Еуфорбия (Euphorbia) - СТАЙНИ
Публикувано на: Окт 6, '14, 14:53
Какво е общото между красивата коледна звезда, причудливите бодливи храстчета с яркочервени цветчета, познати ни като Исусов венец, зелените свещници на млечка триръба, обикновената горска млечка и сибирския сняг от бабината градина ? Външно те изобщо не си приличат. Трудно е да се предположи дори, че принадлежат към един и същи род Еуфорбия (Euphorbiaceae). В рода им има растения, които приличат на палма, други са обикновени бурени, някои са бодливи кактуси или сукулентни. Но както и да изглеждат тези растения, ако се наранят, отделят бял млечен сок и по това главно се отличават от кактусите и останалите сукулентни растения.
Латинското си наименование родът е получил в чест именно на античния лекар Еуфорб, който според преданието пръв открил лечебните свойства на тези растения. Предполага се, че той най-вероятно е лекувал с млечка смолиста (Euphorbia resinifera), разпространена предимно в Мароко. Родът наброява повече от 2000 различни видове растения - от бурени до огромни кактуси. Към семейството принадлежат и множество диворастящи видове млечка. Сред тях има и лечебни еуфорбии. Най-интересно, най-лековито и рядко срещано растение се смята сибирската млечка (Euphorbia epillansii) на Палас, позната ни още като мужик корен. Наричат го още сибирска виагра или сибирски женшен, легендарната мандрагора. Целият корен на растението напомня човешка фигурка.
Еуфорбиите са класифицирани в род Млечка, сем Млечкови (Млечници). Те са сукуленти, едногодишни или многогодишни тревисти растения, храсти или дървета, съдържащи млечен сок. Листата са срещуположни или последователни, приседнали или с къси дръжки, без или с прилистници. Цветовете са дребни, разположени във вътрешността по няколко. Мъжките имат по една тичинка, а в центъра има един женски, на дълъг цветонос. В България естествено разпространени са 29 вида, 3 са защитени.
Родина: тропичните и умерените зони на Земята.
Цъфтеж: в зависимост от вида.
Растеж: в зависимост от вида.
Светлина: ярка разсеяна.
Температура: през пролетта и лятото 22-26°C. През зимата не по-ниска от 12°C.
Поливане: от април до септември умерено. През есента поливането се намалява, а през зимата се полива още по-рядко.
Влажност на въздуха: няма съществено значение.
Подхранване: през периода на активния растеж (от април до септември) веднъж седмично, със силно разреден разтвор на минерални торове.
Подрязване: много от храстовидните видове изискват оформящо подрязване.
Период на покой: слабо изразен.
Пресаждане: през пролетта, преди началота на растежа. Младите растения се пресаждат ежегодно, възрастните екземпляри — на 2-3 години, през март - април.
Размножаване: от резници и семена, чрез делене.
..................................................................................
До тук се опитах да направя обобщение на рода, компилация от нета. Ако съм допуснала грешки, моля, коригирайте ме и не ме замеряйте с камъни, все пак не съм опитна, а не съм и Ботан ...
Латинското си наименование родът е получил в чест именно на античния лекар Еуфорб, който според преданието пръв открил лечебните свойства на тези растения. Предполага се, че той най-вероятно е лекувал с млечка смолиста (Euphorbia resinifera), разпространена предимно в Мароко. Родът наброява повече от 2000 различни видове растения - от бурени до огромни кактуси. Към семейството принадлежат и множество диворастящи видове млечка. Сред тях има и лечебни еуфорбии. Най-интересно, най-лековито и рядко срещано растение се смята сибирската млечка (Euphorbia epillansii) на Палас, позната ни още като мужик корен. Наричат го още сибирска виагра или сибирски женшен, легендарната мандрагора. Целият корен на растението напомня човешка фигурка.
Еуфорбиите са класифицирани в род Млечка, сем Млечкови (Млечници). Те са сукуленти, едногодишни или многогодишни тревисти растения, храсти или дървета, съдържащи млечен сок. Листата са срещуположни или последователни, приседнали или с къси дръжки, без или с прилистници. Цветовете са дребни, разположени във вътрешността по няколко. Мъжките имат по една тичинка, а в центъра има един женски, на дълъг цветонос. В България естествено разпространени са 29 вида, 3 са защитени.
Родина: тропичните и умерените зони на Земята.
Цъфтеж: в зависимост от вида.
Растеж: в зависимост от вида.
Светлина: ярка разсеяна.
Температура: през пролетта и лятото 22-26°C. През зимата не по-ниска от 12°C.
Поливане: от април до септември умерено. През есента поливането се намалява, а през зимата се полива още по-рядко.
Влажност на въздуха: няма съществено значение.
Подхранване: през периода на активния растеж (от април до септември) веднъж седмично, със силно разреден разтвор на минерални торове.
Подрязване: много от храстовидните видове изискват оформящо подрязване.
Период на покой: слабо изразен.
Пресаждане: през пролетта, преди началота на растежа. Младите растения се пресаждат ежегодно, възрастните екземпляри — на 2-3 години, през март - април.
Размножаване: от резници и семена, чрез делене.
..................................................................................
До тук се опитах да направя обобщение на рода, компилация от нета. Ако съм допуснала грешки, моля, коригирайте ме и не ме замеряйте с камъни, все пак не съм опитна, а не съм и Ботан ...