Стернбергия / Щернбергия / Sternbergia lutea

[Мария Николова]

Леле, Мария, велика си! Това с култивирането на камъка е направо в десятката и вече така ще го представям! Защото саксията е поставена в/у подложка от 30% от камъните, които извадих, и идеята е там все да има нещо сукулентно в саксия, сандъче, контейнер някакъв.
Ама... другите кофи ги мъкнах на 300мт... до най-близката тибетска камара. Представи си, преди две години една приятелка дори пожела да прибави камък с пожелание за нещо свое към една такава камара, толкова й се стори впечатляваща

Хахахахаха!!!!
Ако приятелката ти разпространи впечатлението си, може да се проточи километрична върволица хора, идващи да прошепнат съкровените мечти в подножието на тибетската камара и смирено да се отдалечават унесени в радостта, че мечтанията им ще се сбъднат.

[greeneyed]

Аз съм забравила колко дълго цъфти щернбергията! Ми тя е истински пламък в градината повече от месец!

[marillia]

Като малки слънца в градината са през този сезон...

[Skio]

Ми тя е истински пламък в градината повече от месец!

Вярно е! Доста важно присъствие е, докато чакаме да се докопаме до хризантеми

[greeneyed]

Хайде, идва есента, първи цвят на щернбергията.

[Златка Трънова]

И моята ме изненада днес

[Мария Николова]

Докато се наканя да покажа фотката, вече прецъфтя.

[Мария Николова]

[mysisu]

Прелест.
Имам го, по-точно имаХ. Сега разбрах как му е името. Не е есенен минзухар значи. Но защо тази есен от луковичките не излезе нищо? това ли е краят? Там са си, не са извлечени от нещо, нито са изгнили, твърди са и като извадя някой, има си коренчета. Но листа няма, камо ли пък цвят. Да ги оставя ли за догодина, да ги изхвърля ли?

[greeneyed]

Е, как ще ги изхвърлиш, не им е дошло времето още, не усещат да е есен, те си знаят кога да тръгнат.