Couroupita guianensis - Дървото с гюлетата
- flora
- Баш кафе майстор
- Мнения: 2152
- Регистриран на: Яну 14, '13, 13:32
- Местоположение: София
- Получил благодарност: 54 пъти
Couroupita guianensis - Дървото с гюлетата
Попаднах случайно на това странно дърво, може би една от шегите на природата - Дървото с гюлетата.
Латинското име на дървото е дадено през 1775г. от френския ботаник Жан Батист Обер. Това широколистно дърво расте в горите на Централна и Южна Америка, но вече е разпространено и в други райони сподходящ климат заради прекрасните си ароматни цветове и странни плодове. Много части от дървото се използват с медицински цели, а самото дърво е свещено в Шри Ланка,Индия и някои части на Югоизточна Азия.
Ето как изглежда дървото с плодовете:
Но преди плодовете са огромните, ароматни цветове.
Тези странни цветове нямат нектар, а само два вида тичинки с различен прашец. Прашецът на външните тичинки е този, с който растението се опрашва и размножава. Прашецът от вътрешните е стерилен, но точно него обичат пчелите и за да го достигнат без да искат помагат за разпространяването на другия прашец.
За разлика от прекрасно ухаещите цветове, плодовете имат неприятна миризма. Плодовете са с размер и тежест на гюлле. Когато узреят падат на земята и се разпукват със силен звук. Миризмата е силна и неприятна, но привлича животни, които изяждат ядките и разпространяват растението.
Латинското име на дървото е дадено през 1775г. от френския ботаник Жан Батист Обер. Това широколистно дърво расте в горите на Централна и Южна Америка, но вече е разпространено и в други райони сподходящ климат заради прекрасните си ароматни цветове и странни плодове. Много части от дървото се използват с медицински цели, а самото дърво е свещено в Шри Ланка,Индия и някои части на Югоизточна Азия.
Ето как изглежда дървото с плодовете:
Но преди плодовете са огромните, ароматни цветове.
Тези странни цветове нямат нектар, а само два вида тичинки с различен прашец. Прашецът на външните тичинки е този, с който растението се опрашва и размножава. Прашецът от вътрешните е стерилен, но точно него обичат пчелите и за да го достигнат без да искат помагат за разпространяването на другия прашец.
За разлика от прекрасно ухаещите цветове, плодовете имат неприятна миризма. Плодовете са с размер и тежест на гюлле. Когато узреят падат на земята и се разпукват със силен звук. Миризмата е силна и неприятна, но привлича животни, които изяждат ядките и разпространяват растението.
- Мария Николова
- Наркоман II ранг
- Мнения: 31670
- Регистриран на: Ное 28, '09, 23:44
- Местоположение: Нова Загора
- Дал благодарност: 1013 пъти
- Получил благодарност: 2312 пъти
Re: Couroupita guianensis - Дървото с гюлетата
Саше, Сръчко ще му направи стъклена къща. Ти само намери фиданката, пък после той къде ще иде, ще я построи!
Най-голямото добро, което можеш да направиш за някого, е не да му покажеш богатствата си,
а да му разкриеш неговите.
а да му разкриеш неговите.
Re: Couroupita guianensis - Дървото с гюлетата
Одеве си я поръчах от Пловдив.
Точно в момента я има в Палм Центъра, но нищо не знам за нея! Просто покупка на късмет.
Там е дадена като 'дърво-гюле' с много хубав аромат на цветовете.
Или ще остана доволна или пак ще си блъскам главата за необмислена покупка!!!
Сега търся повече информация за отглеждането и в нашите условия, но май не намирам.
Точно в момента я има в Палм Центъра, но нищо не знам за нея! Просто покупка на късмет.
Там е дадена като 'дърво-гюле' с много хубав аромат на цветовете.
Или ще остана доволна или пак ще си блъскам главата за необмислена покупка!!!
Сега търся повече информация за отглеждането и в нашите условия, но май не намирам.
Re: Couroupita guianensis - Дървото с гюлетата
Дърво от тропическата зона, успех, дано измислиш нещо!
Re: Couroupita guianensis - Дървото с гюлетата
Ами ето това пише за "гюлето" :
Ботаническо семейство: Lecythidaceae
Студоустойчивост: +10°C (зона 12a)
Вид през зимата: Листопадно растение
Разположение: Директно слънце
Почвена pH+: неутрална (pH 6,5-7,5)
Влажност: умерена
Трудност при отглеждане: Лесно растение за всеки
Ароматни цветове: Силно ароматни
И като му видях и картинкатааааа...............
Пък и като чух за ароматааааааааааа..............
Ами... не можах да устоя.
Казаха, че цъфти на 4-6 година, а моето било на 2 години.
Ботаническо семейство: Lecythidaceae
Студоустойчивост: +10°C (зона 12a)
Вид през зимата: Листопадно растение
Разположение: Директно слънце
Почвена pH+: неутрална (pH 6,5-7,5)
Влажност: умерена
Трудност при отглеждане: Лесно растение за всеки
Ароматни цветове: Силно ароматни
И като му видях и картинкатааааа...............
Пък и като чух за ароматааааааааааа..............
Ами... не можах да устоя.
Казаха, че цъфти на 4-6 година, а моето било на 2 години.