Скутелария ( Scutellaria )

[Майкъл]

Малко симпатично храстче с обилен цъфтеж и
без особени претенции...
Обича много светлина и влажна среда.
Размножава се успешно с резници.
Пращал съм много и дано някое е прихванато

[Blue sky]

много е красиво

[lila]

С благодарност към Майкъл за снимката

Kingdom: Plantae
Subkingdom: Tracheobionta
Superdivision: Spermatophyta
Division: Magnoliophyta
Class: Magnoliopsida
Subclass: Asteridae
Order: Lamiales
Family: Lamiaceae (Mint family)
Genus: Scutellaria L.

Скутелария монтана – Scutellaria montana или едроцветната скутелария е от семейство Устноцветни (Lamiaceae ). Разпространена е в два от южните Американски щати на Северна Америка – Джорджия и част от Тенеси.
Описание: Скутеларията е многогодишно растение, на височина достига от 30 до 60 см. Меки власинки покриват цялото стъбло. Най-горните листа са най-големи, между 6 и 10 см. дълги, стеснени клиновидно в основата, а в горната част разширени и заострени като крило. Листата са срещуположни, овални, силно назъбени и покрити с власинки. Горната им страна е тъмно зелена, с по-рядко разпръснати власинки, долната повърхност е бледо зелена, с повече власинки, които са по-дълги по жилките.
Цъфтеж: През май и юни. Цветовете са атрактивни, бели, бледосини, розови или лилави, с бяло в основата. На големина достигат до 3 см.и израстват от края на стеблото между листата. Имат неправилна форма, два съединени петала, образуващи издължена камбанка. Горния петал е е триделен и образува две тръбовидни устни. Долната обикновено е изпъстрена с лилаво-сини петна.
Плодове: Образуват се през юли и август. Големината на семенната кутийка е около 2 мм, а в нея са разположени 4 броя сухи семена.
Естествен хабитат: Намирани са в области с добре дренирани скалисти почви, в дерета, из борови гори. Могат да виреят и на сянка, но предпочитат разсеяна слъчева светлина.
Размножаване: Чрез семена, на есен или на пролет.
Отглеждане: Лесно за отглеждане, в обикновена градинска пръст, с добър дренаж, разположено на слънчево място.
Приложения: Много от видовете скутелария се използват в народната и традиционна медицина, един от тях е Шлемник байкалски или Байкалски шлемник.



Байкалски шлемник – Scutellaria baicalensis е тревисто поликарпично растение от семейство Устноцветни (Lamiaceae).
Коренът е многоглав, с дължина до 50 см, месест, дебел, с неголеми странични прорастъци. Външната повърхност на корена има сив или светлокафяв цвят с надлъжни, леко зигзагообразни гънки.
Стеблото е право, с височина от 15 до 50 см, с прави или леко извити от самата основа разклонения, понякога голи или покрити с власинки, зелени и леко виолетови, особено в по-ниската част.
Листата са яйцевидно-ланцетни до линейно-ланцетни с дължина от 1,5 до 4 см, ширина от 0,15 до 1,30 см, при основата закръглени. Листата са разположени двустранно симетрично.
Според Wikipedia, в естествените находища, при размножаване на растението чрез семената билката започва да цъфти след 10-12 година. Цветовете са едри, единични, разположени в пазвите на горните листа. Чашката на цветовете е с форма на камбанка, с дължина около 3 мм, най-често с виолетово оцветяване, с две устнички, които в последния период на цъфтене се разпадат на две части. Горната част на чашката обикновено има извит навътре придатък, т. нар. щит (scutellum), който играе ролята на лостче и след съзряването на семената при най-лекото докосване на щита, горната част на чашката се отделя и семената се разпръскват.
Байкалският шлемник е късно лятно растение. Неговата вегетация започва в началото на месец май, цъфтежа му е през юни – юли. Времето за съзряване на семената е продължително. В долната част на цветовете те съзряват значително по-рано от горната.
Байкалският шлемник се среща в Източното Задбайкалие (Читинска област и Бурятия, Амурската област и Югозападният Приморски край на Русия). Разпостранението на ареала от запад на изток е около 1500 км, а от север на юг е около 100 км. Извън пределите на Русия в по-големи масиви, билката се среща в Североизточен Китай и в североизточната част на Монголия. Задбайкалският фрагмент на ареала е най-обширния. Приамурският фрагмент на ареала е разположен на Приханкайска долина и до южната част на езерото Ханка.
Байкалският шлемник има благоприятно и лечебно действие върху сърдечно-съдовата система, централната нервна система, антиоксидантно, имуностимулиращо и антиканцерогенно действие.