МАРОКО - докосване до една мечта.

За приключения, скитници и вечните пътешественици, които навсякъде се чувстват у дома си.

Модератор: scleri

Аватар
Виола
Наркоман
Мнения: 10389
Регистриран на: Ное 27, '09, 09:13
Местоположение: Пловдив

Re: МАРОКО - докосване до една мечта.

Мнение от Виола »

Уникално! :shock: Испанците са успели да направят една пещера толкова вълнуваща с тия светлини. Озвучаването от теб ли е?
Склери, благодаря ти за прекрасния пътепис; преживях го така, все едно и аз съм била там. Много съм впечатлена и от местата в Андалусия и от тези в Мароко, които сте посетили. За мен и двете места са непознати и ми беше много интересно. Спомените са едно от богатствата на човек. Благодаря ти, че ги сподели с нас. :tzvetentze: Пожелавам ти още много мечтани места да посетиш!
Аватар
Tanet
Кафе машина
Мнения: 4787
Регистриран на: Яну 13, '10, 11:52
Местоположение: Севлиево 5-а зона
Дал благодарност: 2 пъти
Получил благодарност: 1 път

Re: МАРОКО - докосване до една мечта.

Мнение от Tanet »

Ех Склери, умееш да приковаваш вниманието на аудиторията много си сладкодумен. Много ми се иска по същия увлекателен начин да ни разкажеш за някоя дестинация и забележителност в България. Аз нямам възможност да пътувам извън родината и твоите разкази са ми като прозорец към света.Благодаря, че споделяш.
"Истинските неща в живота, не са нещата"
[img]http://smileys.on-my-web.com/repository ... gonfly.gif[/img]

градинките на "утринния покой"
Аватар
scleri
Кафе машина
Мнения: 3883
Регистриран на: Юли 10, '10, 13:14
Дал благодарност: 43 пъти
Получил благодарност: 268 пъти

Re: МАРОКО - докосване до една мечта.

Мнение от scleri »

Виола написа: Юни 5, '18, 20:26 Уникално! :shock: Испанците са успели да направят една пещера толкова вълнуваща с тия светлини. Озвучаването от теб ли е?
Гибралталци наистина са се постарали, дори бих казал малко са се престарали. Тя, пещерата не е кой знае колко голяма, но е много красива. Освен осветление си има и озвучаване, но музиката е тиха, и надмощие вземат шумовете от движението и разговорите на посетителите. За това реших да премахна оригиналния звук, и да сложа едно музика по мое предпочитание. Парчето е на една руска група която не свири частушки, а оригинален черен мисисипски блус. Най-добрата руска блус група / по моя преценка / - Blues Cousins. Радвам се че ви харесва и на вас.

Tanet написа: Юни 6, '18, 12:33 Аз нямам възможност да пътувам извън родината и твоите разкази са ми като прозорец към света.Благодаря, че споделяш.
Надявам се причините да не са здравословни. Ако са финансови не са болка за умиране. Човек може да обиколи света и през нета, а и ден с ден не си приличат.
Аватар
scleri
Кафе машина
Мнения: 3883
Регистриран на: Юли 10, '10, 13:14
Дал благодарност: 43 пъти
Получил благодарност: 268 пъти

Re: МАРОКО - докосване до една мечта.

Мнение от scleri »

Здравейте.
Току що се прибирам. Ходихме с един приятел да пием следобедното пенсионерско кафенце. Покрай него се сетих за една дандания дето стана в неделя, а покрай нея и за една интересна случка от Мароко. И понеже сега нямам какво да правя реших да ви я разкажа.
В неделя ходих на автомобилния пазар в Димитровград. То той отдавна вече не е автомобилен, но това е друга тема. Сред десетките сергии виждам една на която някакъв, на пръв поглед интелигентен, човек продава каквото излишно е намерил в мазето си. Окото ми грабва една рекламна халба на известна марка бира с интересен дизайн. Приятеля с който се видяхме преди малко, и заради който се сетих за случката от неделя, събира такива рекламни чаши. Реших да му я купя да го изненадам. Питам за цената. Чичкото иска седем лева. Бъркам в джоба, а там една самотна петачка, и още лев и нещо на стотинки. Що не платих на бензиностанцията с картата, и аз не знам. С една дума останал съм без налични. Обяснявам на чичкото каква е ситуацията. Демек мой приятел събира такива чаши. Това е всичко което имам. Ще ми я дадеш ли за шест лева и малко стотинки отгоре. Очаквах два възможни отговора. Първия - Не става, и втория - Що пък да не зарадваме човека. Вземай я. Обаче... Чичкото скочи, възможно най гръмогласно, да ми обяснява как му било писнало от тарикати като мен. Какъв лош човек съм, и как съм искал да го прекарам, него бедния пенсионер и т.н. Половината пазар заряза всичко и се насъбра да гледа сеир. Ако си носех пищова направо щях да се гръмна. И в този момент си спомних за пазара в Маракеш. История която по-горе не съм ви я разказал защото бързах да завърша разказа си за Мароко.

Пообикаляли сме колкото ни се полага по уличките на медината. Излизаме на площада Джемаа ел фна, и водача на групата ни дава два часа за самостоятелни приключения в района. Преди това някъде там из сокаците на Сук-а / пазара / бях мернал едно магазинче за кожени изделия. Решихме с жената да се върнем да го намерим. Исках да купя един мъжки портфейл за приятел който се грижеше за домашните ни любимци докато ние се шляехме из Африка. В групата имаше две жени, приятелки, които пътуваха сами, без мъжете си. Те ни помолиха ако може да вървят с нас щото може Мароко да е сигурно и безопасно за туристите, но старата медина, както вече ви казах, си е един съвсем самостоятелен свят, и ако някой ги дръпне в някоя крива и тясна уличка пиши ги безвъзвратно загубени за майка България. Ние разбира се нямаме нищо напротив, и цялата тумба тръгваме да изследваме мединските потайности. Уличките, широки колкото да се разминат двама човека на магарета, пълни с хора. Няма как да вървим вкупом и за това аз крача напред, а на две крачки зад мен женската част. Повървяхме така пресечка, две, абе усещам че нещо не е както преди. Когато вървяхме цялата група търговците почти не ни поглеждаха. От опит знаеха че няма как човек от група да спре да пазарува щото това означава сто процента да се загуби. Сега обаче през магазинче, две, ме поздравяват. Някои дори стават прави. Канят ме учтиво да влезна в магазина им. Съвсем различно отношение. Вярно търговците в Мароко са учтиви и любезни хора. И в медината на Рабат бяха любезни, ама не чак толкова. По -късно, когато вече напазарували се тръгвахме разбрах каква била причината. Представете си гледката. Крача аз отпред важно важно, а на две крачки зад мен пристъпят три жени, и трите симпатични, а едната като плюс и доста млада. Местните ме бяха помислили за богат чужденец, мюсулманин, който е довел трите си съпруги на разходка из Маракеш, а както знаете няма търговец който да не обича богати клиенти. За това било цялото повишено внимание и любезност. Аз обаче се отклоних. Исках да ви разкажа как се отнасят мароканските търговци с клиентите си. Традиционната мъжка носия в Мароко се нарича Джелаба. Представлява широка роба с дълги ръкави и качулка, украсена отпред и по ръкавите с красива бродерия. Тези които са я обличали казват че лятото държи много прохладно, и за това почти всички дами от групата си накупиха. За лятна домашна дреха. Една такава джелаба, ако е от памук или лен, струва от три до пет евро. Влизаме в магазинче за джелаби. Изложени десетки модели с десетки разцветки. Моите придружителки започнаха да избират. Собственика свали и разгъна пред тях вероятно повече от двайсет различни джелаби. Е все нещо не достигаше, и на края нищо не харесаха. Тръгнахме си. Човека ни изпрати до вратата. Усмихнат ни пожела приятна разходка, и дано да намерим това което търсим. След това вероятно половин час е сгъвал и прибирал стоката си. Представете си ако беше оня нервак от димитровградския пазар заради който започнах разказа си. Е след като обикаляхме, обикаляхме, и видяхме че навсякъде са еднакви гузното чувство което ни беше обзело надви, и се върнахме в неговото магазинче. Надявам се да е останал доволен от нашето завръщане.
Във всички ръководства за туристи мераклии да посетят Мароко пише че на пазарите задължително трябва да се пазарите. Ако приемете исканата от търговеца цена ще го обидите. То хубаво пише, ама като си израснал, и възпитан че да се пазариш е грозно, и го правят само скъперниците и тарикатите. С една дума това с пазаренето си ми беше притеснение още от България. Да обаче в Мароко, а навярно и в целия арабски свят, пазаренето се оказа много приятна церемония. Нещо като театрална импровизация която те увлича, и доставя удоволствие, а не притеснение.
Намираме най-накрая търсеното кожено магазинче и влизаме. Посрещнати сме като че ли сме членове на кралското семейство, но с това вече сме свикнали. Избирам един портфейл от десетките изложени, и питам за цената. Търговеца, момче на половината на моите години, иска двайсет и пет евро. Аз влизам в роля, и му обяснявам че не ме е разбрал. Искам да купя само един портфейл, а не целия магазин, щото нали разбирате петдесет лева за портфейл си е направо цена като за моден магазин на Витошка. Търговеца се усмихва, започва да си хвали стоката, и сваля две евро от цената. Аз си давам вид на разочарован и правя опит да си тръгна. Той ме спира, и пита аз колко давам за този прекрасен портфейл изработен от първокачествена камилска кожа. Разглеждам портфейла като че ли за първи път виждам портфейл, и предлагам да го купя за два долара. Търговеца съчувствено ме поглежда, и предлага да ни почерпи чаша чай. Според него явно съм уморен от обикалянето из медината, не мога да разсъждавам трезво, и за това предлагам такава обидна цена. Докато ние с него обсъждаме портфейла с вниманието с което се обсъжда държавен бюджет едната от придружителките ни си харесва някаква дамска чантичка. Оставяме портфейла да отлежи, и питаме за цената на чантата. Търговеца иска осемдесет евро. Започваме пазарлък. Свалил съм цената на петдесет евро когато и другата ни придружителка решава че и тя иска същата чантичка. В магазина обаче няма. Това не е проблем. Помощника веднага изтичва някъде наблизо и след пет минути се връща със същата чантичка, но тя е друг цвят. Това е повод да сваля цената още с десет евро. Все пак ще купим две, а едната дори не е с този прекрасен цвят който има първата. Мен ако питате втората, която беше от по-светла кожа, беше по-красива, но нали трябва да свалим цената. Тъкмо сме се доближили до споразумение когато и жена ми решава че и трябва нова чанта. Харесаната от нея чантичка връща пазарлъка в изходна позиция. След половин час, изпили разкошния чай с който ни посрещнаха, и попазарили се на воля най - накрая си стискаме ръцете. Забележете. В началото за една дамска чантичка търговеца ни поиска осемдесет евро. Ние взехме три перфектно ушити дамски чанти от естествена кожа, и една много красива ученическа раничка също от естествена кожа, в предната си част украсена с ръчно тъкана / не намирам точната дума / Нещо като нашенските женски престилки. Шарено и красиво /. Всичко това го купихме за четирсет долара. И търговеца явно остана доволен от цената, а и от гостуването ни. Ще попитате какво стана с портфейла който беше повод да се отбием в това магазинче. Ами на края търговеца ми го подари, и понеже подарък не може да се подарява, аз все пак му предложих да го купя, и той прие за портфейла един долар.
Та толкоз за моята търговия в средата на медината на Маракеш. Спомних си тази история стоящ като изцъклен пред крещящия търговец от димитровградския пазар. Разни народи, разни нрави би казал някой по-филосовски настроен.
Ааа, и да не си помислите че съм голяма работа в пазарлъка. Рекорда по пазарене в нашата група взе една отракана плевенчанка която си беше купила кожени сандали за две ево, при начална цена двайсет и пет. Вярно че свидели на случката няма, и трябваше да повярваме само на нейните думи.
Аватар
katina
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1436
Регистриран на: Юни 7, '12, 18:46
Местоположение: Хасково
Дал благодарност: 64 пъти
Получил благодарност: 33 пъти

Re: МАРОКО - докосване до една мечта.

Мнение от katina »

Отново интересна и увлекателно разказана история, Склери! Дааа, чуждите (не само арабските, където и черпенето на клиента е задължително)пазари са едно, нашите съвсем друго...Минаха доста години, от как частното навлезе масово тук, но не знам още колко години трябва да минат за да се научат нашите търговци и продавачи да обслужват клиента бързо и с усмивка. Още не са разбрали, че именно клиента е Господ за тях, жалко...
Вчерашният ден е вече история, утрешният е загадка, а днешният е дар.
viktoriaivanova
Кафевар/ка/
Мнения: 841
Регистриран на: Мар 22, '13, 13:35
Получил благодарност: 7 пъти

Re: МАРОКО - докосване до една мечта.

Мнение от viktoriaivanova »

Много вълнуващ репортаж! Удивителни пейзажи и талантливо разказано пътешествие!
Ехеее, дай Боже всекиму да види!
Аватар
scleri
Кафе машина
Мнения: 3883
Регистриран на: Юли 10, '10, 13:14
Дал благодарност: 43 пъти
Получил благодарност: 268 пъти

Re: МАРОКО - докосване до една мечта.

Мнение от scleri »

От два дена навън вали. Дъждът, тих, непрестанен, напоителен, радост за земеделците, ме затвори в къщи. След като изпълних всички поставени от съпругата ми задачи, и нямаше какво повече да правя, сглобих едно петнайсетина минутно клипче с кадри от улиците на Маракеш. Без претенции за някаква висока художествена стойност, но с желанието да се опитам да усетите една идея по-добре духа на този премного интересен град реших да го кача и тук. Това клипче ще живее докато някой от авторите на музиката която съм използвал се оплаче в тубата за нарушени авторски права. Надявам се / по-скоро твърдо вярвам / че едва ли ще стане толкова популярно че да стигне до тях, но знае ли човек.

Ако съм събудил любопитството ви кликнете тук -



Е, кликането не е задължително, а и винаги с втори клик можете да отидете на някое по-интересно място.
Аватар
Shami
Чист кофеин
Мнения: 8438
Регистриран на: Окт 26, '15, 15:52
Местоположение: гр. София
Дал благодарност: 763 пъти
Получил благодарност: 564 пъти

Re: МАРОКО - докосване до една мечта.

Мнение от Shami »

Ох,исках още нещо да допиша пък изтрих друго,после пък времето за промяна ми изтекло,но както и да е.
Важното е,че всичко много ми хареса,бях си взела и едно пликче сушени плодове,седнах и с голямо удоволствие попътувах с вашата група.
Благодаря за което :tzvetentze:
Публикувай отговор

Обратно към “Пътешествия и туризъм”