Сагуаро - Saguaro или Гигантска Карнегия -Carnegiea gigantea

[flowers.content]

Сагуаро- Saguaro или Гигантска Карнегия - Carnegiea gigantea, е вид покритосеменно растение от семейство Кактусови (Cactaceae). Техен естествен хабитат са пустините в мексиканския щат Сонора и щати Калифорния и Аризона в САЩ.
Сагуарото е най-високото растение сред всички от кактусувото семейство. Тези гиганти достигат размерите на средно високо дърво - до 13 м. на височина и един метър в диаметър при основата. Най известния кактус-гигант е Шампионът Сагуаро (Champion Saguaro), който расте в област Марикопа, Аризона, висок е 13.8 м и с диаметър 3.1 м. Гигантската Карнегия има относително голяма продължителност на живот. Средната възраст която достига е 75 години, а отделни екземпляри достигат до 150 г. 80% от съдържанието на тези кактуси-великани е вода, което ги прави истински живи кладенци в пустините.
В щата Аризона има закон, който защитава Сагуарото от човешки набези. Който отреже, или по някакъв начин повреди този диворастящ кактус, го грозят до 25 години затвор.
Гигантската Карнегия започва своят жизнен път нелеко, като повечето пустинни растения - от малко семенце, случайно попаднало в почвата под сянката на някое дърво или храст и покълва след обилен дъжд. През първото си десетилетие малкото кактусче се 'крие' в храсталаците, където е защитено от ветровете и горещото пустинно слънце. С течение на времето Сагуарото израства и мощната му коренова система изсмуква всичката влага около него и постепенно заобикалящите го храсталаци и треви изсъхват.



Когато достигне зрялост , която настъпва около петдесетата му година, Сагуарото вече е готово да цъфти и да се размножава. Цъфтежната фаза започва в началото на май-юни, в зависимост от надморската височина, на която растат Карнегиите (от 180м до 1400 м). Прекрасните му бели цветове се отварят напълно два часа след настъпването на нощта. Опрашват се от насекоми, дребни птици и прилепи.
Плодовете и семената на Гигантската Карнегия са важна част от менюто на пустинните птици, в стеблата му гнездят кълвачи и дребни нощни птици, които лесно издълбават хралупи в месестите части. От ярко червените плодове на този кактус американските индианци са приготвяли вино и сладки.

Снимки: Wikimedia Commons

[el pistolero]

Ето нещо по темата.

Втората част на видеото

[video][/video]

[johnstalker]

Значи, търся си сагуаро! Като дългогодишен фен на бодливите, и начинаещ кактусар, не мислите ли, че е редно да си имам този феноменален кактус-дърво?

[lila]

Ще произвеждаш и текила на ранчото?

[libra]

Не едно дърво-горичка трябва да си завъдиш!

[johnstalker]

Текилата се прави от агаве, а от него Дал ми е приготвила. От Сагуарото ще да правим вино, като 'мериканските индианци.

[el pistolero]

То е лесно да се сдобиеш с Карнегия гигантея. Чехите много често предлагат и семеначета и семки. Еднственият недостатък е, че за да видиш как достигнат тези размери и да направят "ръчички", ще трябва да почакаш поне още 70-80 години в най- добрият случай.
Та , междувременно може да се наложи да откриваш и някакъв елексир на младостта... евентуално, може и с конски дози от хайлуроновата киселина да се пробва

[lila]

Текилата се прави от агаве, а от него Дал ми е приготвила. От Сагуарото ще да правим вино, като 'мериканските индианци.

Как в домашни условия да се приготви здраво питив от кактус.
1) Сипете на 1/3 пълна чаша ракия.
2) Извадете кактуса от саксията. Внимателно изрежете всички бодли и корени.
3) Изстискайте кактуса и изсипете течноста в чашата с ракия.
4) Получената смес разбъркайте добре.
5) Изпийте веднага, с мезе по ваш вкус.
Забележка: Ако нямате кактус, то точки 2,3,4 и може да се пропуснат.

[neli maneva]

лофофорките са без бодли, няма да се губи маса и ефекта ще е
най-добре обаче е да се пие ракийката чиста и да се замезва с тараторче / нали е пак нещо зелено смесено с нещо течно/
може и да се пропуснат точките 2,3 и 4 обаче ми се струва много бързо ще мине удоволствието от стоенето на маса с чашка

[lila]

Весела Коледа, Нели