МАРОКО - докосване до една мечта.

За приключения, скитници и вечните пътешественици, които навсякъде се чувстват у дома си.

Модератор: scleri

Аватар
scleri
Кафе машина
Мнения: 3883
Регистриран на: Юли 10, '10, 13:14
Дал благодарност: 43 пъти
Получил благодарност: 268 пъти

МАРОКО - докосване до една мечта.

Мнение от scleri »

Половин вековния ми житейски опит ме направи твърд последовател на древната самурайска философия която учи - Ако и след третия опит не успееш да постигнеш целта си не настоявай повече. Или още не и е дошло времето, или не си подготвен достатъчно. Отдръпни се, подготви се по-добре, и тогава опитай отново. В тази връзка след като за две години направихме три неуспешни опита да посетим Йордания, и да видим с очите си розовата Петра / все нещо се случваше в последния момент / решихме че просто още не и е дошло времето. За това се преориентирахме към друга мечтана дестинация – Мароко. Отчитайки куп фактори избрахме малко по-лек вариант за запознанство с тази екзотична страна. Решихме че винаги можем да се върнем отново ако след първата ни среща между нас и Мароко възникне нещо. По лекия вариант ни даде възможност с един куршум да уцелим два заека. Втория беше слънчева Андалусия. Разбира се не цялата, дори не и половината, а само една мъничка частица. Съвсем мъничка, но достатъчна сега да кроим планове за завръщане по тези места.
Ще наруша традицията, и вместо чак на края ще си позволя да започна със съветите още в увода. Ако сте решили да пътувате, без значение къде, избере туроператор който ползва услугите на България еър. Това винаги внася елемент на приключение и изненада . В нашия случай правилото „Всяко зло за добро „ беше потвърдено на сто процента. Всичко започна с това че от авиокомпанията отмениха директния полет за Малага, и вместо в късния следобед, летяхме рано сутринта през Мадрид. Лошо че трябваше да тръгнем за София в потайни доби, но хубаво че видяхме Мадрид / вярно само от високо /. Най - хубавото - първия ден имахме цял един следобед в повече. Това ни позволи да разгледаме Малага по-обстойно от предвиденото в програмата. И това не беше всичко. Лошо - авиокомпанията/ поради липса на машина с която да го изпълни / отмени чартъра от Маракеш, и ни върна в България с редовен полет от Малага. Хубаво - това ни даде бонус един допълнителен ден към екскурзията, вярно той беше за сметка на туроператора, а не на авиокомпанията.
И така. След една безсънна нощ, и скучен петчасов полет кацаме на летището в Малага леко ошашавени, но с широко отворени очи.

Изображение

Посреща ни Нина, усмихнатата представителка на туроператора с който пътуваме. Тя ще бъде с нас през четирите дена предвидени за испанската част от приключението ни. Сядаме в автобуса, и тръгваме да натоварваме натовареното и без нас движение по улиците на Малага.
Започнах да ви разказвам за Малага, но се поувлякох, и след като изписах две страници без да съм казал всичко което исках да ви кажа реших че така няма да стане. Изтрих написаното и започвам наново.
Какво трябва да знаете за Малага. – Голям, модерен, съвременен испански град / с предградията, и градчетата сателити наближава милион жители /. Колкото модерен толкова и древен. Основан от финикийците приблизително хиляда години преди Христа, Малага е един от малкото градове запазили своето име от древността до наши дни. Предполага се че първото му име - Малака произлиза от финикийската дума за сол. В околностите му хората се занимавали основно с добива на сол и осоляването на риба. Някъде през пети век преди Христа Малага става римски, след тях го владели вестготите, а от осми до към средата на петнайсти век градът бил важен търговски център на маврите които по това време владеели почти цяла Испания. Туристически център на Андалусия днес градът има какво да покаже на гостите си.
На първо място катедралата. Строена почти двеста години върху основите на стара джамия катедралата остава малко недовършена. Поради липса на средства тя остава с една кула въпреки че по план те трябвало да бъдат две. От там идва и името с което тя е популярна след жителите на района – La manguita / превежда се като едноръка жена / Единствената и кула е висока 84 метра, и това я прави втората по височина кула в Андалусия след кулата Жиралда в Севиля. Катедралата е действащ божи храм, но и туристически обект. По време на служба входа е безплатен. През останалото време се влиза срещу пет евро. За особено любопитните се предлагат обстойни турове из цялата катедрала / включително излизане на покрива и /. Билетите за тези турове се продават в намиращия се наблизко Епископски дворец. Ето я и самата катедрала.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение


Това е Епископския дворец, разположен точно до катедралата.

Изображение



Повечето големи градове в Андалусия могат да се похвалят със сравнително добре запазени замъци и крепости от времето на маврите. Малага има цели два.
Двореца „ Алкасаба „ който както твърдят запалените му почитатели може да се сравнява с прочутата Алхамра в Гранада.

Изображение


Снимката е само отвън. Един от основните недостатъци на програмата по която пътувахме беше че за голяма част от обектите беше предвидено време само за външно " запознаване ". Ако е рекъл Господ един ден ще се върнем, но на почивка, в Коста дел Сол, и ще имаме време да разгледаме всичко което искаме, така както искаме.

Близо до западния вход на Алкасаба има запазени останки от древен римски театър. Вярно от театъра не е останало много защото маврите са го използвали като източник на материал за строителството на Алкасаба.

Изображение


Втората сравнително добре запазена крепост е „ Гибралфаро „ , в превод крепостта на скалата със фара. / Като вметка името на Гибралтар има същата етимология и означава буквално крепостта на скалата на Тарик /

Изображение


Малко под Гибралфаро има много добра панорамна площадка / вижда се на горната снимка / от която всички гости на Малага могат да се насладят на гледката към града, пристанището и арената за борба с бикове. Арената за Корида в Малага е една от най-големите в Испания. В нея има места за 14 хиляди зрители.

Изображение


Нашата автобусна разходка приключва след панорамната площадка под Гибралфаро. Имаме час и половина да пообиколим магазините за сувенири в центъра на града.

Изображение

Изображение


Това е красивата сграда на общината на Малага.

Изображение


А това е университета на Малага. Ректората.

Изображение

Изображение


Времето е прекалено много за пазаруване на сувенири и прекалено малко за да може човек да види всичко което иска да види. Така например по време на автобусната обиколка минахме покрай родната къща на Пикасо, и разгледахме музея му / отвън / . Искаше ни се на видим с очите си съкровищата събрани в неговата колекция, но ..... Изобщо този който е измислил метода разглеждане на музей отвън е бил „гениален“ човек. Хем можеш с чиста съвест да се похвалиш че си видял музея на Пикасо, хем не си губиш времето да гледаш някакви негови цапаници.
Освен на Пикасо Малага е родно място и на друг световно популярен мъж – Антонио Бандерас. Кой от двамата е по-световен, и по-популярен, оставям на вас да решите.

Времето ни в Малага изтича. Утешаваме се с мисълта че Испания не е далеч, и винаги можем да се върнем отново за да видим това което искахме, но не успяхме.

Събираме се в красив парк на крайбрежната улица.
Парка е " озвучен " от крясъците на безброй градски птички. В Малага това не са познатите ни врабчета, а ето такива кресльовци.

Изображение



Отправяме се към хотела в който ще нощуваме следващите три вечери- хотел „ Камино Реал „ в Торемолинос. Торемолинос е малко курортно градче, първото от поредицата курорти обединени под общото име Коста дел Сол. Хотела напълно отговаря на четирите звезди които красят името му, и ни изненадва приятно. Рядко се случва по време на организирано, групово, пътуване човек да отсяда в толкова добър хотел. Когато нашенец хвали хотел в който е отсядал обикновено започва с това колко добра е била храната. Аз също няма да пропусна да я похваля, но ще започна с това колко уютен, чист, и релаксиращ беше този хотел. Трябва да отбележа и любезността на персонала. Не мога да издържа на изкушението и ще ви пусна няколко снимки от хотела. Хотела е изграден от над двайсет малки отделни сгради / виждате ги на снимката / разположени в просторен парк. На разположение на гостите са два огромни басейна, мини голф игрище, СПА център , и куп други глезотии.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение


Цъфнали стрелиции.

Изображение

Изображение

Форума ни е градинаро-цветарски. Момичета и момчета можете да си откраднете някоя идейка за външно оформление.

Изображение

Изображение

Изображение


В цяла Андалусия се усеща силно мавърското влияние. Според мавърските представи за парково устройство течащата вода е задължителна, но водата не трябва да шурти, а тихо да ромоли. За това няма големи водоскоци, а такива нежни водопади. Вижте колко е елементарно като изпълнение, а колко позитивна енергия носи.

Изображение
Аватар
Виола
Наркоман
Мнения: 10389
Регистриран на: Ное 27, '09, 09:13
Местоположение: Пловдив

Re: МАРОКО - докосване до една мечта.

Мнение от Виола »

Склери, чакам продължението... :tzvetentze: С интерес ще следя разказа ти.
Аватар
shoshy
Баш кафе майстор
Мнения: 2931
Регистриран на: Мар 30, '11, 16:09
Местоположение: Бургас
Дал благодарност: 3 пъти
Получил благодарност: 5 пъти

Re: МАРОКО - докосване до една мечта.

Мнение от shoshy »

Склери, благодаря за споделеното. Много увлекателно!
По едно време доста се бях запалила да посетя Мароко, но след събитията в Близкия изток се отказах.
Аватар
scleri
Кафе машина
Мнения: 3883
Регистриран на: Юли 10, '10, 13:14
Дал благодарност: 43 пъти
Получил благодарност: 268 пъти

Re: МАРОКО - докосване до една мечта.

Мнение от scleri »

Част 2. – Ронда.
На следващата сутрин се отправяме към Ронда.
Ронда, малко планинско градче приблизително на стотина километра от Малага, е перлата в короната на Андалусия. Популярно сред туристите с няколко неща. На първо място заради живописното си местоположение. Построена върху плоско плато издигащо се на стотина метра над околната долина Ронда малко напомня на гръцката Метеора. С тази разлика че скалите на метеорските манастири са недостъпни отвсякъде докато платото на Ронда в североисточната, и источната си част плавно се спуска към долината. От запад и на юг обаче високите отвесни стени са внушителни. Местните са се възползвали добре от особеностите на терена. През малко симпатично паркче се излиза на разкошна панорамна площадка гледката от която е впечатляваща.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение



Градътчето е било любимо място на Ърнест Хемингуей и Орсън Уелс. При честите си посещения и двамата са имали едно любимо място от където са наблюдавали околността, и са се зареждали творчески. Днес на това място има изградена наблюдателна площадка с малка беседка. Често тази беседка се използва като сцена на която се изявяват различни музиканти.

Изображение


Особеният чар и привлекателност на града обаче се дължи най-вече на река Гуадалевин която си е проправила път през високото плато съдавайки един природен феномен – каньона Ел Тахо. Двете части на града, разположени от двете страни на каньона са свързани от едно архитектурно бижу- моста „Puente Nuevo“ / Новият мост /. Не се подвеждайте от името му. След четирсет годишно строителство моста е открит през 1793 год. Разположеният в най-тясната част на Ел Тахо мост е висок цели 98 метра. Гледките както от моста така и към него са впечатляващи.

Изображение

Изображение


За да направя тази снимка трябваше буквално да пробягам / защото нямах време / пътечката, и да слезна до площадката която виждате на долната снимка. Връщането си беше направо проява на героизъм от моя страна. Не че се хваля но за един почти шейсет годишен човек това си беше постижение.

Изображение

Няколко снимки от моста към околния пейзаж.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение


Входа към старата част на Ронда.

Изображение


Интересно име за хотел. Как изглежда самият хотел, дали е само една барака не успях да видя.

Изображение


За изненада на мнозина малката Ронда е дала на велика Испания два от основните и символа. Първият е бикоборството във формата в която го познаваме днес. Раждането на бикоборството се крие някъде назад в годините на Римската империя. Тогава за забавление на масите управляващите започнали да пускат стари и болни роби на арената пред разярени бикове. Гледката колкото и кървава и забавна / за древните римски граждани / да е била имала все пак един основен недостатък. Била прекалено кратка, а и с предопределен край. Тогава някой се сетил да изправи пред огромния бик млади, здрави войни, гладиатори. Битката станала по-интересна, и с неочакван край. Понякога бика умирал, но понякога печелел битката. Римската империя останала в миналото. Заедно с нея изчезнали и гладиаторските битки. За въъзраждането на битката между бика и хората претендират няколко испански, и колкото и да е изненадващо, италиански града. Едно обаче е сигурно. В Ронда за първи път тореадора застава лице в лице срещу бика стъпил на земята. Преди това винаги е бил качен на кон. Построената през осемнайсти век арена в Ронда е първата на която местата за зрителите са изцяло под покрив, и все още е най-голямата в Испания. Отвън това не личи много защото местата за зрителите са сравнително малобройни, но самата арена със своите 68 метра в диаметър наистина е най-голямата.



Изображение


Пред арената можете да видите паметника на Педро Ромеро. Родоначалника на съвременното тореадорство.

Изображение


Както вече казах Ронда е дала на Испания два от основните и символи. Първия е съвременното бикоборство, а втория - шест струнната испанска китара. Приема се че нейн първообраз е арабският Уд донесен по испанските земи от маврите.Това е инструмент от семейството на лютнята. Разбира се в Европа е имало китари и преди в Ронда да се роди шест струнната, но те са били с четири, а по-късно с пет двойни струни. Без Ронда нямаше да я има шест струнната фламенко китара, а без фламенкото Испания намаше да е същата.
Насладили се на гледките от Новия мост обикаляме по уличките на старата част на Ронда.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение


Това е голямо порцеланово пано на което са изписани мисли за Ронда на велики, и не толкова велики, но известни хора, които са посетили Ронда.

Изображение


Музеят Лара подслонил частната колекция на Хуан Антонио Лара Джурадо.

Изображение

Сградата в която се намира музея е известна като двореца на графовете. В музея можете да видите няколко отделни експозиции / мини музейчета / - Колекция часовници, оръжейна колекция, музей на научните инструменти, музей на фотографията, изложба на Светата инквизиция и магьосничеството. Специално место е отделено на коридата в Ронда. Входната такса е само 4 евро, а ако се съберете група от десет човека ще платите само по две евро на човек. Определено си заслужава да се види. Снимките вътре са забранени. Следващата снимка я направих от вън. Вижда се сцена изобразяваща обир на карета. В началото на деветнайсти век района на Ронда е давал убежище да доста бандити и разбойници.

Изображение


За съжаление не можахме да разгледаме една от големите забележителности на Ронда - Каса дел рей моро / Дома на мавританския владетел /

Изображение

Въпреки името си тази позапусната сграда / В дясно на горната снимка / няма нищо общо с маврите. Строена е много по-късно. В нея обаче се намира едно от бижутата сътворени от маврите – водната мина. Съжалявам че не мога да ви покажа снимки, но ще ви разкажа с две думи. Тъй като през четиринайсти век Ронда често е попадала под обсада / по време на конфликтите които имали маврите с християнското княжество в Севиля / мавританския крал Абу Мелик заповядал да се изкопае проход в скалите който да слиза чак до река Гуандалевин в каньона ел Тахо. Стълбата има приблизително триста стъпала, като слизайки надолу преминава през поредица от стаи, най-интересната от които е „Стаята на тайните „. Ако двама души застанат до срещуположните стени в двата края на тази стая то те могат да разговарят като се чуват прекрасно. Акустиката на помещението обаче е такава че разговора им остава неразбираем за останалите хора в стаята.
Красивата църква на Ронда е сборния пункт пред който се събира групата ни когато става време да напуснем това интересно градче.

Изображение


Третият ден от нашето пътуване е отделен за Гранада и нейната перла, приказната Алхамбра. Още в самолета обаче сме попарени с лоша новина. Посещението на Алхамбра е допълнителна екскурзия и ще се проведе ако за нея се запишат поне двайсет човека. Оказва се че от трийсет и пет човека група само седемнайсет искаме да видим този символ на Андалусия. Това че от фирмата не ни информираха предварително за така създалата се ситуация беше най-големия гаф в иначе перфектно организираното ни пътуване. Веднага решаваме да съберем допълнително по някое евро и да платим недостигащите три бройки. Това обаче не реши проблема защото се оказа че билети за Алхамбра за нашия ден вече няма.
Почти прежалили Алхамбра третия ден се отдаваме на плажни емоции и релакс.

Изображение


Времето е много приятно но морската вода все още е студена и на плажа е пусто, а той плажа е просто страхотен.

Изображение

На следващата сутрин с куфари в ръце, и малко тъга в сърцето напускаме хотела. Тъгата бързо е изместена от любопитство. Вечерта за първи път ще спим на африканска земя. Преди това обаче ще се отбием на едно прелюбопитно място. Имаме цял ден да се запознаем с Гибралтар.
Аватар
Виола
Наркоман
Мнения: 10389
Регистриран на: Ное 27, '09, 09:13
Местоположение: Пловдив

Re: МАРОКО - докосване до една мечта.

Мнение от Виола »

Давай, Склери, много е интересно. :daaa:
Аватар
scleri
Кафе машина
Мнения: 3883
Регистриран на: Юли 10, '10, 13:14
Дал благодарност: 43 пъти
Получил благодарност: 268 пъти

Re: МАРОКО - докосване до една мечта.

Мнение от scleri »

shoshy написа: Май 29, '18, 21:21 Склери, благодаря за споделеното. Много увлекателно!
По едно време доста се бях запалила да посетя Мароко, но след събитията в Близкия изток се отказах.
Мароко, поне за момента, е един остров на спокойствието в арабският свят. Няма проблеми с мюсулманския екстремизъм, а за криминална престъпност не трябва въобще да говорим. Това е страна в която можете спокойно да обикаляте улиците до късно през нощта. Краля на Мароко разчита на туризма за развитието на страната си, и прави всичко туристите да се чувстват добре. На местата посещавани от туристите полицейското присъствие е осезателно, а освен униформените в тълпата има и цивилни полицаи. Ако някой уличен търговец ви се стори по-настоятелен от приемливото за вас достатъчно е само да споменете думата полиция, и ще ви остави на спокойствие на мига.
Ако имате някакъв проблем в Мароко то той може да дойде само по линията на стомашно чревния ви тракт. Колкото и да се стараят мароканците хигиената не на всякъде е на нужното ниво. Това се отнася най-вече до южно Мароко. Там където е най-интересно от гледна точка на природа. / Високите над четири хиляди метра Атласки планини, пустинята Сахара, километрите диви плажове по атлантическото крайбрежие. / Нашето посещение беше ограничено в " европейската " част на Мароко, северно от Атласите. Тук хотелите, поне тези в които отсядахме ние, си бяха достатъчно добри, и нито един човек от нашата не малка група нямаше проблеми свързани с необходимост от спешно посещение на тоалетната.
Аватар
shoshy
Баш кафе майстор
Мнения: 2931
Регистриран на: Мар 30, '11, 16:09
Местоположение: Бургас
Дал благодарност: 3 пъти
Получил благодарност: 5 пъти

Re: МАРОКО - докосване до една мечта.

Мнение от shoshy »

Склери, благодаря за инфото!
Аватар
scleri
Кафе машина
Мнения: 3883
Регистриран на: Юли 10, '10, 13:14
Дал благодарност: 43 пъти
Получил благодарност: 268 пъти

Re: МАРОКО - докосване до една мечта.

Мнение от scleri »

Част 3. – Гибралтар.
След приятно почти двучасово пътуване по красивото андалуско крайбрежие пред очите ни за първи път изплува / сигурен съм че няма човек който да не го познае / силуета на „Скалата“.
Част от снимките в този пост синеят. Това е защото са правени през прозореца на автобуса.

Изображение

Изображение


Това отсреща е Африка.

Изображение



Гибралтар представлява полуостров дълъг пет, и широк само един километър свързан с материка посредством тесен пясъчен провлак. По-голямата му част е заета от висок малко над четиристотин метра хорст изграден от тъмни юрски варовици. Источната страна на скалата се спуска почти отвесно към морето, докато западните склонове са малко по-полегати, и там е разположен градът.
Заради стратегическото си местоположение малкото парче земя е било желана цел за всеки който е минал по тези места. Ако не броим неандерталците / намерен е череп за който се твърди че е бил на един от тях / това местенце са владели финикийците, след тях микенците, после древните гърци, римляните, маврите, испанците, и на края с договора от 1704 год. полуострова става английски. Испанците не се примиряват с това и на няколко пъти правят безуспешни опити да си го върнат. Последния е с референдума от 1966 год. За тяхна изненада обаче гибралтарци с голямо болшинство решават че искат да останат поданици на кралицата. На следващата година Франко затваря сухоземната граница с Испания. Границата е отворена отново чак през 1985година. В момента Гибралтар е самостоятелна държава / с парламент и конституция / , част от отвъдморските територии на Великобритания. Валутата им е паунд, но на лицевата му част , над образа на кралицата пише - Issued by the Government of Gibraltar.
За да влезем в Гибралтар трябва да минем през малко испанско градче на име Ла линея де ла концепцион. Това градче живее в странна синбиоза с Гибралтар. Много млади гибралтарци работят в него защото трудно си намират работа в родния град, а от друга страна много испанци работят в Гибралтар заради чувствително по-високото заплащане. Тача че доста народ отивайки и връщайки се от работа всеки ден по два пъти прекосява държавната граница.

На опашката пред граничния пункт сме.

Изображение

Това прекосяване, както се убедихме и ние, съвсем не е лесно. Формално това е вътрешна граница за европейския съюз / все още /, но заради статута на безмитна зона на Гибралтар, испанските митничари са особено старателни в работата си. Накараха ни да слезем от автобуса с всичкия си багаж. Прекараха багажа ни през скенер, провериха старателно целия автобус, и едва тогава ни разрешиха да влезем отново в Испания.
Трябва да си призная че винаги съм симпатизирал на испанската кауза, и съм мислел че Гибралтар трябва да им се върне. Сега обаче съм твърдо убеден че Гибралтар си е наистина британски. Испания ни изпрати с приятно слънце. Секунди след като влезнахме в Гибралтар / само на петдесетина метра / и ни заваля дъжд. И това ако не е британска черта здраве му кажи. За наш късмет дъжда беше краткотраен. За да влезем на полуострова трябва да пресечем самолетната писта на летище Гибралтар.

Изображение

Провлака е толкова тесен че друга възможност няма. Когато каца или излита самолет пътя се затваря, пистата се почиства и проверява, самолета каца / или излита / и пътя отново се отваря. Гибралтарските военни така са се специализирали в това мероприятие че то им отнема само десетина минути.

Оставяме автобуса на удобен паркинг. Имаме два часа да разгледаме града Гибралтар. Интересен парадокс. Градът е толкова малък че за по-малко от час можете да го обходите целия. Ако обаче поискате да разгледате всичко което искате един ден няма да ви стигне. Ние започваме от главната търговска улица – Мейн стийт.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Дори човек който не е ходил във Великобритания може да усети британския дух който лъха отвсякъде.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Маймунките, които са символ на Гибралтар са на всякъде.

Изображение

Гибралтар си е Великобритания. Типичната за острова червена телефонна кабина. Работеща. Можете да се обадите до всяка точка на света.

Изображение


А тук можете да си пуснете пощенската картичка, и тя ще пристигне там където сте я изпратили с печат на пощата на Гибралтар.

Изображение

Губернаторския дворец. / Дворец малко силно казано. Може би по-добре ще звучи резиденцията на губернатора /

Изображение


Парламента.

Изображение

Още един типично английско кафе.

Изображение


Това е съда на Гибралтар.

Изображение


Потънала в зеленина сградата почти не се вижда от пътя, но въпреки това през целия ден тълпата туристи около нея не намалява. Не че хората са големи фенове на британското правосъдие. Причината е съвсем жълтеникава. През 1969 година в тази сграда са сключили граждански брак Джон Ленън и Йоко Оно. По онова време Гибралтар е бил трудно достъпно място. Сухопътната граница с Испания е затворена от Франко, а на пистата са можели да кацат само военни самолети. Това оставило папараците далеч от скромното тържество на Ленън и Оно.


Новото строителство в Гибралтар.

Изображение

Паметника на загиналите през Първата световна война.

Изображение

След два часа отново цялата група е на паркинга, но вместо в нашия комфортен автобус се натоварваме в малки бусчета. Причината – пътя по който ни предстои да обиколим полуострова е толкова тесен, тунелите през които ни предстои да минем са толкова ниски че бусчетата остават единствената възможност.

Изображение

Първата ни спирка е „ Юро пойнт “ – най-южната точка на полуострова. Това разбира се в никакъв случай не е най-южната точка на Европа, но гибралтарци са го кръстили Юро пойнт и с това са го направили туристическа забележителност.

Изображение


Петдесетина метра в ляво от Юро пойнт е построен фар.

https://i.ibb.co/q7h9XLm/P1100749-1.jpg

Този на Гибралтар е от поредицата Тринити хаус, и е единствения от тази верига извън британския остров. Преди години както се полага на един уважаващ себе си фар и Гибралтарския си е имал пазач. Сега светлината на фара се контролира дистанционно, но къщичката на пазача все още си седи. Нощем светлината на фара се вижда от Африканския бряг, а отсреща, въпреки че брега е марокански, градът който се белее е испански. Интересно. Испанците са особено настоятелни в желанието си да си върнат Гибралтар, но си правят оглушки когато мароканските власти споменат за град Сеута, или град Мелила. Двете градчета формално са независими градове държави, но икономически са част от Испания, каквото и да означава това. Тъй като са испанска територия проблема с нелегалната миграция е крайно остър. Почти цяла Африка си ляга и се събужда сутрин с една мисъл. Как да прескочи високата пет метра ограда с която тази малка частица Испания е отделена от Мароко. Близо до град Сеута / който на снимката не се вижда ясно / се извисява планината Джебел Муса.

Изображение

Тази планина е левият от Херкулесовите стълбове. Десният е скалата в чиято основа стоим в момента. За древните гърци двата стълба са бележели края на познатия свят. Те са вярвали че Херкулес е разделил сушата, и направил портата / част от която са стълбовете / след която е края на света.
Близо до фара е изграден малък мемориал на Владислав Сикорски, министър председател на полското правителство в изгнание по време на Втората световна война.

Изображение

Загинал през 1943 год. при неизяснена авиокатастрофа след излитане от Гибралтар. Поляците твърдят че е бил убит защото виждането му за следвоенна Европа се различавало от това на Великите сили. Според англичаните авиокатастрофата е просто инцидент.

Близо до мемориала на Сикорски стои на стража ето това оръдийце. Когато се е налагало то е можело да порази който и да е кораб в която и да е точка на Гибралтарския пролив.

Изображение


По неясни за мен, вероятно политически причини, на един от принцовете на Саудитска Арабия разрешили да вдигне най-голямата / в не мюсулманска страна / джамия точно тук, на края на Гибралтарския полуостров.

Изображение

Някои търсят символ за разбирателство между хората във факта че джамия и католическа катедрала стоят една до друга. С тази разлика че кръста на катедралата е паднал отдавна, и по нищо не личи че сградата е божи храм. Аз лично разбрах че на това място имало и катедрала по - късно. Потърсих я дали случайно не е попаднала в някоя от снимките ми, но я няма. За това не мога да ви я покажа.
След Юро пойнт се отправяме към пешерата Сейнт Мигел / според националността си хората четат името и като Мишел, и като Майкъл, и вероятно по още някакъв друг начин който аз не знам/ Пътя криволичи по склона, и на места се изкачва с такъв наклон че предизвиква бурни коментари. В ляво от нас е залива на Алгесирас, град която се вижда в другия край на залива. Важно търговско пристанище за Испания.
Слизаме на площадката пред пещерата Сен Мигел. Долу под нас е Гибралтар и залива Алгесирас.

Изображение

Изображение


Пещерата се намира приблизително на 300 метра надморска височина. Не е единствената в гибралтарския масив, но е богата на скални образувания. През войната е била пригодена за военно полева болница. До скоро все още е била военен обект, но сега вече е достъпна за туристите. В облагородената и част има изградена концертна зала, и акустиката на пещерата напълно оправдава това начинание. Пещерата има още две нива, в едното от които има малко подземно езеро, но в тези не „ облагородени „ нива се допускат само любители спелеолози снабдили се предварително със специално разрешение.

Изображение

Изображение


Трийсетте минути които имаме за разглеждане на пещерата отлитат като миг. Толкова / измислете си какъвто искате епитет, и тя ще го оправдае напълно / е пещерата.
След пещерата не можем да не спрем за няколко минути на гости и при световно известните гибралтарски маймунки.

Изображение

Изображение

Изображение
Представителите на породата Берберски макак на Скалата са около триста. Маймунките са символ, и национално богатство на Гибралтар. Поверието гласи че Гибралтар ще е британски докато на полуострова има поне едина маймуна. Според непотвърдена информация по време на Втората световна война Чърчил е изпратил хора които специално да се грижат за маймуните, и при нужда дори да доставят други от Африка. И сега държавата се грижи добре за животинките. Хранят ги два пъти на ден, и на туристите е забранено да им дават каквото и да е за ядене. Маймуните обаче явно не знаят за тази забрана защото дебнат за разсеяни туристи, и моменталически преджобват всяка раница или чанта оставена без надзор.
Разбира се гледката не е така ефектна като тази от върха на Скалата, но ние нямахме възможност да се качим до наблюдателната площадка изградена там.
Аз по принцип нямам особено добре мнение за англичаните, с което не ангажирам никой, и тук на полуострова то се затвърждава. Аз бих го нарекъл дребен тарикатлък, но гибралтарци са измислили начин да изкарат и последното евро от джоба ви. Да се качите на Скалата можете по три начина. Първия, класически, и най-древен – пеша. За това обаче ще ви е необходимо много време. Втория с лифт, и третия с туристическите бусчета като нашето. И къде е тарикатлъка ще попитате? Ами бусчето ви качва до пещерата, която определено трябва да се види, но след нея ви връща в града без да имате възможност да погледнете от панорамната площадка изградена на върха на скалата, а и гледката от там определено не е за пропускане. Лифта от своя страна ще ви качи на върха на скалата, но пещерата / по-точно площадката пред входа и / ще видите само от въздуха. Така че ако искате да видите и двете основни забележителности ще се наложи да се качите на лифта / билетчето е седемнайсет паунда, приблизително четирсет лева /, а след това и на бусчето за което ще дадете още двайсет и пет евро евро, петдесет лева. Вероятно има хора за които това не е проблем, но в нашата група нямаше такива финансови магнати, и който избра лифта пропусна бусчето и обратно.
В късния следобед след строг митнически контрол напускаме Гибралтар, и поемаме към Тарифа от където с ферибот трябва да минем на африканския континент.
Аватар
Виола
Наркоман
Мнения: 10389
Регистриран на: Ное 27, '09, 09:13
Местоположение: Пловдив

Re: МАРОКО - докосване до една мечта.

Мнение от Виола »

Склери, чета ти разказа на един дъх. Научих толкова много неща. Например, че Гибралтар не е само провлак, а град-държава под английско влияние и др. Чакам продължението със затаен дъх.
Аватар
Margaritenia
Баш кафе майстор
Мнения: 2774
Регистриран на: Апр 7, '15, 18:24
Дал благодарност: 6 пъти
Получил благодарност: 28 пъти

Re: МАРОКО - докосване до една мечта.

Мнение от Margaritenia »

Склери, БЛАГОДАРЯ! Прекрасен разказ и страхотни снимки!
All gardeners know better than other gardeners.
Chinese proverb
Изображение
Публикувай отговор

Обратно към “Пътешествия и туризъм”