Хибридизация и селекция на рози

Публикувай отговор
Аватар
botan
Наркоман
Мнения: 10730
Регистриран на: Ное 23, '09, 22:06
Местоположение: София, умерен източнобалконски климат с високи годишни амплитуди
Дал благодарност: 206 пъти
Получил благодарност: 374 пъти
Обратна връзка:

Хибридизация и селекция на рози

Мнение от botan »

Малко предистория:
Аз съм пълен лаик относно розите. Исках две, едната се оказа супер скъпа, а другата се оказа невъзможна за докопване... с моя невероятен късмет на начинаещият. Скъпотата се преглъща, няма само вие да сте луди я, но основният проблем дойде от това, че невъзможната няма европейски еквивалент, което силно смути ярко отпечатаната картинка на това как си представям да изглежда балкона ми (единственото място където реално бих могъл с много усилия да отгледам роза). Тази случка разтрои сънят ми, няколко вечери се опитвах да си легна рано и да заспя, но уви все се въртях и в крайна сметка ставах да чета за розите до малките часове. Единствения вариант, който видях бе да си селектирам аз растение, такова каквото си го представям или поне максимално доближаващо се. Изключително тъпа идея предвид мизерните условия, които мога да предложа, но както казах няма само вие да сте луди. :nod:
В тази тема ще се опитам да представя най-основното от теорията, като с това силно се надявам да разпаля вашият интерес, защото точно вие с градини с по 1000 рози имате най-голям потенциал за създаване на невероятни нови рози, а и нямам търпение да споделите практика.

Няколко думи относно заглавието:
На английски има една много хубава думичка брийдинг (breeding), в която се включва и хибридизацията, и селекцията, и всички допълнителни стъпки между двете, но понеже не се сещам за български вариант ги оставям така разделени.
Хибридизация (кръстосано опрашване). Адски сложно и нАучно звучи, ама туй нещо и мухите го правят ей тъй автоматично. ;) Това представлява пренасянето на полен (мъжкото) върху близалцето (приемните места на женското). Според това къде се намират мъжкото и женското се различават няколко вида: междуродова, междувидова, вътревидова.
Междуродовата хибридизация. Името й е доста описателно, представлява процеса при който полен от растение от един род попадне върху приемните части на женското от друг род и обратното, но за такова явление до сега не съм чувал при розите та ще го оставим настрани.
Междувидова хибридизация. Същата работа като горното, но между видове от един и същи род, който в случая е Rosa. В дивото това явление е много често срещано в рода и е причина за много полиморфизми. При селекцията на рози се използва най-често модификация на този вид хибридизация, където вместо два различни вида се използват сорт и вид или два различни сорта.
Вътревидова хибридизация. Вече слизаме още по-надолу, сега става дума за 2 различни цвята от едно и също растение или два различни цвята от 2 растения, които обаче са от един и същи вид или сорт. Това е основният начин на размножаване на дивите видове рози. При селекцията пак може да се използва тъй като хибридните сортове ще се разпаднат и може да се получи отново нещо интересно. Същият резултат би се получил и при попадане на полен върху близалцето от един и същи цвят, но тогава става дума за самоопрашване, а не за кръстосано опрашване.
Това беше лесната част, селекцията е много по-трудната и времеема част. За нея трябва много познание, място и търпение. Трябва да се подберат правилно родителите, а след това и дъщерните растения излезли от тях, като основното, за което би трябвало да се съблюдава е резистенстността към болести, а след това чак и другите характеристики.

Анатомия на цвета:
За щастие розите са еднодомни растения, което значи че и мъжките и женските части се намират на едно растение, а в този случай даже сме и още по-улеснени тъй като се намират близо едно до друго в границите на един цвят. В редки случаи и то само при сортовете цветовете могат да бъдат само женски, когато всички тичинки са се видоизменили във венчелистчета. При розите тази мутация определя броя на венчелистчетата и понеже тичинките са изключително много могат да се получат рози с различна степен на гъстота на венчелистчетата. В още по-редки случаи особено при процеса на селекция може да попаднем на мъжки или безполови цветове, където близалцата са се видоизменили в листчета, а това дали ще са мъжки или безполови зависи от степента на видоизменяне на тичинките. Чудесен пример илюстриращ тази мутация е Rosa 'Viridiflora', при която всички цветни части са видоизменени в обикновени листа или са силно деформирани. Като цяло не е особено желана мутация, мисля че виждате защо. :mrgreen:

Изображение
Друг пример за безполов цвят от семенаците на Paul Barden
Изображение

Цветът сам по себе си представлява една силно видоизмена и специализирана клонка, която служи за половото размножаване на растенията. Той е съставен от два типа части. Полови и безполови.
Безполовите части са чашелистчетата (англ. sepal) и венчелистчетата (англ. petal). Чашелистчетата представляват видоизменени листенца, обикновено със зелена багра и 5 на брой, които обгръщат и предпазват пъпката докато е все още млада. Това е тяхната основна фунция и за това някои дори са въоражени с епидермални израстъци. Велчелистчетата също представляват видоизменени листенца, но те са обагрени с атрактивна багра и служат от една страна за привличане на опрашители а от друга предпазват половите органи в процеса на тяхното развитие. Чак когато те са напълно узрели или близо до тази повратна точка венчелистчетата се отварят и разперват.
Половите части са тичинките (мъжките, англ. stamen, син. прашник) и плодника (женските, англ. pistil). Тичинките са съставени от тичинкова дръжка (англ. filament), която от една страна се захваща за клонката, а от другата дръжи прашниковата торбичка (англ. anther), която когато прашецът (поленът) узрее се разпуква и така го освобождава. Поленът представлява малки капсулки съдържащи мъжките полови клетки. Тези капсулки са с изклщчително здрава обвивка, която може да се разпука и осободи мъжките полови клетки единствено при подходящи стимули подавани от женските органи. Плодникът също е съставен от няколко различни по функция елемента: близалце (англ. stigma), стълбче (англ. style) и яйчник (англ. ovary). Близалцето представлява горната, обикновено разширена част на плодника, където при опрашване трябва да попадне полена. Когато плодника е напълно узрял и готов да приеме полен обикновено близалцето се омокря за да може по-лесно поленовите капсулки да полепнат по него и да има добра допирателна повърхност. Стълбчето представлява просто една тръбичка, която да отведе мъжките полови клетки при яйчниците, където се извършва оплождането и се формира плода. При розите плода не е шипката! Плодът на розите е сборен, съставен от многобройни орехчета. Орехчетата са тип плод, който е малък, сух, неразпуклив, едносеменен и с твърда обвивка. Т.е. това което приемате за семена всъщност е плодът, а това което си мислите че е плодът всъщност е цветното легло, което представлява силно скъсена клонка, която носи върху себе си всички изброени по-горе цветни части. В случая на розите цветното легло носи специалното название хипантий, тъй като се видоизменя, обгръща плодовете и освен че ги предпазва докато са все още млади и сочни, взима роля и в тяхното разпространение тъй като при узряването на орехчетата, хипантия се обагря в ярки топли цветове.

Изображение

Цветовете могат да бъдат разположени единично или събрани в съцветия. Съцветията представляват множество от цветчета с общи дръжки, като при розите се срещат щитовидното, щитоподобно връхно (цимозно) съцветие и метличестото. При щитовидните съцветия дръжките на цветовете излизат от различни места на общата цветна ос и са с различна дължина, като дръжките на най-долните разклонения са най- дълги и на тях са най-възрастните цветове. Цветовете се разполагат приблизително в една равнина. Цимозните съцветия се характеризират с ограничен растеж на главната съцветна ос и многобройни странични разклонения. Първият цвят е разположен на върха, а следващите в разклонения под него, поради което най-млади са най-долните цветове. При метличестите съцветия главната ос нараства дълго време, като образува странични разклонения, имащи вид на грозд или щит, чиито размер намалява към върха.

Изображение

Събиране на полен:
За жалост много от розите имат периодичност на цъфтежа, което е пречка тъй като сортовете, които сме избрали за родители може да не цъфнат по едно и също време или пък да пропуснем този момент. Ако желаем да се занимаваме по-сериозно с хибридизация или пък нямаме място за много рози, какъвто е моя случай, е хубаво да си направим една миниатюрна ген банка с полен от различни сортове. Половината от генетичният материал на бъдещата роза ще дойде от полена и при подходящи условия той може да запази своите качества до една година. Събирането на полена освен за неговото съхранение и по-нататъшно използване е много важна подготвителна стъпка при кръстосаното опрашване, защото не желаем случайно да попадне полен от същият цвят върху близалцето. Събирането е желателно да се извършва сутрин. Ще са ни нужни малки ножички, с които да отрежем поленовите дръжки или пинсети, тъй като те са достатъчно нежни, че при стискането лесно да се отделят. Ще ние нужен и съд в който да съберем поленовите торбички. Поленът от всеки сорт се събира в различен съд, който задължително трябва да се надпише веднага с името на сорта и датата, минимум до месец и година. Ако не се надпише веднага, след това шанса да се познае на коя роза принадлежи полена е нищожен, а датата ни е нужна за да знаем до кога този полен е годен. Прашниците на един и същи сорт може да се събират през интервали от време, но ако интервала превиши месец, то по-добре за новите да се използва друг съд.

Правилно събран прашец - всеки един прашник е премахнат, а близалцата са неповредени и незамърсени.
Изображение
Снимка на Texas A&M University Rose Breeding Program

Съдовете могат да бъдат книжен фишек, плик с цип, кутия от лента или хапчета, бурканчета от бебешка храна или за крем. Най-нежелателно е да се използват книжни фишеци, тъй като са леки и най-слабият бриз може лесно да обърне листа с прясно събраните прашници, сгъването при отваряне/затваряне изиксва време, внимание и да не са заети ръцете с друго, а освен това хартията диша, което в случая е лошо тъй като на практика полена има пряк достъп с условията на околната среда. Ако смятате, че ще се справите с несгодите на хартията, то задължително трябва да използвате чисто бял лист, но все пак най-добре хартия да има само докато се приберат прашниците в постоянните им съдове. Пликовете с цип са по-подходяши, не могат да се използват повторно също както хартията, пък и представяте ли си да се опитвате да го държите отворен, докато придържате цвета, внимателно подстригвате прашниците и в същото време внимавате хем да падат в плика хем да не осакатите близалцата. Еми трудна работа. :mrgreen: За да не се губи полен най-добре прашниците дирекно да се прибират в съдовете, където ще ги държим за периода. При сортовете с малко венчелистчета, прашец има бол, но при сортовете с много венчелистчета, прашеца е изключително малко и там всяка поленова капсулка е от значнение. Най-подходящите съдове са тези, които се затварят плътно и имат широко гърло за да може лесно да прибираме и вадим полена. Кутиите от хапчета за подходящи, но те обикновено имат чупка близо до гърлото, където може да се струпа полен и от където е трудно да се вземе, пък и силно се надявам да не пиете хапчета като бонбонки, че да имате толкова кутийки. Кутиите от филмови ленти нямат тази чупка, но пък в ерата на дигиталната фотография те стават все по-оскъдни. И двата типа кутийки са непрозрачни, а е хубаво да може да наблюдаваме състоянието на полена без да отваряме съда. Бебешките бурканчета са още по-добро решение от предните съдове, но пък те са обемисти и стъклото е тежко. Точно за това най-оптималният вариант би бил алуминиев буркан за крем с отворена капачка. Алуминият е лек, затварянето е плътно, гърлото е максимално голямо, може да се използва повторно и също така си имаме прозорче, от което да наблюдаваме без да притесняваме полена. Съблюдава се за количество, нежелани плесени или резки промени в цвета, който като цяло може да варира от почти бял, жълт, златисто-кафяв, ръждив, червен или дори до почти черен.

Пример за един подобен буркан на Paul Barden
Изображение

След като сме събрали прашниците в подходящият съд трябва да го оставим на сенчесто място, без течения, отворен за 24 часа, за да може те да изсъхнат и да освободят полена. Когато мине нужният прериод трябва да затворим съда и енергично да го разклатим, като така ще отделим полена от поленовите торбички. Някои сортове имат поленови торбички, които не се дават така лесно и тогава те трябва да се стрият в хаванче, за да може да се освободи максимално количество полен. Има и друг метод за събиране на полен, по-лесен, НО ще се съсипе цвета. Отрязва се от растението, почистват се безполовите части на цвета и така се оставя да изсъхне пак по горната схема, а след това с енергични почуквания с пръсти полена се изтръсква в съда. Ако оставим полена в отворен съд то той ще бъде годен два, максимум 3 дена, ако го затворим плътно и го приберем в хладилник би издържал 2 седмици, а ако го замразим във фризер то той би издържал цяла година. При замразяването влагата е изключително голям враг, за това освен че трябва добре да затворим "поленовите" съдове, то тях трябва да приберем в друга кутия подходяща за фирзер, в която да има силикагел или гранули от котешка тоалетна, които ще издърпат излишната влага.
Най-интересното умишлено оставих за края на тази част, да не избягате с ужас преди това :twisted: , така че трябва да направим една малка ретроспекция. Преди всичко трябва да изберем подходящ цвят от храста, от които да съберем полена. Това е изключително важна стъпка. Задължително полена трябва се събере от свежи прашникови торбички, което значи че не трябва да са разпукани, а в същото време полена в тях трябва добре да е узрял. Ако са разпукани то това значи че сме закъснели, прашеца може да е замърсен с друг от някое насекомо и/или да е попаднал върху близалцата на същият цвят, а дори и все още да не е, то при опит да изрежем прашниците той ще се посипе. Ако подраним тогава полена няма да бъде годен. Подходящите цветове са с разперени чашелистчета, а венчелистчетата трябва да са още в пъпка, която обаче да бъде на ръба на разпукване. Ако се събира/чисти полен от роза, коят ще бъде майка и сорта е с под 10 венчелистчета на цвят то върху цвета трябва да останат минимум 5 за това се постарайте да не ги късате, а да ги развиете от пъпката. Знам, че много хора се отнасят с растенията като с предмети, но те имат съвсем ясна представа за случващото се около тях и премахването на всички венчелистчета би изпратило погрешен сигнал на растението. Успеваемост пак може да има, но е по-добре да оставим цвета сам да си отрони венчето. Когато събираме прашец от кичести цветове, трябва да оставим външните венчелистчета да се отворят и да останат в центъра 5-10 на пъпка, които може спокойно да премахнем.

Тичинки подходящи за събиране:
Изображение

Опрашване:
Опитите за опрашване трябва да започнат още с първите вълни от цветове през пролетта от една страна защото плодчетата зреят бавно, а от друга за да имаме достатъчно време да повторим кръстоска, която много желаем, а не се е получила, като може да използваме същите и/или подобни сортове за нея. Според това какво и от кого могат да се разграничат два варианта за опрашване. Всеки от тях носи своят чар и всеки от тях се използва. Най-лекият начин за опрашване е натуралното. При него оставяме природата сама да си свърши работата. Семената образувани по този начин са най-често от самоопрашване на цвета и сравнително рядко от кръстосано опрашване. Знаем единствено майчиното растение, а когато семенаците разцъфтят би било възможно да се предположи дали са се получили благодарение на самоопрашване или кръстосано опрашване, но до там. Този метод няма да ви донесе наблюдения и практика относно самото опрашване, но пък може да ви насочи кои сортове да използвате, за да имате по-голям шанс в началото на своите опити. Така образуваните шипки показват, че съответният сорт има много витални полови части. Благодарение на незначителното внимание, което сме му отделили, човек е минимално обвързан със семената, което ги прави много подходящи за експериментатори и начинаещи. Вториат вариант е изкуственото опрашване, при който вече действаме насочено. Може да бъде отново самоопрашване или кръстосано опрашване. Самоопрашването е по-лесното от двете. Основно се използва за извличане на рецесивни черти. За да сме 100% сигурни, че ще извършим самоопрашване, преди цвета да разцъфне напълно му се слага хартиен плик за да го предпазим от всякакви хвъркащи насекоми. Някои сортове заради специфичният си брой или форма на венчелистчетата дори когато са напълно разцъфнали не показват своите полови части. В такъв случай трябва да премахнем най-вътрешните венчелистчета, които ги скриват. Когато цвета разцъфне обикновено и прашеца е зрял и свободен и близалцата са готови, за това е достатъчно просто да минем с пръст или четка по тях. Така опрашеният цвят се етикетира и се надписва с молив датата и сортовото име х self (от англ. себе си). Изкуственото кръстосано опрашване изисква малко повече наблюдения, опит и търпение.
Няколко дена преди да започнем с кръстосаното опрашване трябва да съберем прашници и да ги приберем в хладилник за да имаме пресен полен следващите 2 седмици винаги под ръка. При възможност е по-добре е да се използва прясно събран, независимо колко запаси от него има останали във фризера. Темперирането е задължително ако ще се използва фризерен полен. Въпреки че хладилника само охлажда и хладилният е добре да се остави поне 10-тина минути на стайна температура преди да се използва. Докато полена се темперира, трябва да изберем и подготвим правилно цвета, който ще носи семената. Това става по същият начин както при събирането на прашниците - сутрин, избира се пъпка пред разпукване, махат се тичинките, ако цвета е кичест може да се махнат и голяма част от венчелистчетата за да не пречат, но е хубаво да останат поне 5. Не трябва да махаме чашелистчетата или да държим цвета продължително време за "врата" защото това може да полияе отрицателно на образуването на шипката. Също както тичинките и плодниците в този момент все още не са напълно узрели. Това ще стане следващите 2 до 24 часа и тогава върху близалцата ще се образува прозрачна лепкава течност. Нанасянето на полена не изисква близалцата да са зрели, той ще полепне по тях дори и без лепкавата течност. Нанася се обилно количесто, като това може да стане с клечка за уши, четка за рисуване, чистачка за лули или пръст. Клечките за уши са достъпни, след използване могат дирекнто да се изхвърлят, но памуковите влакна не са прави и лесно могат да се оплетат около близалцата. Четките за рисуване и чистачките за лули са с прав косъм, което им позволява да достигнат и до най-изкривените близалца, но полена много лесно се набива в косъма и трудно се почиства. Ако искаме да използваме тези четки за опрашване с полен от друг сорт то задължително трябва да се измият хубаво с алкохол и да се оставят да изсъхнат. Пръстите с голяма ефективност може просто да се избършат в плат, но е добре и те да се измият при смяна на полена. Нанасянето може да се извърши няколко поредни дни. Веднага след опрашване около цвета се поставя неомокряем етикет надписан с молив. На етикета се пише датата на опрашването и името на майката х името на бащата, като това може да се замени с код, ако етикета не позволява писането на фермани. Датата на опрашването е важна, защото някои шипки не променят цвета си, въпреки че плодовете в тях са готови за събиране. Макар и майката за момента да е ясна, то тази информация е важна при събирането на шипките. Колкото повече се напише върху етикета толкова по-добре - ако случайно нещо се изтрие така винаги ще има следа, която да ни насочи какво е било. След като сме опрашили и етикетирали нашите цветове, трябва да ги предпазим от жарки слънчеви лъчи, вода, насекоми и компулсивни чистачи :twisted: . Това става като се сложи плик върху тях. Налоновите пликове не са особено удачно решение, но ако не разполагаме с други то задължително трябва да бъдат обилно надупчени, защото иначе би се образувал конденз, който ще понижи ефективността на полена. Хартиените пликове са за предпочитане, а ако имате и такива с прозорец би било още по-добре, защото ще може лесно да наблюдавате какво се случва в него. След време венчелистчетата ще окапят или изсъхнат и тогава се отстраняват.

Зреене и събиране на семената:
Зреенето на семената е едно от дългите изчаквания по пътя към новите сортове рози. То отнема около 3-4 месеца, но зависи повече от осветеността, от колкото на времето. Колкото повече слънце види растението, толкова по-бързо и плодчетата ще узреят. С времето при някои сортове чашелистчетата може да изсъхнат и да се отделят от шипката, което е съвсем естествен процес и не трябва да ви притеснява. Когато момента настъпи шипките се оцветяват в жълто, оранжево или червено, въпреки че някои съвсем упорито си остават зелени. Зреенето на шипката не отговаря винаги на узряването на семената и тази асинхронност се обяснява с това, че шипката не е част от плода. Дори и плодовете да не са напълно узрели физиологията им е такава, че това би било единствено в наш плюс. Зорко трябва да наблюдаваме нашите шипки, защото при тяхното узряване дръжката им пожълтява, а мястото което ги свързва към основното стъбло може да отмре и така да паднат. Ако по някаква причина отделим шипката по-рано от колкото е трябвало и тя е с достатъчно дълга дръжка може да я оставим вкъщи във вода на най-слънчевото място, за да си дозреят семената в нея. Шипките се събират преди да са се скашкали и преди първите слани.

Периодът на изчакване е голям и провал дебне от всякъде. Шипките могат да опадат още млади ако се изкушим и наторим храста или ако не сме подбрали правилно родителите. Правилният подбор в случая не е по силите ни, защото става въпрос за брой хромозоми. Въпреки че за някои сортове има информация тя е доста оскъдна и се налага да се целим в тъмното.
С наливането на цвета у шипките те стават все по-набиващи се на око и апетитни за дивата фауна. За да ги предпазим трябва да увием фолио около тях, което няма да откаже напълно гризачите и птиците, но в повечето случаи ги обезкуражава достатъчно. Тъмнината не пречи на зреенето на плодовете, но ако фолиото е увито плътно то може да се получи конденз и шипката да загние. Подходящ вариант е фолиото да се увие под формата на хартиен коледен фенер —> ۝. По време шипковото развитие може да видите различни аномалии - те може да се спукат и разтворят или да образуват екзогенни семена (т.е. отвън). И в двата варианта плодовете биват изложени на външните условия докато са все още млади и нежни за това те или пресъхват или да биват изгорени от слънцето. Въпреки това не премахвайте шипките защото има възможност да се образуват и читави семена. Едно от най-лошите неща, което може да се случи на вашата шипка е да попадне вода вътре в нея. Тогава плодовете изгниват и стават кафяви. Това се разбира чак след като сме я изчакали да узрее и сме я отворили с надежда да изкараме семена от нея. :eeeh:

Изображение


СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...
Специализирани Фейсбук групи:
Скъпоценни орхидеи България
Мъховете в България
Аватар
calico
Наркоман I ранг
Мнения: 24721
Регистриран на: Дек 2, '09, 15:41

Re: Хибридизация и селекция на рози

Мнение от calico »

ама ако знаеш само как ти се радвам :tzeluvka:
........................
-Вы кто?
-Добрая фея
-А почему с топором?
-Настроение что-то не очень...
марианна
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1861
Регистриран на: Юни 6, '13, 10:07
Местоположение: Самоков

Re: Хибридизация и селекция на рози

Мнение от марианна »

Ботане ,няколко дни съм си в къщи и бях шашната,като те видях в розените теми :nod:
Голями терзания имаш момче
Обаче съм сигурна ,че ще успееш да сътвориш най хубавата роза за теб,а защо не и за нас :stiskam:
Аватар
renimoss
Баш кафе майстор
Мнения: 2050
Регистриран на: Май 27, '13, 17:26
Местоположение: София

Re: Хибридизация и селекция на рози

Мнение от renimoss »

Личи си научния систематичен подход :shandshake: :nod:
Аватар
evelin_pas
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1815
Регистриран на: Сеп 18, '14, 13:10

Re: Хибридизация и селекция на рози

Мнение от evelin_pas »

И аз, като един виден инженер ;) , да препоръчам една розичка
http://www.rosebook.ru/roses/floribunda ... de-monaco/
Като обаче идеята ми е по-скоро да се абонирам за темата и да следя как ще се случи чудото на тоз балкон :mrgreen:
sofy
Баш кафе майстор
Мнения: 2060
Регистриран на: Юли 6, '12, 08:08
Местоположение: София
Дал благодарност: 23 пъти
Получил благодарност: 26 пъти

Re: Хибридизация и селекция на рози

Мнение от sofy »

Натали-Я написа:
botan написа:...Вътревидова хибридизация...
Анатомия на цвета:
Мили botan!
Моят професор по теоретична механика и съпротивление на материалите ни учеше-"Никога не вдигайте гайка с кран". Та затова, позволи ми да ти посъветвам да си поръчаш за твоя балкон рози-патио. Ще получиш още през есента това, което смяташ да селекционираш дълги и трудни години.
http://www.rosebook.ru/roses/patio/biedermeier/" onclick="window.open(this.href);return false;
http://www.rosebook.ru/roses/patio/heidi-klum-rose/" onclick="window.open(this.href);return false;
http://www.rosebook.ru/roses/tea-hybrid/cappucino/" onclick="window.open(this.href);return false;
:dovolen: Натали-Я,това е все едно да ти кажат в началото на криминалето"Убиецът е онзи с жълтите обувки" :angel2:
Давай,Ботане,мечтателите го движат този свят !
Аватар
botan
Наркоман
Мнения: 10730
Регистриран на: Ное 23, '09, 22:06
Местоположение: София, умерен източнобалконски климат с високи годишни амплитуди
Дал благодарност: 206 пъти
Получил благодарност: 374 пъти
Обратна връзка:

Re: Хибридизация и селекция на рози

Мнение от botan »

Благодаря за предложенията, но както вече споменах това, което искам го няма. Тези розички от линковете не са лоши, но са много много далече от моята цел, която при всички положения не е да открия топлата вода просто селектирайки патио роза. ;)
Темата не е довършена. Всъщност не е дори близо до своя край, така че периодично очаквайте нова и нова информация в първият пост. :nod:
Специализирани Фейсбук групи:
Скъпоценни орхидеи България
Мъховете в България
Аватар
calico
Наркоман I ранг
Мнения: 24721
Регистриран на: Дек 2, '09, 15:41

Re: Хибридизация и селекция на рози

Мнение от calico »

"Когато се разпадат въздушните замъци, сърцето се превръща в пепел" Омар Хаям
чак пък такива драми :lol:
какво като е Омар Хаям, доста глупаво изказване.
ако се е взел човек много насериозно, всичко може да го превърне в пепел. Истината най-вече успява да направи това. :nod:

Ботане, извинявай за разводняването ,спирам. и чакам продължението :daaa:
........................
-Вы кто?
-Добрая фея
-А почему с топором?
-Настроение что-то не очень...
Аватар
botan
Наркоман
Мнения: 10730
Регистриран на: Ное 23, '09, 22:06
Местоположение: София, умерен източнобалконски климат с високи годишни амплитуди
Дал благодарност: 206 пъти
Получил благодарност: 374 пъти
Обратна връзка:

Re: Хибридизация и селекция на рози

Мнение от botan »

Аз може и да не съм розов гуру, но съм здраво стъпил на земята. ;)
Специализирани Фейсбук групи:
Скъпоценни орхидеи България
Мъховете в България
Роза1924
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1833
Регистриран на: Сеп 24, '10, 17:55

Re: Хибридизация и селекция на рози

Мнение от Роза1924 »

Тази тема ме занимава от доста време, но нямам необходимите познания. Затова залепвам за лекциите и ще се просвещавам - казват никога не е късно :D
botan -e, благодаря за интересната първа част, очаквам с нетърпение продължението . Представяш нещата много достъпно и интригуващо - замисли се за преподавателска кариера :daaa:
Иииииии ??????????
Публикувай отговор

Обратно към “Рози”