Земни мехурки (Utricularia)

Аватар
botan
Наркоман
Мнения: 10726
Регистриран на: Ное 23, '09, 22:06
Местоположение: София, умерен източнобалконски климат с високи годишни амплитуди
Дал благодарност: 203 пъти
Получил благодарност: 366 пъти
Обратна връзка:

Земни мехурки (Utricularia)

Мнение от botan »

Родът Utricularia или на български мехурка е най-голямата група хищни растения с над 200 описани вида. Получили са името си от начина, по който улавят жертвите си, а именно с техните листа, които притежават ‘мехурчета’, извършващи активни движения когато малка гад докосне определени чувствителни трихомчета по тях. Капачето на мехурчето се отваря, предизвиквайки вакуум и така засмуква жертвата вътре, след което изхвърля всяка вода, която по случайност е попаднала, капачето се затваря и вече е пренавито за следващата злощастна животинка.
Има няколко групи мехурки според мястото им на обитание и изискванията за отглеждане: водни, земни, епифитни и грудкови.
Земните мехурки се отглеждат предимно заради цветовете, тъй като същинските листа, видоизменени в капанчета са изцяло под земята, а на повърхността стърчат само разширени листоподобни стъблени израстъци.

Субстрат:
Мехурките обикновено не са особено капризни относно субстрата. Всъщност истината е, че в какъвто и да ги сложите те ще предпочетат да живеят в саксията ДО тях (и после да не кажете, че не съм ви предупредил!). В дивата природа видовете могат да бъдат намерени в чист пясък, торфени пясъци, латеритни (бел.прев. червеникава почва съдържаща много неразтворими оксиди, предимно на желязо и алуминий, червенозем) и тинести почви. В домашни условия земните мехурки се развиват добре в стандартната смеска за хищни 1:1 сфагнум-торф и кварцов пясък. Могат да се отглеждат със същия успех и в сустрати от различни комбинации от сфагнум-торф, кварцов пясък, жив/сух сфагнум и перлит.

Вода:
Пречистената вода е едно от основните правила както за мехурките, така и за всички останали хищни растения, тъй като те са свикнали да живеят на бедни почви и разтворените вещества в нея могат да ги убият, което автоматично изключва и всякакво торене (прекрасно, нали). Водата може да бъде дестилирана, дейонизирана, деминарилизара, преминала обратна осмоза или дъждовна.
В дивото, нивото на водата обикновено е близо до или малко над повърхността, за това при отглеждането им вкъщи саксиите могат да се оставят в подложки, в които постоянно има вода, като някои видове харесват и временни наводнения. Някои хора ги слагат в по-дълбоки подложки, които пълят с вода един пръст под повърхността на субстрата и пълнят отново когато подложката изсъхне (подложката!, а не субстрата)

Влажност и температура:
Не са капризни към нивата на влажност на въздуха, стига да не падат под 40% се чувстват изключително добре. Тъй като повечето са тропични и субтропични растения не изискват периоди на покой и предпочитат температури над 10 градуса.

Осветеност:
Земните мехунки за разлика от други хищни растения се развиват и на не толкова добре осветени места. Светъл, слънчев прозорец би ги устрило, но не се притеснявайте дори и да не можете да им предложите много светлина.

Посуда:
Въпреки за повечето растения, включая и хищните не е препоръчително да се отглеждат в саксии без дупки, земните утрикуларии се чувстват добре в тях. Даже една чашка за кафе пак би ги устроила стига растението да се раздели, когато изпълни съда. Би било красиво, но и трудно да се следи нивото на водата. За това препоръчвам тези съдове да са от стъкло, така хем ще може да наблюдавате и подземните капанчета (стига да не се пръкнат водорасли...бля). Мехурките имат дълги коренови системи, така че е хубаво (но съвсем не задължително) да се отглеждат в по-високи саксии, само внимавайте при пресаждането да не ги повредите... много. Друг вариант (и оптималния според мен) за наблюдение на капанчетата е като поставите ниска непрозрачната саксия над прозрачен контейнер с вода (както при фитилно напояване), тогава със сигурност по някое време ще се появят стъбла с капанчета през дренажните дупки.

Размножаване:
Чрез разделяне на туфичката, стъблени резници (бел.прев. не стана мн ясно, вероятно става дума за листоподобните) или чрез семена. Някои видове са едногодишни, други кратко живущи многогодишни или изцяло многогодишни в природата. В домашни условия обикновено са многогодишни, като това колко дълго ще живеят зависи предимно от вас. Поради това е хубаво да събирате, когато има възможност, семена. Те се сеят на повърхността, без да се покриват със субрат,той трябва да бъде мокър или подгизнал и в парник. След няколко седмици покълват. Семеначетата може да растат бавно в началото, но имайте търпение.

Източници:
http://www.carnivorousplants.org/howto/ ... ularia.php" onclick="window.open(this.href);return false;
http://www.flytrapcare.com/phpBB3/basic ... t8859.html" onclick="window.open(this.href);return false;


И ако не ми вярвате, че са лесни за отглеждане, ето за доказателство един дзвер-имигрант, който дойде при мен като семенце в субстрата и без мое разрешение и парници покълна, порасна... до колкото може да се каже за него и даже цъфна. Пък аз се чудех какви са тея странни цветоноси дето ми вади росянката.

Изображение

Изображение
∅ 5,5 cm. :mrgreen:
Изображение
Оказа се бялата форма на Utricularia bisquamata, която е с по-малки цветчета, самоопрашва се и самозасява. Това я прави най-миниатюрното висше растение, което съм отглеждал някога успешно.
Специализирани Фейсбук групи:
Скъпоценни орхидеи България
Мъховете в България
Публикувай отговор

Обратно към “Насекомоядни растения”