Moss Roses или очарованието на мъхестите старинни рози

[bell]

Moss розата е спорт или семенна вариация на Rosa centifolia. Тази мъхеста роза, която внезапно се появява облечена в мъхестата си дреха е била официално призната от засаждането в известната ботаническа градина в Лийдън, Холандия през 1720 г. Някои власти твърдят, че расте във Франция, Италия или Англия много по-рано около 1596 г.
През средата на миналия век Moss розата се нарежда в челните места по популярност сред розалюбителите.



Moss розите се различават от всички останали рози по мъхестите си бради, които се образуват около цветовете им, цветните стъбла, а понякога и по листата и стъблата. Те са покрити със зеленикави или кафеникави жлези, които при допир се усещат, като мек мъх. Тези жлези са лепкави и веществото, което се секретира, е силно ароматно и мирише на смола.



Легендата за раждането на Moss розата на Мос се намира в популярната легенда за Калвадос.
"Един ден Ангелът, който всеки ден носи росата на крилете си, уморявайки се, помолил Розата за подслон през нощта. При пробуждането той попитал какво може да направи, за това гостоприемство. Розата отговорила: "Направи ме още по-красива!". "Каква благодат" - казал Ангела, "Какво ли мога ли да дам на най-красивата от всички цветя?" Премисляйки това искане, той свел очи надолу към мъхеното легло, от което розата изплувала и събирайки мъховете по младите си пъпки. Така се родила Moss розата. "[Едуард А. Бъниърд, Стари градински рози]

Произходът и историята за появата на Moss розата е все още е загадка. Една от най-красивите от този вид рози е "Common Moss", която е ясно свързана с Rosa x centifolia.





Old Pink Moss (R. muscosa communis)




Mme Louis Lévêque е вероятно кръстосана с hybrid perpetual и има повторен цъфтеж

[bell]

Moss розите са изградили естествена устойчивост срещу розовите заболявания. Тази роза е известно, че расте, цъфти и процъфтява, без да има нужда от пръскане или използването на търговски тор. Това й качество я прави специална и привлекателна за розовите ентусиасти. Днес Moss розите определено имат място в органичната градина. Те са изключително устойчиви, дългогодишени, лесени за разрастване, толерантен към липса на грижа, което ги превръща в перфектната роза.

Всички стари Moss рози имат възхитителния аромат на Centifolia или Cabbage Roses. Те имат храстови навици, правейки силни, изящни храсти, някои разновидности над метър и половина или повече на височина, ако са оставени да растат естествено. Най-общо казано, Moss Rose е сезонно цвете, най-добро в началото на лятото, но някои видове ще се повторят и през есента.


Искряща Salet роза, създадена от Lacharme през 1854





Това, с което описват тази роза е нейната сила и бързо формиращия се голям храст с височина 1,5 метра. Тя не боледува и няма обичайните недостатъци на много рози, както и липсата на оголване в основата. Цъфти добре и в основата. Стъблото на цветята е покрито с фина кафява пяна с мирис на смола.

[calico]

Тази я искаааамммм

[Asarina]

Тази я искаааамммм

Има я при Холандеца
Има 12 сорта мос рози

[bell]

И аз

Продължавам....

Размерите на Moss розите варират от джуджета като "Little Gem" или "Alfred de Dalmas" до високи пирални рози като "William Lobb".

Little Gem - цъфти на вълни през сезона, много ароматна. Може да се отглежда и в контейнери.

вижте каква бодлива шипка прави
http://www.helpmefind.com/rose/l.php?l=21.216226" onclick="window.open(this.href);return false;



William Lobb над 2 метра, еднократна и защо си мисля, че я има форумно и беше поръчвана или само сме си говорили



Повечето Moss рози са отглеждани през 19-ти век, главно във Франция. Уилям Павел, автор на The Rose Garden (1848), споменава в първото си издание за 84 различни Moss рози. В момента казват, че в Europa-Rosarium Sangerhausen все още се отглеждат 130 различни рози Moss, така че за щастие вече има повече от споменатите 84 Moss рози. Цветовете на розите Moss варират от бяло (само няколко) до тъмно лилаво и различни нюанси на розово и червено. Ароматът на Centifolia, съчетан със смолистия аромат на мъха му дава допълнително измерение. Често листата са бронзирани, особено при по-тъмните цветове. Клоните са гъсто покрити с костеливи шипове, които преминават в мъх по стъблата на цветята.

Henri Martin, зимоустойчива и толерираща горещини

[calico]

Аз имам една, ама е още миньонче и не е от старинните, не се сещам коя беше. Милейди ми я подари, ще погледна коя е

[bell]

Погледни я коя е, Калико и кажи

Waldtraut Nielsen



Alfred de Dalmas e eдна от най-надеждните от повторението цъфтящи мъхове от 1855, сравними и с "Salet" по честотата на цъфтеж. Някои източници казват, че тя може да бъде свързана с вариант на Autumn Damask, Quatre Saisons Blanc Mosseau

[Krasiyana]

Благодаря, Бел, за интересната тема!!!

[gospodinov]

Поздравления bell, много интересна тема.

[Daniela Pargu]

май и аз ще си намеря"моята си"роза
Бел,благодаря за инфото!
Страхотни са тези косматки...