На Цветница в желязната църква Св. Стефан, Истанбул - фоторазходка.
Публикувано на: Апр 3, '18, 21:17
При всички предишни пътувания до Истанбул винаги задължително минавахме край Св. Стефан. Железният символ на българщината стърчеше самотен и тъжен. Обвит в строителни скелета, и полускрит зад брезентови завеси. За това когато тази година реставрацията най-накрая завърши, и храма беше открит подобаващо решихме че при първа възможност ще отидем и ще го видим. За наша радост тази възможност се появи на един много хубав и свят празник - Цветница.
На 31-ви март тръгнахме в шест с намерението да изпреварим основния поток туристи които както правилно предположихме ще се насочат в нашата посока. На Капитан Андреево бяхме към седем часа, и с неудоволствие разбрахме че има и по-ранобудни от нас. Когато след близо час все пак ни дойде реда за проверка опашката зад нас беше станала десетократно по-голяма което малко ни върна самочувствието. В осем влезнахме в Турция, някъде към единайсет видяхме пред нас Истанбул. Нетърпеливи да видим обновения храм се насочихме към Златния рог, а настаняването в хотела оставихме за по-късно. Едно е да искаш, друго е да можеш. Сигурен съм че когато е изричал тези мъдри думи авторът им е имал предвид не нещо друго, а точно и само истанбулския трафик. От началото на града до Златния рог са грубо двайсетина километра / не голямо разстояние за истанбулските мащаби / За да ги изминем ни отне час и половина. Малко преди тринайсет часа паркирахме на уличката зад храма и ето го. Той се изправи пред нас с цялото си великолепие.
Двора на храма е превърнат в много приятно място за отдих, и местните хора се възползват от него.
За съжаление не само двора, а и самият храм се е превърнал в атракция и туристическа забележителност. В това разбира се няма нищо лошо, ако става с нужното уважение което заслужава всеки храм. В Истанбул живеят около шестстотин българи. В града има три български църкви, като най-посещаваната от местните вярващи е църквата в Българската екзархия. В Св. Стефан църковна служба има само на големи християнски празници като Великден и Коледа. През останалото време той е по-скоро музей, а не действащ храм. В него свободно се разхождат туристи, българите сред които са малцинство. Турски младежи и девойки с любопитство разглеждат храма, правят си селфита, говорят по телефоните си, смеят се, и няма кой да им направи забележка че това може да не е джамия, но все пак е божи храм. Тъй като снимането вътре не е забранено използвам възможността да ви покажа цялото великолепие на интериора на обновената църква.
Виждате горе на тавана две по-тъмни пана. Оставени са така, без почистване, за да се види какво е било състоянието на църквата преди реставрацията.
Палим свещичка опитвайки се да игнорираме светската глъч която цари около нас. Отдъхваме за малко в дворчето, и се отправяме към хотела в който ще нощуваме. Минаваме покрай стари византийски крепостни стени, и се качваме на един от мостовете над Златния рог.
Въпреки ужасния трафик успяваме да забележим колко красиво са озеленени крайпътните пространства. Там където ги има разбира се.
Край булеварда измежду тревата са избуяли и едни такива човешки творения.
Хотела ни е познат от предишни наши идвания. Оставяме багажа в стаята.
Основните истанбулски туристически забележителности са ни до болка познати за това решаваме да се възползваме от прекрасното време което цари навън и да направим една малка разходка по Босфора. Качваме се на корабче от пристанището до моста Галата и поемаме. Пред очите ни се редуват, дворци, джамии, разкошни вили на минали и сегашни величия, и не на последно място къщи в които са снимани някои от най-популярните турски сапунени сериали. Не знам защо но екскурзовода на корабчето най-много наблягаше точно на тези къщи. Ето ви малко снимки. Извинявайте за качеството. Правени са с видеокамера, а не с фотоапарат.
Древност и съвремие.
Това което виждате зад белия фар са останките от дискотеката Реина. Една от най-скъпите и модни истанбулски дискотеки станала обаче световно известна с жестокия терористичен акт навръх миналата Нова година. След нещастното събитие общината решила да я събори. Открили че не е изцяло законно построена.
Минаваме покрай перлата в османската корона, турският Версай - двореца "Долма бахче".
И още дворци и джамии.
При " Румели хисар" , крепост построена от десет хиляди роби само за четири месеца, правим завой, и поемаме обратно този път по-близо до азиатския бряг.
Това е една от къщите в които е снимал турски сериал. Няма да ви кажа кой. Който се интересува от турски сапунки ще я познае.
Това е военноморската гимназия. Елитно средно училище.
И още един известен дворец - Бейлербей.
Близо сме до азиатския бряг. Хвърляме един поглед към европейската част на града.
При Къз кулеси / момината кула / корабчето напуска Босфора и се влиза в залива Златния рог от където започна нашето пътешествие.
Слизаме на брега доволни от преживяването. Следва част, два почивка в хотела и отново навън. С метрото минаваме под Босфора и стъпваме в Азия. Приятел ни води да вечеряме в много приятно рибно ресторантче на брега на Босфора. Около нас е красиво осветено, многолюдно. Прекарване една приятна вечер снимки от която няма да ви покажа щото стават и за компро материал.
Малко преди дванайсет се прибираме капнали в хотела. На следващия ден сме планирали посещение на " Църквата на първия ден". Защо тази малка и невзрачна църквичка е толкова популярна ще ви разкажа във втората част на тази фоторазходка.
На 31-ви март тръгнахме в шест с намерението да изпреварим основния поток туристи които както правилно предположихме ще се насочат в нашата посока. На Капитан Андреево бяхме към седем часа, и с неудоволствие разбрахме че има и по-ранобудни от нас. Когато след близо час все пак ни дойде реда за проверка опашката зад нас беше станала десетократно по-голяма което малко ни върна самочувствието. В осем влезнахме в Турция, някъде към единайсет видяхме пред нас Истанбул. Нетърпеливи да видим обновения храм се насочихме към Златния рог, а настаняването в хотела оставихме за по-късно. Едно е да искаш, друго е да можеш. Сигурен съм че когато е изричал тези мъдри думи авторът им е имал предвид не нещо друго, а точно и само истанбулския трафик. От началото на града до Златния рог са грубо двайсетина километра / не голямо разстояние за истанбулските мащаби / За да ги изминем ни отне час и половина. Малко преди тринайсет часа паркирахме на уличката зад храма и ето го. Той се изправи пред нас с цялото си великолепие.
Двора на храма е превърнат в много приятно място за отдих, и местните хора се възползват от него.
За съжаление не само двора, а и самият храм се е превърнал в атракция и туристическа забележителност. В това разбира се няма нищо лошо, ако става с нужното уважение което заслужава всеки храм. В Истанбул живеят около шестстотин българи. В града има три български църкви, като най-посещаваната от местните вярващи е църквата в Българската екзархия. В Св. Стефан църковна служба има само на големи християнски празници като Великден и Коледа. През останалото време той е по-скоро музей, а не действащ храм. В него свободно се разхождат туристи, българите сред които са малцинство. Турски младежи и девойки с любопитство разглеждат храма, правят си селфита, говорят по телефоните си, смеят се, и няма кой да им направи забележка че това може да не е джамия, но все пак е божи храм. Тъй като снимането вътре не е забранено използвам възможността да ви покажа цялото великолепие на интериора на обновената църква.
Виждате горе на тавана две по-тъмни пана. Оставени са така, без почистване, за да се види какво е било състоянието на църквата преди реставрацията.
Палим свещичка опитвайки се да игнорираме светската глъч която цари около нас. Отдъхваме за малко в дворчето, и се отправяме към хотела в който ще нощуваме. Минаваме покрай стари византийски крепостни стени, и се качваме на един от мостовете над Златния рог.
Въпреки ужасния трафик успяваме да забележим колко красиво са озеленени крайпътните пространства. Там където ги има разбира се.
Край булеварда измежду тревата са избуяли и едни такива човешки творения.
Хотела ни е познат от предишни наши идвания. Оставяме багажа в стаята.
Основните истанбулски туристически забележителности са ни до болка познати за това решаваме да се възползваме от прекрасното време което цари навън и да направим една малка разходка по Босфора. Качваме се на корабче от пристанището до моста Галата и поемаме. Пред очите ни се редуват, дворци, джамии, разкошни вили на минали и сегашни величия, и не на последно място къщи в които са снимани някои от най-популярните турски сапунени сериали. Не знам защо но екскурзовода на корабчето най-много наблягаше точно на тези къщи. Ето ви малко снимки. Извинявайте за качеството. Правени са с видеокамера, а не с фотоапарат.
Древност и съвремие.
Това което виждате зад белия фар са останките от дискотеката Реина. Една от най-скъпите и модни истанбулски дискотеки станала обаче световно известна с жестокия терористичен акт навръх миналата Нова година. След нещастното събитие общината решила да я събори. Открили че не е изцяло законно построена.
Минаваме покрай перлата в османската корона, турският Версай - двореца "Долма бахче".
И още дворци и джамии.
При " Румели хисар" , крепост построена от десет хиляди роби само за четири месеца, правим завой, и поемаме обратно този път по-близо до азиатския бряг.
Това е една от къщите в които е снимал турски сериал. Няма да ви кажа кой. Който се интересува от турски сапунки ще я познае.
Това е военноморската гимназия. Елитно средно училище.
И още един известен дворец - Бейлербей.
Близо сме до азиатския бряг. Хвърляме един поглед към европейската част на града.
При Къз кулеси / момината кула / корабчето напуска Босфора и се влиза в залива Златния рог от където започна нашето пътешествие.
Слизаме на брега доволни от преживяването. Следва част, два почивка в хотела и отново навън. С метрото минаваме под Босфора и стъпваме в Азия. Приятел ни води да вечеряме в много приятно рибно ресторантче на брега на Босфора. Около нас е красиво осветено, многолюдно. Прекарване една приятна вечер снимки от която няма да ви покажа щото стават и за компро материал.
Малко преди дванайсет се прибираме капнали в хотела. На следващия ден сме планирали посещение на " Църквата на първия ден". Защо тази малка и невзрачна църквичка е толкова популярна ще ви разкажа във втората част на тази фоторазходка.