Страница 2 от 4

Re: МАРОКО - докосване до една мечта.

Публикувано на: Май 31, '18, 22:41
от scleri
Част 6. Маракеш.

„ Ако искате да опознаете Мароко, но имате само един ден, прекарайте го в Маракеш. „ Тази мъдра мисъл не е моя, а на Уинстън Чърчил.

Маракеш е третия по големина град в Мароко, трети е и по икономически потенциал, но е първи в едно. Той е най-автентичния от всички големи марокански градове. На места в града имате усещането че времето е спряло преди векове.
Основан от берберите през единайсти век. Разположен в полите на величествените Атласки планини той предлагал на своите жители всичко от което имат нужда. Богата почва, и изобилие от вода идваща от склоновете на планината. За това напълно оправдава името си което в превод от берберски означава „Земя на боговете“.
Води се спор дали медината / стария град / на Маракеш, или тази на Фес е най-голямата в Мароко. Аз лично не мога да бъда арбитър защото във Фес не съм ходил. Така че коя е по-голяма не мога да кажа, но мога да ви уверя че медината в Маракеш си е един съвсем друг, самостоятелен свят който има много малко общо с нашия. Влизайки в нея първото което ви идва на ум е думичката „ Хаос“. След нея екзотика, красота, лукс, нечовешка мизерия, килими, кожи, магарета, пешеходци, мотопеди, грънци, вълшебни лампи, непознати билки лекуващи и най-страшните болести, човешки страсти, и още хиляди неща омесени в една здраво споена амалгама.
Но аз малко избързах.
Въпреки късното пристигане сутринта се събуждаме като добре отпочинали и нетърпеливи откриватели. Слизаме в ресторанта за закуска. В стремежа си всичко да е максимално удобно за туристите мароканските ни домакини са направили така че е се е загубило мароканското. Закуската богата и вкусна си е типично европейска. По нищо не можеш да усетиш че закусваш в Мароко. Ако обичате омлет на закуска отскочете до хотел Рауаби в Маракеш. Ей тоя приятел на това газово котлонче прави невероятно вкусни омлети.

Изображение


Както повечето хора знаят Казабланка на испански означава бяла къща. За това в Казабланка всички сгради са бели. В Маракеш всички сгради са керемидено розови. Така ще ви каже екскурзовода. Аз лично не съм виждал розови керемиди, и не мога да приема такова определение. Според мен по-близко до реалността е опушено червеникаво розово / някои го наричат пепел от рози / Най – точно обаче ще е ако наречем този цвят маракешко розово. В този цвят са както къщите в старата медина така и новото строителство.
Тръгваме на обиколка. По пътя си минаваме покрай на-луксозния, и най-скъп хотел не само в Маракеш, и Мароко, а дори в цяла Африка. Това е хотел „ Мамуния „. В него отсядат най-специалните гости на Маракеш. Е може би не най-специалните защото тези с кралско потекло отсядат в кралската резиденция, но в хотел Мамуния е отсядал Джорд Буш, Уинстън Чърчил, и други известни хора от техния ранг.
Хотел Мамуния.

Изображение


Ние спираме точно до хотела.

Изображение


От другата страна на булеварда е нашата първа цел за деня – Джамията Кутубия. Тя е един от символите на Маракеш. Нещо като Айфеловата кула за Париж. Високото 69 метра минаре на джамията се вижда от всяка точка на стария град, и е отличен ориентир за всички туристи.

Изображение


Кутубия в превод от арабски означава книжнина. Името си джамията дължи на многото сергии, около нея, на които са се продавали книги в древността.
Минарето на джамията както споменах вече е високо почти седемдесет , и широко малко под тринайсет метра. Условието което Абу ел Мумин, владетеля по чието време е започната джамията , поставил било минарето да е толкова широко че имамът да може да излиза до върха му на кон. Резултата бил толкова добър че по късно минарето на Кутубия е послужило като модел при строителството на кулата / незавършеното минаре / Хасан втори в Рабат, севилската Хиралда, и дори на съвременната джамия Хасан втори в Казабланка.
Влизаме в градините около джамията. В самата джамия входа за не мюсулмани е забранен.

Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение



Интересна подробност. Джамията било почти готова когато бдителен човек забелязал че мястото от което имама ще води молитвите и ще чете проповеди на правоверните не е обърнато точно към Мека. Сега не се знае колко точно е било разминаването но новият владетел Якуб ал Мансур наредил джамията да се събори и да се построи наново. Казват че за грешката си архитекта на джамията заплатил с главата си. Като знаете обаче че в ония години човешката глава не струвала много според мен той се е разминал с малко.

Колоните които виждате са остатъците от основите на първата джамия.

Изображение


И още една любопитна подробност свързана с джамията. Всички минарета / в тази част на света / завършват с три сфери които по някакъв, ясен за хората запознати с исляма, начин спомагат за свързавенето на хората с Бога. На върха на минарето на джамията Кутубия има четири сфери.


Изображение


За да плати за извършен от нея грях съпругата на Якуб Мансур дарила всичките си златни украшения на джамията. Не. Греха не е този за който си мислите в момента. Просто тя не могла да устои на жаждата, и изпила чаша вода по време на рамазана, а това е време през което правоверните не трябва да ядат или да пият. С дарените украшения била изработена четвъртата допълнителна сфера. Заради тази легенда джамията е страдала нееднократно от опитите на различни разбойници да се докопат до златото на върха и. Истината е че сферите са от варакосан бронз.
Освен сферите на върха на минарето виждате още едно приспособление. На мен лично ми заприлича на бесило, и за момент си представих как там се наказвали престъпниците. На показ пред целия град. Истината се оказа доста по-прозаична. На края на това подобие на бесило е имало камбана с която се е давал знак на правоверните кога могат да ядат и пият по време на рамазана. Тъй като на тоя свят има и глухи хора за тях на същото това съоръжение се е вдигал малък флаг по който те да разберат че слънцето е залязло и могат да се нахранят.


Тия мъже със странните червени шапки на главите са водочерпци. По цял ден обикалят около джамията и дават вода на ожаднелите поклонници. В наши дни въпреки че съвестно си изпълняват задълженията те са по-скоро туристическа атракция.


Изображение


Връщаме се към автобуса. Пътя ни пресичат няколко камили. Моите съпътешественици обладани от туристическата страст снимат бясно като че ли не са виждали камила.


Изображение


Качваме се в автобуса, но скоро пак слизаме. Намираме се в началото на еврейският квартал, но не сме дошли заради него, а заради двореца „Бахия“.

Изображение


Изображение


Когато подгонени от църквата и краля евреите напуснали Испания част от тях потърсили и намерили убежище в Мароко. Местните хора от Маракеш ги посрещнали радушно, и когато везира решил да строи нов дворец те с удоволствие му отстъпили място в техния квартал.
Двореца е сравнително нов. Построен е в края на деветнайсти век за Си Муса – бивш роб, който се издига до поста камерхер на Мулай Хасан, а след това става и негов велик везир. Когато Си Муса умрял сина му Бу Ахмед заел поста камерхер, а след това станал и велик везир. По време на една „ харка „ – експедиция за събиране на данъци султан Хасан умрял. Бу Ахмед успял да запази тази новина достатъчно дълго в тайна, и успял да сложи на трона невръстния син на Хасан – Мулай абд ел Азис. Тъй като новия султан бил непълнолетен везира станал регент, и на практика поел управлението на държавата. Една от първите задачи които си поставил било да дострои и разшири оставения от баща му дворец. Тъй като това дострояване се извършило без някакъв генерален план крайния резултат бил един огромен дворец / двореца Бахия има сто и шейсет стаи / заплетен почти като лабиринт. И още една подробност. Тъй като Бу Ахмед бил прекалено дебел, и явно мързелив човек, наредил двореца да е на един етаж, и никъде да няма повече от три стъпала. Горкият Бу Ахмед обаче не могъл дълго да се радва на двореца си. Умрял от сърдечна недостатъчност в годината на завършването на строежа. Явно султан Хасан не е бил много доволен от това че на практика везира му управлява държавата защото щом научил че се е споминал наредил на своите хора да разграбят новопостроения дворец. За един ден било отнесено всичко. Мебели, килими, произведения на изкуството, събраните съкровища. Всичко. Това което хората на султана пропуснали разграбили четирите жени и двайсет и четирите наложници на Бу Ахмед. Двореца западнал, и бил на път да се превърне в руини, но французите които междувременно поели управлението на Мароко го харесали за своя резиденция. Ремонтирали го, обновили го, и посрещали в него най-високите си гости.
В момента двореца е собственост на държавата. Една част от него се използва като правителствена резиденция, една част е дадена на министерството на културата, а една част е достъпна за туристи. Ако имате късмет да сте в Маракеш когато и краля на Мароко е там няма да имате възможност да разгледате двореца защото тогава той се затваря изцяло за нуждите на краля. Защо се прави това при положение че краля си има резиденция в околностите на Маракеш никой не знае. Някои допускат че двореца има някаква сантиментална стойност за краля, и за това когато е в града той винаги се отбива в него.
И след толкова много приказки насладете се на красотата и великолепието на фините гипсови резбовани панели, сложно изписаните тавани, дърворезбите от кедрово дърво, гланцираните марокански керамични плочки – залиж, теракотените подове. Това е останало от двореца. Мебелите и всички останали дреболии както ви казах са откраднати и загубени завинаги.

Преди да влезем в двореца минаваме през красивата цветна градина която го заобикаля.


Изображение


Изображение


Изображение


Входа на самата сграда.

Изображение


Вътре сме.

Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Това е вътрешния двор на частта отделена за наложниците. Около този площад са разположени техните стаи. Според това колко е близка до Бу Ахмед наложницата се определяло и колко да е голяма стаята и.

Изображение


Двора отделен за четирите законни съпруги бил отделен и недостъпен за наложниците. Т

Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


След час прекаран сред тази красота излизаме и се насочваме към площад Джема ел фна – другата световно известна забележителност на Маракеш.

Преди да стигнем до площада обаче навлизаме в уличките на старата медина.

Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Минаваме през един от нейните сукове / пазари / Около нас е всичко онова с което започнах разказа си за Маракеш – екзотика, красота, лукс, нечовешка мизерия, килими, кожи, магарета, и т.н.

Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Мароканската ни екскурзоводка ни води в малка работилничка в която се добива прочутото Арганово масло. Това масло е течното злато на Мароко. Добива се от аргановите дървета които растат само в района на град Агадир. Използва се основно в козметиката и фармацията.


Изображение

Връщаме се отново на площада. Имаме два часа за свободно изследване на неговите, и на близкия сук, потайности. Пропуснах да ви кажа че името на площада Джема ел фна в превод означава Площад на мъртвите. Това зловещо име площада е заслужил защото на него в миналото са се изпълнявали публичните екзекуции на престъпилите закона.


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Улични артистки.

Изображение


Изображение


Тук можете да си купите буквално всичко.

Изображение


Африкански шаман продава билки и магични принадлежности.


Изображение


Фенери. Всякакви размери и форми.

Изображение


Пресни билки и подправки.

Изображение


На площада наистина можете да си купите всичко. Включително цветя.


Изображение


Сушени плодове.

Изображение


Ако сте достатъчно смел, и хигиената не е толкова важна за вас тук можете да изпиете прясно изцеден сок от какъвто плод се сетите.

Изображение


Хвърляме последен поглед на площада. В ранния следобед той е почти празен.


Изображение


Истински се оживява привечер, но ние трябва да тръгваме.


Изображение


Преди да тръгнем за Казабланка трябва да видим още една забележителност на Маракеш – световно известните градини на Мажорел.
Всичко започва през 1923 год. Тогава френският художник Жак Мажорел купува малък парцел, от хектар и половина, в близост до бананова горичка не далеч от медината на Маракеш. По-късно купува още земя и разширява градината до четири хектара. Любител градинар той постепенно събира доста добра колекция от различни цветя е други растения. Градината става толкова известна че през 1947 година той я прави достъпна за посетители. След нещастна злополука обаче Мажорел заболява. Налага му се да се прибере във Франция където умира през 1962 година. Неговото парченце от рая в Маракеш постепенно запустява. Общината има намерение да разчисти станалия апетитен парцел и да го даде за жилищно строителство. При едно свое посещение в Маракеш обаче Ив сен Лоран вижда това което е останало от градината и веднага се влюбва в местото. Успява да го купи през 1980 год. След години упорит труд градината не само възвръща предишното си великолепие но дори става още по-бляскава. Няма да ви занимавам с повече подробности. Насладете се на гледката. Може малко да съм прекалил с кактусите, но както знаете те са ми болест.

Това в дъното на снимката е опашката пред входа на известните градини.

Изображение


А това е самата градина.

Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение

За довиждане. Една снимка от новата част на Маракеш. Новото строителство е свободно да е във всякаква форма и размери, но цвета трябва е запазения Мароканско розово.

Изображение


Изображение

Започва да се здрачава когато групата, уморена но препълнена с емоции и впечатления се събира отново в пълен състав. Натоварваме се в автобуса, и поемаме към Казабланка. Ще нощуваме там. До там има грубо двеста километра което означава два часа път. Минаваме ги неусетно, сладко подремвайки, но все пак хвърляйки по едно око на околния пейзаж.
Пристигаме в Казабланка още по светло. Накрая сме пред хотела. Последната ни вечер на Мароканска земя ще прекараме в хотел Ле Зенит. Един напълно по европейски изглеждащ хотел. Оказа се обаче че не съм го щракнал и не мога да ви го покажа. Не че е голяма загуба. Добре изглеждащ и от вън и от вътре хотел в европейски стил. Според мароканците с четири звезди, но по нашите стандарти по-скоро три. Все пак прилично чист хотел с любезен персонал и вкусна кухня.

Re: МАРОКО - докосване до една мечта.

Публикувано на: Юни 1, '18, 08:56
от Tanet
Ех Склери, искам да е зима, да седим пред една камина и ти да разказваш ли разказваш за пътешествията си по света...

Re: МАРОКО - докосване до една мечта.

Публикувано на: Юни 1, '18, 21:27
от scleri
Част 7. Казабланка.
Казабланка. Ех Казабланка. Това безспорно е най-популярния марокански град. От десет случайни хора които спрете на улицата девет ще знаят къде се намира. Това обаче е и най-разочароващия марокански град, и причината не е в града, а в нагласата с която хората тръгват към него. Когато кажете Казабланка всеки се сеща за едноименният американски филм. Следващите асоциации са филм – любов, приключения, морски бряг, целувка, романтика.
Е да в реалната Казабланка има от всичко, но точно романтиката е най-малко.
Казабланка е най-големият марокански град. В него живеят грубо четири и половина милиона жители. Като казвам грубо имайте в предвид че приближението е плюс минус половин милион, а може и повече. Причината е в това че някой причисляват към Казабланка и съседните градчета сателити, други ги броят за отделни градове. Положението в самия град също не е съвсем ясно / както във всички марокански градове между впрочем / В медината живеят неясно колко на брой хора които по документи не съществуват. При раждането си те не са записани в никакви регистри защото родителите им са крайно бедни и неграмотни. Трябва да признаем че Мароко има много силна социална политика. Бюрокрацията обаче е чудовищна и малцина са тези които успяват да съберат всички нужни документи. Тези които успеят могат да живеят сравнително добре до края на живота си. За съжаление те са малцина. Останалите водят всекидневна борба за оцеляване. Говоря за неграмотните, и без професия хора които обитават старите квартали на мароканските градове.
Да се върнем обаче на Казабланка. Най-голям град в Мароко и в десятката на най-големите градове в Африка, Казабланка е икономическото сърце на Мароко. Няма сектор в промишлеността за който да се сетите и той да не е представен в Казабланка. Машиностроене, електроника, автомобилостроене, химическа промишленост, Не на последно място търговия. Пристанището на Казабланка е най-голямото и най-важното за Мароко. Международното и летище също. Казабланка дава повече от половината брутен вътрешен продукт на Мароко. Съвременният град се е разпрострял по крайбрежието и с неохота навлиза към вътрешността. Казабланка е дълъг петдесет, шейсет километра, и само десетина , петнайсет широк.

И Казабланка си има Технопарк.

Изображение

В удобния залив в който е разположена Казабланка са открити доказателства за човешки поселения още от пети, шести век. Това са малки разпръснати берберски селца. По-късно на самия бряг се обособява малко независимо кралство наречено Анфа. / Днес това име носи един от най-богатите квартали на Казабланка /. По късно това кралство е завладяно от маврите. В началото на петнайсти век Анфа отново става независима, но се сдобива с много лоша слава. Тя става убежище на множество пирати които тормозят търговските кораби плаващи около Африка на път за Индия. На португалците този тормоз им идва до гушата и някъде към средата на петнайсти век те идват със силен военен флот и просто опустошават Анфа. Мястото обаче им харесва, и в началото на шестнайсти век те основават нов град който наричат Каза Бранка. Района обаче е сеизмичен и само век по-късно опустошително земетресение срива града до основи. Португалците го изоставят убедени че това е прокълнато място. На тяхно място идва мароканския султан Сиди Мохамед който възстановява града. Интересното е че той запазва старото име – Каза бранка, но в същия момент го нарича и Дар ел Бейда, което в превод означава същото – бяла къща. Така града се сдобива с две имена които са валидни и днес.
През Втората световна война в града е проведена историческата конференция от Казабланка. По това време градът е и своеобразен център на шпионажа. Това със шпионажа винаги е била любопитна, пикантна тема, грабващата вниманието на хората, прекрасно пресъздадена в култовия филм „Казабланка „ с Хъмфри Богард, и Ингрид Бергман. Този филм всъщност прави Казабланка световно популярна мечтана дестинация за всички влюбени. Всяка млада девойка, а сега вероятно и всеки младеж, мечтае за онази незабравима целувка на фона на океанския прибой. Много хора идват в Казабланка водени от желанието си на място да видят познати от филма места. Те обаче остават разочаровани защото филма е сниман изцяло в студията на Уорнър Брадърс в Холивуд. В Мароко няма сниман дори един кадър от филма. Все пак запалените фенове на филма има какво да видят в Казабланка. Това е станалото световно известно "Rick's cafe". Кати Кригер, бивш американски дипломат до толкова се влюбва в Мароко че решава да остане там след като мандата и изтича. И тя като другите фенове на филма е обикаляла из Казабланка в търсене на любими от филма места докато един ден случайно попада в старо запуснато кафене обявено за продажба. Тя веднага усеща че в кафенето витае духа на филма, и го купува без колебание. Следва дълъг ремонт след който кафето се превръща в абсолютно копие на култовото кафене от филма. Кати Кригер успява да се сдобие с много автентични артефакти, декори от филма. Така например пианото в нейният клуб е същото на което Сам (Дули Уилсън) свири песента от филма - "Как времето минава". Кафето на Кати Кригер винаги е пълно. Местата в него се резервират месеци напред. Най-известният и клиент / поне за сега / е Том Ханкс. В кафето и се е отбивал и Джон Кери, държавен секретар на САЩ, който бил луд фен на филма. Ние на два пъти минаваме покрай това кафе, но екскурзовода ни имаше лошия навик да ни съобщава всичко в последния момент. Вместо да каже - Дами и господа след малко от ляво ще видим култовото Рикс кафе. Ние да имаме време и да погледнем, да го осмислим, и да го снимаме. Той просто се обаждаше по микрофона - Това от ляво е Рикс кафе. Докато си завъртиш главата, и автобуса вече подминал. Мяркаш нещо за част от секундата, а за снимка въобще не можеш и да си помислиш. Както и да е. Ние твърдо сме решили че ще се върнем в Мароко, така че тогава ще го снимаме, а кой знае, може и да пием кафе очаквайки всеки момент да влезе Ингрид Бергман.
Като изключим Рикс кафе, в Казабланка няма кой знае колко туристически забележителности. За три, четири часа ние успяваме да ги обиколим всичките.
Започваме разбира се обзорна обиколка на града.

Изображение


Изображение

Автобуса ни отвежда на крайбрежният булевард – казабланският Корниш / както вече ви казах всички крайбрежни булеварди в Мароко носят това име /.

Изображение


Изображение


Изображение


Автобуса спира. Слизаме. Ами какво да ви кажа. Красиво е. Хората са се постарали. Вярно все още е пусто. Рано е. Тук живота се вихри с пълна сила чак на свечеряване.

Изображение


Изображение


Изображение


Изображение



Минаваме през богаташкия квартал Анфа. Спазвайки мароканската традиция къщите са скромни отвън. Красотата и богатството си те разкриват само на прекрачилите прага им. Ние не сме поканени така че се налага да повярваме на думите на екскурзовода ни, и да се опитаме да си представим уютните им вътрешни дворове потънали в зеленина, ромолящите ручей, малките водни езерца, и други глезотии в стил „ Хиляда и една нощ „ присъщи на една богаташка арабска къща.


Изображение


Изображение


Изображение

Излизаме на Площада на обединените нации, една от забележителностите на Мароко, включен в списъка на Юнеско за световното културно наследство.


Изображение


На този площад се намира и красивата сграда на съдебната палата.

Изображение


Френското консулство също е на този централен площад.

Изображение


От другия край на площада е пощата на Казабланка

Изображение


Това което грабва окото ми са трамваите на Казабланка. Спомнете си че говорим за град в африканска държава, от така наречения трети свят, и сравнете нейните трамвай със софийските. После ми говорете кои държави са изостанали, развиващи се, и кои са част от развития Европейски съюз.

Изображение


Изображение


Още малко снимки от центъра на Казабланка.

Изображение


Изображение

Минаваме през бизнес квартала на Казабланка.

Изображение


Изображение


Изображение


Красив цветен мотив на един от булевардите на Казабланка.Какво мислите че е това високото което стърчи в лявата част на снимката ?

Изображение


Не. Не е палма. Това е пилон на който мароканския мобилен оператор си е монтирал антените. За да не загрозяват пейзажа са маскирани като палма.

Изображение



Нашата мароканска екскурзоводка ни води в един магазин за сувенири собственост на мароканското сдружение на хората на изкуството. Нещо като нашите СБХ магазини от миналото.

Изображение


Изображение


Изображение


Това е единствения магазин в който тя ни води. Много хора посетили Мароко се оплакват че местните екскурзоводи са ги водили основно по пазари и магазини, и почти не им е останало време за нищо друго. При нас беше обратното. Изправени бяхме пред реалния риск да си тръгнем от Мароко без да сме успели да купим сувенири и подаръци за всички които ни очакваха в България. Магазинчето в което ни заведе нашата водачка го препоръчвам горещо на всеки който ще има късмета да посети Казабланка. Близо е до централния площад. Лесно ще го намерите. Вярно че цените бяха твърди. Нямаше място за пазарлък, но нямаше и нужда. Цените на всичко си бяха съвсем реални, и което е по-важно по нашите възможности.
Напазарували, и успокоили най-после търговските си мераци се отправяме към най-голямата забележителност на Казабланка – джамията Хасан втори.

Изображение


Както вече споменах в сравнение с други марокански градове Казабланка е бедна на туристически забележителности. Отчитайки и признавайки този факт бившият марокански крал Хасан втори, баща на сегашния Мохамед шести, през 1980 год. точно на рождения си ден заявява че желае "градът да бъде дарен с голяма, прекрасна сграда, с която може да се гордее до края на времето". Когато в Мароко краля каже че желае нещо то непременно се случва. Независимо от това колко ще струва на обикновените мароканци. В случая строителството на най-голямата джамия в света струва грубо осемстотин милиона долара. Нужно е едно уточнение. Джамията може да е най-голяма, но не може да е по-голяма от джамията Масджид ал-Харам в Мека. Така повелява мюсулманската традиция. Така че реално тя е втората по големина. Краля обаче все пак е успял да я направи първа в едно отношение. Нейното минаре със своите двеста и десет метра е най-високо минаре, и въобще най-високата религиозна сграда в света.
Джамията е шедьовър както в архитектурно така и в технологично отношение. Краля избрал за място на джамията скалист полуостров. Това изправило френският архитект / архитекта на най-голямата джамия в Мароко е християнин / Мишел Минсо пред редица предизвикателства. Така например за да може минарето да устои едновременно на бурните океански ветрове и силните земетресения, нали не сте забравили че едно такова през средновековието сринало Казабланка до основи, се наложило да се изобрети специален, достатъчно здрав бетон. Част от джамията на практика е построена над океана, и пода на молитвената зала е направен от стъкло. Покрива на джамията е другото технологично чудо. Тежкият хиляда и сто тона покрив е подвижен и при хубаво време само за три минути се отваря напълно така че правоверните да могат да виждат едновременно океана, през стъкления под, и звездите над главите си. Океана в краката си могат да виждат само членовете на кралската фамилия защото тази част от молитвената зала е запазена за тях, но това е дребна подробност.
Кралят искал джамията да бъде открита за неговият шейсет годишен юбилей през 1989 год., но строителството се забавило. След като станало ясно че закъсняват от графика строителите минали на две смени. През деня на обекта работели хиляда и четиристотин човека, а през нощта други хиляда. Това обаче не помогнало много и джамията била открита през 1993год. Бързината на работата довела до друг проблем свързан с пониженото качество. Едва десет години след откриването си джамията вече се нуждаела от ремонт. От тогава и до днес по нея непрекъснато се прави нещо. Въпреки това тя си остава истински шедьовър на мароканското занаятчийско майсторство. При нейната украса е използван мрамор от Агадир, кедрова дървесина от средните атласки планини, гранит от Тафрауд. Петдесет и шестте изящни полилея от венецианско стъкло и белите мраморни колони са единствените вносни материали които са използвани.
Както споменах джамията е и едно малко технологично чудо. Пода, част от който е стъклен е с подово отопление, тавана е подвижен, а на върха на минарето има лазер чийто лъч нощно време сочи към Мека.
И последно. Комплексът на джамията е на площ от девет хектара. В самата джамия могат едновременно да се молят двайсет и пет хиляди правоверни, а отвън на площада още осемдесет хиляди.
Джамията Хасан втори е една от малкото джамии достъпни за не мюсулмани. Вярно този достъп е ограничен само за времето когато няма молитви. Посещението става групово с екскурзовод на английски език, и разбира се не е безплатно. Входа е дванайсет евро.

Още няколко снимки от това интересно място.


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Вижте колко са били добри мароканските майстори резбари които са участвали в украсяването на джамията.

Изображение

Време е да си тръгваме. Все още сме в Казабланка. Минаваме покрай медината. Това е джамията и. Всяка медина задължително си има джамия, полицейски участък и болница.

Изображение


Част от крепостните стени пазели медината през вековете.

Изображение


Изображение

Не се учудвайте че тези крепостни стени са толкова ниски. Дето се вика Стефка Костадинова ще ги прескочи без да се засилва. Обяснението е просто. Булеварда по който пътуваме в момента е построен на земя отвоювана от морето. В годините когато тези крепостни стени за изпълнявали своето предназначение те са се издигали достатъчно високо над крайбрежните скали на които са били построени.

Един от входовете на медината.

Изображение


Както вече знаете България еър отмениха чартъра ни от Маракеш, и се наложи да се връщаме с редовен полет от Малага. Това ни даде един допълнителен ден към екскурзията, а фирмата с която пътувахме беше любезна да ни го уплътни с една много приятна екскурзия до Михас. Щото нали знаете. Можехме тоя ден да си го прекараме и на летището в Малага споменавайки цялата женска рода на ония от авиокомпанията.
Пътуваме по магистралата обратно към Танжер. Щрак набързо една от отбивките за почивка покай магистралата.

Изображение


Влизаме отново този красив марокански град.

Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Ферибота няма да ви го показвам. Само ще спомена че този път пътуването беше доста по-спокойно. Нептун се беше смилил над уморените ни пътешественически души.

В тарифа вече сме на смрачаване. Хвърляме последн поглед към Африка, и си обещаваме един ден пак да се върнем.

Изображение


Изображение


Пред нас отново се изправя силуета на Гибралтар.

Изображение


Скоро минаваме покрай Алгесирас, помните онова градче на другия край на залива което се виждаше от Гибралтар.


Изображение


Късно вечерта пристигаме в Пуерто Банос, част от най-популярния испански курорт Марбея. Ще нощуваме в хотел със странното име Пир. Името е странно, но хотела е перфектен. Късно е. Ресторантите и баровете в хотела не работят, но не се налага да излизаме да търсим нещо за хапване. В стаите за добре дошли ни посрещат ето такива скромни менюта.

Изображение

На пръв поглед изглежда нищожно. Аз лично си мислех че мога да изям поне три такива, но се оказа че и едно ми е напълно достатъчно. Това в мъничкото шишенце беше зехтин. Да си овкуси човек салатката. Дори и за това бяха помислили хората.
Малко преди полунощ успяваме да си легнем.

Re: МАРОКО - докосване до една мечта.

Публикувано на: Юни 1, '18, 22:21
от Мария Николова
Най-сърдечни благодарности, Склери, за целия перфектен пътепис, който със същото внимание към детайлите може да се препрочете отново и отново!
И - разбира се!!! :sheart: :sheart: :sheart: - специални благодарности за 7 част!!! :sbear: :sbow: :sbear:











Авторът на музиката и текста.

Избрах си и моя сувенир от Казабланка.
Изображение
В горния десен ъгъл, долу в ляво има нещо червено. На неговия фон е моя сувенир. Стъклен пепелник в полиран дървен ... кравай. :lol:
Благодаря ти и за тази възможност - да си имам сувенир. :lol: :ieeee: :lol:

Re: МАРОКО - докосване до една мечта.

Публикувано на: Юни 2, '18, 21:56
от scleri
Зрасти Мери. Първото нещо за което се сетих , още в първите десетина, петнайсет минути след като влезнахме в Казабланка, и още пътувахме към хотела. Първото нещо което изплува в съзнанието ми беше нашият разговор за Казабланка, и за това дали човек трябва да остави една мечта да си стои мечта, или трябва да се стреми да я постигне. Вервай ми, както казваше царя - министър председател, мечтата за Казабланка си е много добре там сред мечтите. Рядко, много рядко се случва ново място което посещавам да отговаря напълно на очакванията ми. Предполагам с всички е така. Разминаването е нещо но нормално. Понякога то е с положителен знак / както беше с Тел Авив / понякога не.
При Казабланка размиването беше тотално, но не в обвивката. Разминаването беше с духа на града. От Казабланка човек очаква преди всичко романтика, малко екзотика, любов, спокойствие и релакс. А тя, Казабланка, е всичко друго но не и това. Мен ако питаш Тел Авив е много по-романтичен град от Казабланка. Какво очаквах аз. Лазурно син океан, безкрайни плажове, просторни крайбрежни алеи, паркове, заведения пълни с хора които се наслаждават на нищоправенето, спокойствие и релакс който да струи от въздуха. Казабланка също има океан, плажове и крайбрежна алея, но сбутани там в единия край. Всичко останало е преди всичко бизнес, динамика, и пак бизнес. Големи булеварди задръстени с бързащи коли, големи, вярно модерни и красиви, бизнес сгради, Казабланка се оказа голям, прекалено голям, град, икономическото сърце на Мароко. Не казвам че не заслужава да се види. Напротив. Но не е това което очакват болшинството посещаващи я туристи.

Р.р. - Имаш набито око за красивото. Всеки от нашата група отнесе по нещо от този щанд с красивите дървени кутийки, и малки фигурки. Всеки отнесе по нещо, но на снимка. Не знам точно от какво дърво бяха направени тези дреболии, но явно е някакво по - " луксозно " защото цените им бяха няколко пъти по-високи от дреболиите на щанда със сребърни изделия. Ние пазарувахме основно керамика, чинийки, чаши, вазички.

Re: МАРОКО - докосване до една мечта.

Публикувано на: Юни 2, '18, 22:48
от Мария Николова
Среброто може да се претопява и да се изработват нови и нови неща, оправдано е сребърните сувенири да са по-евтини.
Предполагам, че високата цена на тези сувенири е заради скъпата дървесина. Тя не се възобновява. Някъде в пътеписа прочетох за вложен кедър като елементи в архитектурата. Вероятно и сувенирите са изработени от кедър.
Е, стигнахме до съгласие - мечтата си е мечта. И е по-добре някои мечти да си останат само мечти.

Re: МАРОКО - докосване до една мечта.

Публикувано на: Юни 2, '18, 23:04
от scleri
Част 8. Михас.

С куфари в ръце напускаме последния хотел в това пътуване. Довечера, ако е рекъл Господ, ще спим у дома.

Изображение

Ако забелязвате под името на хотела пише - Пуерто Банос, Марбея. Пуерто Банос е , как да го нарека, пристанището, и по-луксозната част на Марбея. Когато местата за яхти на пристанището в Марбея взели да недостигат построили наблизо ново пристанище. След това около него започнали да изникват още хотели, и се появило малко кварталче което нарекли Пуерто Банос. Новото пристанище, и голяма част от хотелите около него са проектирани и построени от Хосе Банус, за това името му останало в името на комплекса който днес е синоним на лукс и разкош.
Марбея, тази перла в короната на Коста дел Сол, е с доста по-богата история. На това място маврите построяват укрепено селище още през дванайсти век. В средата на петнайсти век крал Фернандо, е не точно той, а неговите войски, прогонили арабите. Започнала християнската ера. От тогава чак до средата на двайсти век Марбея си остава едно забутано селце с по-малко от хиляда жители. Съдбата обаче взела нещата в свои ръце. Строшила автомобила на двама немски благородници, баща и син, които пътували по тези места, и те се оказали в градчето. Синът - Алфонсо де Хоенлое толкова много харесал района че купил земя, и през 1954 год открил първия хотел в Марбея - " Марбея клуб хотел ". Днес този хотел все още съществува и се счита за перлата на "Златната миля " - крайбрежния, и най-скъп квартал в Марбея. След Алфонсо и други знатни фамилии купили земя и построили къщи и имения. Курорта се разраснал. Говори че се голяма заслуга за това има и испанската мафия която харесала мястото и препрала доста пари в него. Годините били такива че властта много, много не придиряла. В по-нови дни един от големите инвеститори в района станала руската мафия. Нали разбирате това са само слухове. Нямам никакви доказателства. Това го казвай ей така за всеки случай. Факт е обаче че много мафиотски босове обичали да отсядат в Марбея / Преди, не сега. Сега вече няма мафия и мафиотски босове. Това го казвам ей така за всеки случай /. Това направило курорта много тих, спокоен, и безопасен. В наши дни Марбея е може би най-популярния, и най-реномиран испански курорт по андалуското крайбрежие. Ние имаме два часа да го разгледаме. Слизаме от автобуса на главната търговска улица на курорта. Снимки от луксозните бутици няма да ви показвам за да можете да заспите спокойно тази вечер.

Изображение


Изображение


Убедили се че нямаме работа по магазините се насочваме към крайбрежната алея. Пътят до там на практика е разкошен парк.

Изображение


Толкова му стигнали парите на човека. Построил си половин къща.

Изображение


До него по-заможен индиец вдигнал цяла къща с ресторант на първия етаж.

Изображение


Тапас на испански означава мезе. Съблазнителна реклама обяснява че в това кръчме сервират осемдесет вида мезета всяко на цена по едно евро. Е и мезето е точно една хапка, а колко струва питието което ще изпиеш с това мезе е друга тема.

Изображение

Изображение


Най - накрая излизаме на брега.

Изображение


Изображение


Времето е хубаво, но водата още е студена и плажовете са пусти.

Изображение


Пием по кафе в приятно заведение точно до кралският яхт клуб.

Изображение


Става време да си тръгваме. Събираме се в малък , но много красив парк.

Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Всички сме точни, и автобуса ни тръгва навреме. След по-малко от час спираме в Михас.

Михас е малко андалуско селце разположено в полите на планината непосредствено над Фуенхирола, друго курортно градче част от Коста дел Сол. Селцето било едно от многото села в района жителите на което си изкарвали хляба работейки в близката фабрика. Местността е планинска, тоест доста начупена, а хората били бедни за това основното транспортно средство в района била каручка с мощност една магарешка сила. В един момент все по-често в района започнали да се появяват туристи от близкия курорт които търсели прохлада в планината, а и малко развлечение. Те започнали да наемат от местните хора магаренцата им за час, два, колкото да се поразходят. Много скоро местните усетили че от този бизнес изкарват повече отколкото във фабриката, и в резултат фабриката фалирала защото останала без работници. Хората от Михас се ориентирали към туристическият бизнес. Намесила се и съдбата. Две овчарчета упорито сънували един и същи сън. Сънували че Света Богородица е затворена в една скала над селото и иска да излезе от там. В началото хората им се присмивали, но после се намерили двама трима възрастни които решили че може пък да има нещо, и разбили част от скалата. Отворила се дупка и попаднали в малка пещера. На една от стените имало скално образование което удивително приличало на Божията майка. Новината се разчула. Хората събрали пари и построили на мястото малък параклис, а цялата тази случка вдигнала в пъти туристопотока от което доволни останали всички . Сега приблизително на всеки петнайсет минути поредния автобус изсипва поредната порция туристи дошли да видят това красиво селце, а и да запалят свещичка пред Божията майка.
След този увод спирам да приказвам. Насладете се на красотата на това място.

Тук слизаме от автобуса.

Изображение


Централния площад

Изображение


Таксиметровата стоянка. Половин часова разходка струва петнайсет евро.

Изображение


Изображение


За по-капризните има и по-луксозни " лимузини " .

Изображение


Ние поемаме пеша.

Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Това малко селце си има Арена за корида.

Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Долу в ниското е Фуенхирола.

Изображение


Магаренцата са навсякъде в Михас.

Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Площада от високо.

Изображение


Ето я и скалната църквичка направила това селце особено популярно.

Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Последен поглед към морският бряг.

Изображение


Изображение


На импровизираната автогара / малък паркинг за автобуси / казваме довиждане на Михас. Изпращат ни три интересни бутилкови дървета.

Изображение


Изображение


В шест сме на аерогарата в Малага. Излитаме точно по разписание в осем. Малко след полунощ кацаме благополучно на софийското летище. В три часа, малко преди ранобудните съседи да станат за работа, ние се прибираме у дома и слагаме точка на това интересно пътуване, но не и на мечтата наречена Мароко.

Re: МАРОКО - докосване до една мечта.

Публикувано на: Юни 3, '18, 00:05
от Мария Николова
Склери, ние четящите ти благодарим за положения голям труд да ни поднесеш такава пълна информация по толкова увлекателен начин!
Без да говорим за перфектните снимки!
Дано да го заслужаваме.

Re: МАРОКО - докосване до една мечта.

Публикувано на: Юни 3, '18, 11:57
от scleri
Благодаря за хубавите думи.

Някой може би се пита защо си правя този труд / аз не бих го нарекъл труд, но... /
Много обичам да пътувам. Обичам подготовката за пътуването, обичам спомените след това. Самото пътуване го мразя. Не помня кой точно е казал тези думи. Макар че звучат като виц този който е щъкал по света знае че съдържат и голяма доза истина.

И аз понеже обичам спомените се радвам да ги споделя с вас. Ще мине месец, ще мине година, много подробности ще се забравят. Написаното обаче остава. Имам един познат който преди две години ходи в Рим, и когато стане дума не пропуска да го спомене. Отваряме негови снимки и той започва да разказва - " Това е една църква, а това е една друга църква. " За да не изпадам в неговото положение бързам да споделя впечатленията си докато още са ясни и подробни. После когато се чудя какво беше това или онова просто си отварям форума.

Re: МАРОКО - докосване до една мечта.

Публикувано на: Юни 3, '18, 14:41
от Di_Va
Склери, и аз се нареждам с благодарност в групата на твоите верни читатели! :tzvetentze:
Приятно, занимателно, познавателно! Надявам се да осъществиш много още пътувания по света и в България, и отнова да ги споделяш с нас! :sflower: