10-12°C. Полива се с мека, престояла вода при засъхване на връхния слой на субстрата. Цисуса обича обилното поливане през активния период на растеж (пролет-лято). През есента задължително намаляваме обема на поливането, а през зимния период на покой се полива много внимателно, колкото да не пресъхне кореновата система. Влажноста на въздуха не оказва съществена роля при отглеждането на растението, Цисусите понасят много добре опръскването и топлите душове, като при по-обилно поливане внимаваме да не отмием най-горния слой на субстрата и да се оголят корените. За сгъстяване на листната маса се пензират връхчетата на лианите. През пролетно-летния вегетативен период поддхранваме веднъж на две - три седмици с комплексен тор. Растенията се пресаждат по преценка веднъж на две - три години. Новите саксии трябва да бъдат значително по-големи от предишните. Субстратът трябва да е богат на хумус, неутрален или леко кисел (рН около 6). Най-често се използва смес на хумус, торф, листовка и пясък в съотношение едно към едно. На дъното на саксията задължително се прави добър дренаж от керамзит или крерамични парчета. Цисусите могат да се отглеждат и при хидропонни условия.
Размножаване: Чрез резници,разделяне на коренището и семена.
Възможни трудности при отглеждане: При прекалено висока влажност по листата се появяват плесени и кафяво гнене, листната пластина се накъдря. При недостатък или излишна влага в почвата листата опадват, стеблата на лианите омекват, изсъхват връхчетата. При липсата на хранителни вещества растенията забавят своя растеж. При сух въздух засъхват крайчетата на листата. През зимата много лесно стават жертва на гъбични заболявания. Перпоръчително е опръскване с фунгициди на пролет и есен. При интензивно осветление се наблюдава избледняване на листата.
Вредители: Акари, щитоносна въшка.